Държавна агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) – чували ли сте за тази структура? Знаете ли какво точно прави тя? Колко души работят там? Какъв бюджет имат?… има и още много въпроси от този калибър.
Едва ли… Съмнявам се, макар да съществува от далечната 1992 година.
И да искате да научите нещо повече ще се задоволите до информацията в Уикипедия, защото ДАБЧ не смята за необходимо да публикува доклади за своята дейност. Може би защото се смята, че средствата за работата на тази структура, която е към Министерския съвет, са твърде малко. Единственото известно пак по данни на Уикипедия е за годините както следва:
2004 – 392 786 лв.
2005 – 450 484 лв.
2006 – 500 540 лв.
Толкова! Кой ли пита за повече!?! Има достатъчно угризки, които да се подават – за медийните новини става дума!
ДАБЧ и1.мат също сайт, на който има няколко банера – пет на брой, на организации зад граница. (Защо само и точно на тях?!? Няма кой да каже.) И тук-там по някоя информация – за цвят! Имат и интересна структура – началници, директори, старши експерти, главни експерти, младши експерти… (виж схемата)
Сега нека прегледаме колко общо институции (държавни) имат грижа и отговорност към българите зад граница:
1. Министерството на външните работи
2. Всички съществуващи Посолства и Консулства на държавата зад граница
3. Министерството на образованието, доколкото в чужбина има десетки български училища
4. Към предишното Народно събрание имаше и Парламентарна комисия по политиките за българите в чужбина, одобрена с пълно единодушие!
5. Ако се върнем още по-назад – 2009 г. имаше и министър без портфейл с ресор – Българите в чужбина!
Всичко това не е достатъчно, според вицепрезидента ни Илияна Йотова, която смята, че макар толкова много институциите да се занимават с българите зад граница нямало „визия как се учи български език“. Ето защо тя смята, че трябва да се направи общ координационен център за дейностите, свързани с българите в чужбина – за същите тези хора, които иначе всички искат да отрежат от правото им да гласуват.
Йотова защити идеята си като се позова на изследване на БАН, според което над 15 млн. души по цял свят говорят и пишат на български език.
Опитът до момента на българските държавни институции е показал, че обикновено има „много баби и въпреки това все хилави бебета се отглеждат“. Създаването на още една институция, която да се „напълни“ с експерти не е оправдано – достатъчно е сегашните служби и чиновници, които имат отношение към темата, да (си) вършат работата.
Защото българите в Мюнхен още помнят визитата на уволнения председател на Държавната агенция за българите в чужбина – Борис Вангелов. Попитайте ги – тях и не само!
Защо веднъж не се направи допитване – от какво наистина имат нужда всички, напуснали държавата България в последните 60-70 години?!?
Надали някой не знае семплия отговор – от качествена политика в България! Нищо повече!
