Тюбинген
Дъждът по стъклата ритмично потропва в опит да ме отнесе в лоното на дрямката. Обаче ние вече сме пред портите на един от старинните градове в Германия и не е време за спане.
Въпреки сивотата, която ноември носи, градът направо грее в лапите на златната есен, която го е сграбчила сякаш няма да го пусне никога.
Няма лошо време има неподходящо облекло, това златно правило научих не на първата година, откакто се преместих в Мюнхен, но все пак достатъчно рано!
Оставаме на университетска вълна. Оставаме и в същата провинция.
В един старинен, но младежки град, в който средновековно минало и модерно бъдеще се преплитат по един очарователно приятен начин. Сякаш тук в пълна хармония живеят само две поколения – подрастващите и техните прадеди. По-късно с изненада щях да установя, че теорията ми е вярна. Интересен факт е, че градът край Некар е населен предимно от млади хора – една четвърт от населението му са студенти.
Защото сигурно си спомняте, че вие гласувахте за един кадър – онзи с жълтата къща с кулата, а аз обещах да ви разкажа за него.
Най-интересните пътешествия са неочакваните.
Тюбинген никога не е бил в полезрението ми. Той се случи случайно миналата есен, в последните часове преди поредното затваряне. Сега съм благодарна, че го направихме, защото това бяха и последните ни свободни часове, в които можехме да правим това, което обичаме. Да пътуваме, да опознаваме нови малки „светове“, да се докосваме до старини, завещани от хилядолетия.
Тюбинген е разположен при вливането на река Амер в Некар. Съвсем по съседски съперничи на Щутгарт, който е само на около 30-ина километра.
И точно като Хайделберг другият отличителен белег на Тюбинген е университетът – един от най-реномираните в цяла Германия.
Старинни сгради, чакащи ново бъдеще, облечени в модерни графити – веднага разбираш, че младите имат думата!
По-голямата част от сградите са в така популярния стил „фахверк“ и датират от 15-16 век.
Мен ме плени кметството. То се издига на централния Марктплатц площад, архитектурата му е истински шедьовър. Построено е през 1435 г., а основната фасада е реновирана през 2016 г. Ако не беше дъждът можех да остана и часове да съзерцавам астрономическия часовник на външната фасада, фризовете и картините, детайлите и прецизността, комбинацията на цветове…
Интересен факт е, че през 2018 г. GEO онлайн избра най-красивите пазари в Германия. За провинция Баден-Вюртемберг това е именно пазарът в Тюбинген, който се провежда три пъти седмично.
Той предшества дори кметството и е създаден толкова отдавна, колкото някои дори не са съществували. За първи път за него се споменава още в началото на 14 век – 1302 г.
На него се издига и фонтанът на Нептун – популярно място за срещи на младите хора, който пък е проектиран през 1617 г. по модела на Болонезе. Женските фигури в подножието на Нептун въплъщават четирите сезона. В нишките на водопроводните тръби се виждат силуети на глави. Те са изображения на гражданите на Тюбинген, участвали в реконструкцията след Втората световна война, когато каменният фонтан е заменен с бронз.
Площадът е като Петте кьошета в София – от него тръгват множество улички във всевъзможни посоки, а човек се чуди кой път да хване. Естествено напред и нагоре – към върха. Уличката се вие, за да разкрие още от забележителната ръка на строителя-архитект от миналото, който е имал удивителен вкус за пропорции и съотношение.
И вече сме на върха, а там ни чака – Хоентюбинген (високият Тюбинген) От това място човек може да се почувства като Карлсон на покрива – да пусне перката и да полети. Гледката изглежда някак мистична на фона на ноемврийския омар, който е обхванал къщите.
На още една гледка от високо може да се любувате в Тюбинген и това е от църквата Св. Георги – градска забележителност от 15 век.
Впрочем това е вторият белег, по който Тюбинген си прилича с Хайделберг – замъкът, който като стража брани и до днес тайните на миналото. По-рано използван като крепост и резиденция ренесансовата четирикрила сграда се смята, че съществува още от 11 век – поне оттогава са първите писмени данни. Разширена е през 16 век, а през 90-те години на ХХ век приютява няколко факултета на университета, както и музея за древна култура. Колекцията си струва да се види, защото съдържа артефакти от 40 000 години. Освен старата египетска камара за жертвоприношения и известната бронзова фигурка „Tuebinger Waffenläufer“ изложбата показва най-старите художествени произведения на човечеството. Това са малки фигурки от ледниковия период, които са издълбани от кости и бивници на мамут, събрани от няколко пещери в Германия. Те са включен в Световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Не само за студентите и учените, а и за любопитните посетители, е интересно да посетят лабораторията, в която работи швейцарският учен и лекар, откривателят на ДНК-то Фридрих Мишер* Ако си спомняте кога съм родена, тогава ще знаете и датата, на която той прави сензационното за времето си откритие. Годината е 1869.
Пак в университета се намира и 85 000-литров варел от средата на 16-ти век.
Заради университета, както и заради богатото историческо минало, Тюбинген е сравняван с Оксфорд.
Но за да се чувствате като истински познавачи на града, то задължително е разходка с лодка по Некар или вечеря в някое от ресторантчета край реката. Струва си да се посети и Градският музей, който се помещава в Kornhaus (зърнената къща). Там се е търгувало със зърно още през 1453 г.
Фридрих Мишев, роден в Базел, прави първото откритие, което поражда всички експерименти и теории за наследствеността при живите същества; защитава докторат само на 23 години; губи слуха си след прекаран коремен тиф; работи първоначално в Гьотинген, но година по-късно се прехвърля да учи в лабораторията на Ернст Феликс Хопе-Сейлер, предшественик на биохимията и който нарича червения кръвен пигмент хемоглобин.
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
За още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо
