Днешната ни среща е с Лидия Цивнева, която родом от София, но вече 17 години живее в Германия.
Образование: 12 СОУ – с разширено изучаване на езици, бакалавър по Икономически комуникации – HTW Берлин, Следдипломна квалификация – HR, IHK
Месторабота – BMW Group
Хоби – ръчно изработени картички за всякакви поводи, бижута, ре-дизайн на облекло
За себе си Лидия споделя, че всеки един българин може да бъде посланик на България в държавата, в която съдбата го е отвела. И още за живота в Германия – преди и след новата вълна на имигранти и за пътя й до световния автомобилен гигант .
- Ти беше сред първите хора, които ми подаде ръка в Германия. Познавам те достатъчно добре, за да започнем това интервю точно оттук. Кой ти подаде на теб ръка когато започваш да учиш преди повече от 17 години в Берлин?
Роднини – чичо, леля, братовчедка – макар и 3-то поколение. Също така един приятел от София.
- Неписаното правило на „българските взаимоотношения“ зад граница в повечето случаи накратко звучи така: „Пази се от сънародници!“ защо според теб и какво би казала от твоя опит?
Благодарна съм на всички и съм щастлива, че не съм имала негативен опит.
- За толкова години в Германия повече българи или повече чужденци, германци са твоите приятели?
Приятелският ми кръг е много пъстър – преобладават германците, но имам приятели и от Италия, и от Полша, и от Босна и Херцеговина, а дори една колежка от екзотичния Мавриций.
- Работиш в БМВ – фирма-работодател мечта за мнозина. Как успя?
Трябва да призная, че беше късмет, но и мое вътрешно желание да работя в автомобилна компания. Стана така, че посветих бакалавърската си работа на тема: „Маркетингова компания на автомобилно производство по време на криза“ – това беше 2009 г. и може би това ми помогна при кандидатстването.
- Какво би казала на всички, които искат да станат част от екипа на един такъв голям концерн?
Истината е, че не е лесно да станеш част от BMW поне по мои наблюдения. Ако имаш адекватното техническо образование съответно се увеличават шансовете. И не на последно място човек да иска и да не се отказва.
- Как преминава един твой работен ден в БМВ?
Стандартно като за много други компании – кореспонденция, срещи, подготовка, контакти с колеги, обсъждане на задачи и обмяна на информация.
- Каква е разликата между Германия, тогава, когато ти идваш, и сега?
Трудно ми е да сравня тогава и сега, тъй като аз самата „порастнах“ и гледам на живота от друг ъгъл. А и винаги съм искала да живея в Германия. Това, което ми прави впечатление както в Берлин, така и в Мюнхен е, че чужденците стават все повече и че животът в двата града относно финансовите средства се поизравнява, лично мое мнение. Разбира се изключвам цените на жилищата, които са на съвсем други нива.
- Защо Германия те привлича?
Защото нещата са много по-добре уредени. Не обичам да сравнявам с моята страна, но е неизбежно, когато човек прави паралел и трябва да обоснове избора си. Не знам как и кога се случи хората в България да са все мрънкащи, да гледат негативно… имаше един дълъг период, в който навсякъде те посрещаха само по това как си облечен, игнорирайки по-важната част от поговорката, чието продължение е – „…по акъла изпращам“. Е, добре че поне по този показател нещата се промениха и вече цената на облеклото ти, телефона и т.н. не са най-важното. В Германия се чувствам сигурна и мама все ми се кара като дойде, че си държа чантата отворена, че си оставям нещата без надзор. По този показател бях внимателна даже и в Берлин, но в Мюнхен наистина се чувствам защитена.
- А какво повече ти харесва в България?
Хората в провинцията, които са запазили човешкия си облик, гостоприемството им, топлите отношения по между им, за жалост това в София не се наблюдава. Германия е красива и най-вече добре подредена и поддържана, но българската природа е несравнима. Българските манджи, плодове, зеленчуци…, но онези с истинския вкус.
- Идвали ли са твои приятели в България?
О, да, много пъти.
- Трудно ли ти е да ги убедиш?
Не, дори самите те непрекъснато ме разпитват и съм щастлива, че след като се върнат споделят колко много им е харесало и каква красива страна е България. Дори съм направила нещо като листа с моите места, които винаги препоръчвам – Рилски манастир, Пловдив, Велико Търново, Несебър, Мелник, Магурата и Белоградчишките скали, Родопите, които са ми много любими, Рила и Банско – но не града.
- Кое е твоето любимо място?
Не е едно – Белоградчишките скали, Куршунските водопади, и Пирин планина в района на Банско.
- Берлин или Мюнхен – ако трябва отново да избираш какво би било твоето решение?
Берлин е град, който винаги ще остане в сърцето ми, и който посещавам всяка година. Но в Мюнхен се чувствам по-спокойна, по-свободна. Животът тук не е толкова забързан както в Берлин и мисля, че броят на населението и мащабите играят също роля. Берлин е 3.7 млн., Мюнхен е 1.472 млн., София 1.25 млн. и ако вземем този критерий то Мюнхен и София са много по-сходни. Аз съм на принципа „Никога не казвай никога“. В момента Мюнхен е моето „вкъщи“!
- Ти си завършила Икономически комуникации, но си изключително творческа натура – правиш картички, обеци и общо взето няма нещо, което да ти се опре – както по моделиране на една дреха, така и до по-сложни проекти. Мислила ли си да направиш хобито професия?
Да…, толкова много обичам да се занимавам с тези неща… Когато го правя се чувствам сякаш летя. Истината е, че бих искала собствено малко магазинче, в което да продавам „делото си“ и да поправям бижута и дрехи. Даже когато започнах да се занимавам интензивно с тези дейности, преди около 7 години, си направих собствено лого и си измислих послание. За мен е важно да помогна или да направя някого поне за малко щастлив. Но за момента не мога да си позволя да превърна хобито си в бизнес, от който да мога да се издържам. Обаче – не съм се отказала от тази мечта!
- Два въпроса, които задавам на всички мои събеседници в тази рубрика. Какво е за теб носталгията и какво най-много ти липсва от България?
Независимо дали е град, личност или ситуация, това е чувство, което ти стопля сърцето. Всеки пък усещането когато съм в самолета от София към Мюнхен винаги се чувствам така сякаш съм залята с ледена вода… Липсват ми семейството и приятелите, но и природата. Много обичам да пътувам из България. Обичам много българската кухня…
- Виждаш ли се обратно някой ден на родна земя?
Обичам България, но в Германия се чувствам „аз“…, което не означава, че бих казала „никога“.
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
фото: личен архив Лидия Цивнева
Още в рубриката:
