Започвайки моя разказ за цветовете на родината в мен изплува първо червеният пурпурен цвят. Най-яркият цвят в шевиците български! Пазените в старите бабини ракли и сандъци носии и премени, разкриват по колоритен и ненадминат начин бита и душевността на българина, копнежа и стремежа му с обич да създава уют и красота! Сръчните ръце на българката изумяват сетивата ми с пословичното й търпение, тихото усърдие и несравнимото умение в съчетаване на багри, форми и символика при бродирането на шевици по ризи и престилки, по сукмани и елеци – апотеоз в българската фолклорна памет и традиция!
Каква ще е палитрата на моя разказ, ако не спомена зеленият цвят на горите и планините български? Неповторимата и пленяваща красота на родната природа е била обект на вдъхновение и преклонение от страна на родения в нея не един поет или художник… Тучното зелено в долината е символ на пробуждащите се за нов живот дървета и треви, както и на разлистващите се всяка пролет в двора овошки, здравец, дъхави теменуги и герании.
Синият цвят е небето над България, необятният простор и дълбочина на небесната синева, една неземна пасторална идилия, която кара сърцето да тупти, съзерцавайки я. Синьото е цветът на зениците на езерата в Рила, синьото е необятната шир на морето в Бургас, синьото са водите на Дунав, Огоста и Марица…
Златният цвят е на натежалите узрели жита на полетата на Добруджа! Кой от нас не е изпитвал поне веднъж желание да пристъпи плахо с боси нозе в нивата, сред житата, усещайки топлината на земята, сред житата, които като океан от злато се полюшват от леките пориви на южния вятър и като морски вълни се реят надлъж и нашир, полягайки леко, докоснати от едва доловимите му ласки…
Жълтото на цъфналите слънчогледи, греещи от обичта на жаркото лятно слънце на Тракия! Жълтите им главици са жадни за южната топлина, ефирна нежност и благ допир на лъчите му!
Розовият цвят е цветът на българската роза, чийто аромат и свежест е несравним с никое друго цвете! В душата на българина розата носи в себе си заряда, силата и енергията на привързаността към род и родина!
Цветовете на България са за мен цъфналите напролет бели кокичета в двора на баба, ароматът на прясноопечения великденски козунак от пещта в кухнята на мама, необятната шир на синия Балкан, надвесил грижовно снага над родния ми Сливен, белите и червени мартеници, с които приятелките ми ме кичат всяка пролет…
Цветовете на България са още и дъхавите червени горски ягоди, изправили главици по малки слънчеви полянки, които крият и други ухания: на зелен бор, на горска чубрица, мента и жълт кантарион.
Палитрата от цветовете на България е в сърцето ми! Там ревниво пазя мили спомени и незамрели чувства: насълзените от умиление очи на дядо ми, уморените и ласкави ръце на баба ми, закрилящата ме сърдечна прегръдка на баща ми и топлата грееща от обич усмивка на мама…
Моят род,
Моята родина,
Моята България!
текст и фотография: Анелия Тонефф
заглавно фото: Димитрина Пандурова
