Славянската душа, немски гълъбе, е енигма.
Тя самата не се разбира, та що остава за тебе. Да, българите са славяни. Южни. Може би малко по-южни отколкото трябва.
Нищо, че четеш пресата, пак не можеш да разбереш. Е, добре, аз ще ти кажа какво става, пък каквото разбереш – това. Щом настояваш.
Правим всичко, за да не правим нищо.
Най-обичаме да мразим.
Българският консенсус се състои от осем милиона „против“.
В разцвет е сексуалната революция – за другите не ни стига потенциал. Пустите клисурци, дето се правеха на московци, сега се правят на тексасци.
А панагюрци – на мениджъри.
Вече никой не пита колко струва билетът до Кремиковци.
Въпросът е – колко струва билетът до Америка.
Българската мечта е да не бъдем българи.
Трудовата маса мечтае за „шведска маса“.
Пролетариите от всички страни се съединяват в Америка.
Призрак броди из България – призракът на Европа. В учебната програма на висшите училища се изучава като учебен предмет миенето на чинии.
За да бъдат готови студентите ни за Канада. Салиери пише по вестниците, че Моцарт бил концертмайстер на придворната капела на залцбургския архиепископ. И работил във Виена.
Знае се кой работеше във Виена.
Оставаме все по-малко човеци на квадратен километър.
Младите все по-често рецитират „Прекрасно, но що е Отечество?“.
Българският национален герой се казва Кради Марко. Като преди 1300 години преплувахме Дунава, а не Рейн, сега вместо фолксваген имаме фолклор.
Мистерията на българските гласове се обяснява с четиридесет и пет години мълчание.
Нормалната полиция пази закона, а нашата иска законът да я пази. Твърдението, че и ний сме дали нещо на света излезе вярно – няколко милиарда на Ирак, Либия и Иран.
Свободните цени все повече ни заробват.
Събирахме бели пари за черни дни, а е трябвало да събираме зелени. Мерките за нашето спасение са монетарни, а помощта – хуманитарна, Вместо да е обратното.
Последни напускат потъващия кораб не плъховете, а българите.
Българска поговорка – да стигнеш до Рим и да не убиеш папата.
Обясняват нашата история с нашата география. Теорията за българския народ е оптимистична, но практиката е песимистична.
Другите дават кралство за кон, а ние кон за кокошка.
Не стига, че живеем на полуостров, ами сме и полуинтелигенти. Ние сме единственият народ, който е поробван два пъти, а освобождаван пет пъти.
У българина е силно развит култът към труда, към учението и към личността.
У нас, който не работи, не яде. Който работи – също.
Българската национална болест е амнезията.
Когато всички сме най-зле, сме най-добре.
Това е, гълъбе. Загадъчна славянска душа.
Загадъчната славянска душа се разбира само когато се извади.
С поклон към писателя Станислав Стратиев
На 9 септември ще се навършат 76 години от рождението на драматурга, който напусна този свят преди 17 години.
фото: Stanislav Stratiev
