Дворци, замъци, крепости, руини… 25 хиляди, а даже дори повече.
В опит да преброя замъците в Германия
Започвам преброяването.
Не че ме вълнува цифрата!
Не и от суета, а по-скоро за да направя справка колко още много места чакат.
Според едно преброяване се смята, че в Германия има около 25 хиляди замъка.
Предполага се, че дори може да са и повече. Точната цифра засега обаче е абсолютно неизвестна. А вероятно така ще остане още дълго.
Специалистите обаче отдавна работят по това да опишат всичко, но задачата е нелека и като обем, и като финансиране Вероятно ще отнеме около 10 години. Има провинции, в които проучванията са по-напред, но в други не толкова.
Наред с това трябва да се прави разлика между крепост, укрепление и замък
Всяка провинция има своя собствена статистика.
И понеже и аз се опитвам да ги преброя се върнах назад.
Мисля си кой беше първият замък, който посетих в Германия. Спомените ме отпращат в далечната 2008. Това беше дворецът в Карлсруе. С него всъщност започна отброяването на 31-ия ми рожден ден.
Трябваше обаче дълго да чакам до следващата среща.
Тя дойде чак през 2015.
Беше шеметна – мернах замъка на Дисни отдалеч. Пътувахме към зимния германски курорт Алгой, а през март, когато гората все още спи, разкрива приказно-бели картини към величествения Нойшванщайн. Както разкрива и името му – той е като лебед, притихнал за кратко на една скала.
Запознах се лично и отблизо и с Хоеншвангау, пак тогава – през зимата.
След него дойде ред и на замъка, за който научих от една красива книга с лъскави корици, още като дете – Линдерхоф.
На новия дворец в Щутгарт успях да се насладя само отвън.
Оттам нататък ми е трудно да бъда последователна в спомените си.
За 5 години обаче открих и видях отблизо:
Резиденцията в Мюнхен
Дворецът Нимфенбург пак там – в баварската столица.
Мюнхен оказа се има още две по-слабо популярни аристократични места – замъкът Блутенбург и Шлайсхайм.
Спомените ми никога няма да избледнеят от замъка в Хайделберг – един от малкото пощадени от бомбардировките градове в Германия, смятан за любимо място на кралски двойки. Покорих освен него, а също и крепостта Траусниц в Ландсхут, която датира от 1205 г.
Ако дават медали за изкачени крепостни върхове, то трябва да добавя още няколко имена – Кайзербург – замъкът в Нюрнберг, Хоенцолерн – в Баден-Вюртемберг.
Бездиханна, но не само заради височината, ме остави и старинната крепост Мариенберг във Вюрцбург.
По дължина прекосих и най-дългия замък в света (според Гинес) – Бургхаузен, който е над километър.
Оставих се да ме омае и бароковият замък в Лудвигсбург.
Още преди да съм видяла оригинала, опознах едно от копията на Версай – замъкът Химзее.
Пак покрай езерните води посетих и два замъка на Щарнбергзее – там, където намира смъртта си принцът от приказките – Лудвиг II Баварски. Единият е замъкът на Сиси, а другият от години е превърнат в детски лагер.
Мината есен стигнах и до изключителния ренесансов замък, който е като резиденция в Нойбург.
Недалеч от него е и новият замък в Инголщат – една от най-важните готически светски сгради от XV век в Бавария.
Във Франкен още помня интерактивният музей, разказващ за историята на замъка Кадолцбург.
Безспорно обаче не бива да се пропуска и богатото аристократично наследство в Бамберг – старият дворец, но и новата резиденция.
Пак в района си заслужава да се видят още Фабер Кастел от средата на 18 век, замъкът Ратибор, който е бил ловна резиденция. Не мога да пропусна и средновековния и рядък екземпляр Харбург, датиращ от 11 век.
И Баден-Вюртемберг има места, които човек трябва да посети.
Замъкът Лихтенщайн и „съперникът“ му – Хоенцолерн.
Като стана дума за тази династия, то тогава обезателно трябва да спомена и още едно великолепно наследство в същата провинция –
замъкът Сигмаринген, който е бил седалище на правителството за князете Хогенцолерн-Сигмаринген.
Много ме впечатли и пищният бароков замък от началото на 18 век, който се намира на река Рейн във Висбаден.
Природният парк Алмютал впечатлява не само днес. Той е бил открит векове по-рано, а свидетелството за това са както някои запазени крепости, така и много руини от миналото. Една от най-паметните гледки е тази от крепостта Прун.
Всъщност знаете ли кога започват да залязват крепостите и замъците – тогава, когато започват да се оформят градовете. Тези старинни, масивни сгради стават скъпи за поддръжка и лека-полека западат.
Заради многото финанси, които гълтат, някои замъци днес не само в Германия, но и в Европа, са превърнати в учебни заведения или хотели. Такива примери са Нойберн – там замъкът е нтернат. А в Хоенкамер функционира като място за отдих и вкусна храна.
Дано не пропускам някои, но сред тези, които си струват са и резиденцията в Кемптен, замъкът Калтенберг от края на 13 век, в който днес се провеждат пищни рицарски фестивали. Дано тази година не ги отменят, защото съм сигурна, че си струва да се изживеят.
Последният замък, който посетих беше Хоеншау в Байерн, който се извисява на една скала, недалеч от Залцбург. И всъщност архитектурно той напомня точно на замъка в града на Моцарт.
А освен изброените до тук има и още много други по-малки крепости и кули-замъци, които посетих. Например този в Хааг, или водните замъци – Швиндег и Тауфкирхен, който е от средата на 16 век, но е превърнат в ресторант.
А в близките ми планове попада – бург Папенхайм – за него историците често разказват. Той е бил от ключово значение в миналото.
Изследователите казват, че в началото на 14 век над 100 хиляди замъка са изпъстряли цяла Европа.
Едва 10% от тях са оцелили до днес, 40% са в руини.
Дори и това наследство обаче е достатъчно за историците, за да изследват живота в миналите епохи.
Какво още бих искала ли – задължително Елц, но и дворецът Сансуси и замъкът Шарлотенбург.
А още колко много места има само в Бавария – величествените Кобург и Байрот, но и неотстъпващя замък в Ашафенбург.
Замъкът Франкенщайн до Дармщат, дворецът в Шверин, Морицбург, Кохем, Драхенбург…
Толкова са много и дано скоро отново мога да възстановява проучвателните си мисии!
Пожелавам го и на вас!
А вие кое великолепие от миналото искате да видите най-много? И кое ви впечатли най много?
P.S това е публикацията, която ми отне часове. С текста беше бързичко, единствено трябваше много да скачам в годините, за да си припомня. Навярно не пропускам нищо, но кой знае…
Обаче със снимките – там беше истинско предизвикателство… Те са на всевъзможни места, хич ме няма по архивирането, 5 часа за да изровя тези, не всички са добри, за което се извинявам!
PS, PS Ако имате търпение и желание можете да хвърлите отново един поглед, защото добавих местата, а и още снимки!
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
За още теми може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо