Сънародниците ни са и с най-висока зависимост от социални помощи. Изненада няма!
Процентът идва като контра на това колко много свободни работни места в различни браншове има в Германия. В страната не е проблем да намериш работа – проблем е да се пребориш с желанието да живееш на гърба на другите – на готово!
Всеки, който живее в Германия и участва в социалните мрежи, отдавна се е убедил в твърдението на Дойче веле, публикувано днес. Едва ли ще прозвучи пресилено ако се обобщи, че всяко пето питане в някоя от множеството групи на българите в Германия във Фейсбук, е: имам адресна регистрация, откъде става получаването на помощи – дискусии, които често се превръщат в по-яростна война и от тази в Сирия. Социалните теми „ала стил“ – „как да взема деЦки“, „к‘во трябва за джобцентъра“ или „чух, че имало нещо деТ ти плащат жилището“ отдавна са онова „буре с барут“, което разпалва ожесточени скандали между българите. Между онези, които са дошли тук, защото искат да имат едно нормално съществуване – да работят, да си покриват разходите, да са спокойни за децата си, да знаят, че и да имат извънредно плащане този месец, то то няма да им разклати бюджета… И между онези, които по цял ден слухтят кой, къде, к‘ви пари раздава…
За жалост заради тази черта на определени български „работници“, решили да поемат към Германия, защото е една много социални държава, където раздават помощи на калпак, просто ей така, без никакви условия, заради едните сини очи, страната ни няма особено добра репутация. Жалко е, защото наред с тези, които са дошли, за да се закачат ако може на някоя социална хранилка, има стотици други българи, които работят здраво – работят повече от немските си колеги, работят в не редки случаи на две места – на постоянен договор и почасово, никога не са получавали и цент помощи, защото тяхната цел просто не е такава.
В Германия живеят и стотици други преуспели българи, които отдавна са завоювали първите места и работят за световни компании – единични примери са известни в пресата, като например – Анна Димитрова, която миналата година стана директор във Водафон. Но другите остават скрити от медийните прожектори. Например – Майкрософт – малко известен факт е, че там също има сериозно българско присъствие. Или пък заводите на Мерцедес и БМВ, но не на поточната линия, а отново на добри позиции.
За тях – за тези българи обаче рядко ще чуете или прочетете. За жалост с тях рядко ни асоциират, когато се спомене думата „източноевропеец“ или пък многозначителното – „А, от България…“
Колко пъти прочетохме за новите филмови и театрални проекти на Самуел Финци или за нова книга, върху която работи Илия Троянов?!?
И вината за това не е на германците. Общественото мнение се формира от медиите – същите, които могат да ни представят успешните сънародници, но не го правят! Защо ли!?!
фото: https://www.morgenpost.de/
- Цитираните данни са от Дойче веле http://www.dw.com/bg/%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0/a-40031191?maca=bul-mediapool_bg-9749-xml-mrss
