Вюрцбург
Беше от онези дни в началото на октомври, когато утрото се къпеше в есенния листопад.
И обещаваше още един прекрасен ноемврийски ден.
Има места, за които трябва да чакаш дълго, за да ти се случат.
Така беше и с Вюрцбург – първата точка от „Романтичния път“.
История, култура, архитектура от разични епохи, център на винарството.
Известен е с толкова много неща, а списъкът със забележителности не е никак скромен!
- датира още от 8 век, когато е бил населен от келтите
- бил е столица на Вюрцбургското херцогство
- известен е със своите древни църкви
- университетът, който съществува повече от пет века (още от 1402 г) и е един от най-старите в Германия
- първият рицариски турнир, който се провежда още през 12 век
- катедралата, която пък датира от 11 век и е четвъртата по големина романска катедрала в Германия
- крепостта Мариенберг – там на върха, в началото на 8 век първо изниква църква, а по-късно около нея се разширява крепостта
- мостът – строен повече от 70 години, започнат още през 1473, за да свързва стария град с рибарския квартал
- и не на последно място резиденцията – един от най-достолепните барокови дворци в Европа, която макар да е далеч по-млада от Мариенберг (от първата половина на 18 век), е включена в листата на Юнеско за световно наследство
Някой ден вероятно към това културно наследство ще бъдат причислени и местните. Вюрцбург като много други градове е бил сринат със земята от бомбите през Втората световна война. Огненият ад тогава убива 5000 жители. След края на този ад жителите са искали да го напуснат и да го оставят в руини, които да напомнят за ужаса. В крайна сметка обаче местните започват бавно и постепенно да го възстановяват.
Това отнема повече от 20 години, но всяко усилие си е струвало!
За учените Вюрцбург е магнит заради запазената оригинална лаборатория, в която Вилхелм Рьонтген открива рентгеновите лъчи. Впрочем знаете ли, че той не е завършил средно образование, отрязан от образование в собствената си страна, Швейцария обаче го приютява директно в университет. И заради това си откритие той е удостоен с Нобелова награда за физика.
Да се движиш по стария мост, който е на повече от 6 века и някак ти носи усещането за Чехия с Карловия мост и скулптурите. Да изучаваш тяхното послание и това какво ли биха искали да ни кажат сега и дали са доволни от това как се съхранява миналото, как се грижат за това парче земя.
Да съзерцаваш как птичките са накацали край реката, радвайки се и те на есенното слънце, на разкошната златна есен. И мъничко да им завидиш – че те са там всеки ден и могат да поглъщат тези жълто-оранжеви феерии, в които са се превърнали лозята. Златни кехлибари, от които струи лека меланхолия и късче носталгия по изчезналото лято.
А когато ти се прииска да се преселиш векове назад в миналото да изкачиш на един дъх хълма. Тогава разбираш, че умората е толкова сладостна, защото тази гледка е повече от пир. Това е като опиянение с най-изтънчени вина на света.
Есента тук вдъхновява. Качва се на раменете ти и те кара да разпериш широко крила и да полетиш!
За този пищен есенен спектакъл, който се открива от Мариенберг си струва да прекосиш дори света.
Градът, потънал в лоното на късното есенно слънце, отразяващ се в тихите води на Майн и огрян от плъзналата есен по лозята. Тя – есента, пристъпва тихо и грациозно на палци – като Балерина.
Като есенен стих, като хербарий, лозята, преоблекли себе си в златни краски дрехи!
Във Вюрцбург откриваш нови измерения – тук всеки се превръща в един нов Рьонтген!
Вюрцбург е като да разплиташ история – парченце по парченце от пъзела, сглобяван векове наред!
И когато не си усещаш краката, които са обходили толкова много старини, тихо да въздъхнеш: „Ах, ти свят такъв! Как може да си толкова неустоим!“
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
за още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо
