Спомням си как преди повече от 35 години баба отиваше в градината и събираше какви ли не треви. Беше време когато да посещаваш неделна служба или да признаеш, че се уповаваш в Господ, беше обвито в тайнство.
Подготовката за Великден започваше далеч преди датата със събирането на пресни яйца, снесени от кокошките в двора. Имаше специална кошница за съхранение, а за да се запазят за по-дълго стояха на хладно и тъмно в зимника.
Спомням си, че шарехме яйцата винаги в четвъртък, а в събота баба месеше козунаците – добавяше и естествени стафиди, останали от изсушените от есента гроздови чепки. Отгоре ги мажеше с яйца и наръсваше натрошени бадеми или както сега поновому се казват „филирани“.
Яйцата ставаха толкова пъстри и истински – червени, лилави, жълти…
С корените от брош и червено цвекло баба багреше най-много – и се получаваха най-наситените червени яйца. С листа от лук и куркума бабините яйца добиваха жълт цвят. Баба можеше да ги направи и с различна наситеност – ако искаше да са по-ярки ги държеше по-дълго време, ако искаше да са по-бледи ги вадеше по-бързо. И така се получаваха няколко нюанса – от жълтото до оранжевото. Някои от яйцата увиваше в люспи от жълт лук.
Спомням си, че дядо ходеше да бере коприва – хем за поста, хем за копривена каша, а част от набраното баба отделяше и с тях вареше също яйца – ставаха бледо зелени. С отвара от накиснати във вряла вода сушени сливи и червено зеле яйцата пък ставаха в различни нюанси на синьо и лилаво. На част от яйцата добавяхме листенце магданоз или пък детелина, други изписвахме с восък.
Завръщането към природата е днес отново актуално. Питам се само кога и какво се случи та променихме естествената траектория.
Велики четвъртък е!
фото:
Lazara.bg
