Остава по-малко от месец – до 6 юли 2017 г. да подкрепим участието на Таня Иванова, като гласуваме тук:
http://yosoybisutex.com/2017/proyecto/index.php?id=26
Днес в рубриката Хоби ви срещаме с Таня Иванова, от София, завършила е столичното 79-то през 90-те години по един интересен експеримент – нова система на обучение, която е единствена за началото на променящата се бурно по това време България. 90 % от предметите се изучават на английски език, технически дисциплини, биология и ИТ мениджмънт – нещо наистина иновативно за онзи период и България.
Днес Таня си спомня за 16 битовите компютри Правец и Паскал със зелен екран…
След като на 17 се дипломира професионалното колело я завърта през езикова школа, амбулантна търговия, доставки на стоки, за да се завърне няколко години по-късно обратно към програмирането.
Около 2000 г. и навлизането на интернет, младата жена сменя посоката – създава фирма, която предлага услуги за интернет и така до 2007 г. – годината, в която България бе приета в Европейския съюз и очакванията на стотици българи бяха за една глобална промяна
- И тогава поехте към…?
Моето пътуване към Испания беше лично и много далеч от икономическите надежди на повечето българи. Причината бяха банални семейни дрязги. Не съм имала драми за невъзможност за изхранване на дете, примерно. Не съм чертала каквито и да са планове за живот в чужбина. Пътуване – да. Емиграцията обаче никога не е стояла на дневен ред. Заминах в средата на един октомври, с идеята да се установя на ново място и да започна от начало. Бях на 30.
Ако трябва да отговоря накъде бях поела тогава – към промяна на страницата. Началото на третото десетилетие е една чудесна възраст за това.
- 10 години в Испания – чувствате ли се щастлива от избора си?
Напълно и безусловно. Тук намерих невероятен човек, също българин, и тук създадох новото си семейство. Намерих се в страна, която милее за миналото си и се грижи за него, в която хората са внимателни и наистина са склонни да помогнат, на който има нужда от това, и в която сутрин се будя от песента на птиците, а живея в град. Това внимание, което така липсва между обикновените хора в България, тук е нещо естествено и ежедневно.
- Живеете в Испания от 10 години – там ли се зароди бижутерията за вас, защото според мен в чужбина е много типично човек да има хоби, което е нещо различно от професията му. Нещо, което е доста непознато за България?
Хоби? Не. Стана хоби впоследствие. Дойде момент, в който решихме да имаме дете. Бях напълно наясно, че шестнадесетчасовите работни „моменти“ ще спрат ако не завинаги, то за много години напред и се постарах да намеря нещо, което да ме вдъхновява, и което да се опитам да превърна в свой следващ източник на доходи.
Първият опит беше фотографията. Записах се на курс за професионалисти. Пътем си дадох сметка, че май няма да съм за този бранш. Харесваше ми, но не толкова, че да се потопя в него.
Един ден отидох на едно мероприятие – изработка на украшения от натурални материали. Семена, мъниста, конопени въжета… И това беше сблъсък с „Ето, това е!“ „Това“ се отнасяше до изработката на украшения. Нищо останало не беше ясно обаче.
Техники, материали, история, колекции, имена… най-съзнателно започнах да изучавам с всички достъпни средства, докато реша какво искам да бъде.
Намерих един руски форум, с хиляди участнички, в които изключително топло се поддържаха една друга и в който майсторките с удоволствие споделяха триковете си. И -воала – „материалът“ беше определен – мъниста, полускъпоценни камъни, перли. Нов свят, нови знания, изключително вълнуващо откритие стъпка по стъпка.
Сега вече наистина имах възможност да правя украшения, достойни за кралското семейство. Така нещата съвсем естествено си дойдоха на мястото.
Впоследствие придобитите фотографски умения сами намериха своето място и днес всъщност живея между фотография и украшения.
- Казват, че най-добрите художници и готвачи са мъже, както и бижутери, така е било или все още е… или… отдавна границите са нарушени?
Граници няма. Полът не е в главата или в таланта, а във физическата анатомия на твореца. Ние сами си създаваме ограничения, за да оправдаем едни или други рамки, в които ни е удобно или не толкова да се поставим.
99 % от работещите с техниките, с които работя аз, са жени. Единият процент мъже обаче създават шедьоври. При все това, поставени в една изложба при равни условия с украшенията, изработени от жени, не се наемам да се обзаложа към кого би натежало предпочитанието. В крайна сметка, вкусът към бижутата, както и към музиката, е резултат от дълбоко субективни предпочитания.
- Какво е необходимо за една творческа професия – фантазия, спокойствие, досег с природата…
Нуждата да създаваш. Една от многоуважаваните от мен руски майсторки пишеше как е създала десет публикувани украшения в маршрутката, сутрин и вечер, между дома и работата.
Когато едно творчество се превърне в професия, то спира да е творчество. „Професията“ предполага планове, контрол, срокове – това убива творчеството и така се създава комерсиалното.
- От къде черпите вдъхновение за моделите си?
От материалите. Обожавам да избирам и купувам камъни. Допира, отблясъка, как точно тежи в ръката… Обикновено създавам дизайна около избрания основен камък. Понякога се случва направени елементи да останат по кутиите си година и повече време. Един ден се появява „техният“ камък и пъзелът се подрежда сам. В такива моменти работата върви наистина бързо и резултатът обикновено хваща окото.
- Бижутерията – хоби, занаят или бизнес е днес?
За мен лично е момент на преход, в който се опитвам да я превърна в бизнес. Трудното е да запазя творческия момент, ако трябва да давам материална оценка на прекараните в работа часове.
Онези, които са успели наистина да я превърнат в бизнес, е трябвало в даден момент да вземат решение дали са творци или бизнесперсони. Бизнесът предполага предлагане и търсене. В символично малко случаи търсенето е това, което спонтанно идва от душата на твореца. Този компромис е проблем на хората, които правят неща и влагат сърце и душа в тях.
Обикновено творците се провалят при вземането на това решение и на пазара остават бизнесмените.
- Има ли мода при бижутата?
В испанския език съществуват две думи за бижутерия. Едната се отнася за висококачествените и скъпи изделия, най-често от благородни метали и с инкрустирани чудесни скъпоценни камъни. Другата описва средния и нисък клас изделия, които могат да се купят като допълнение към тоалета в повечето магазини за дрехи.
Вторите са подвластни на модата – цветове, размер, материали. Първите са вечни.
Бижутата, които изработвам аз, не са висша бижутерия – не използвам скъпоценни метали, обратното – стремя се всячески да ги избягвам. В същото време, материалите, които съставят дизайните, са от високо качество и струват достатъчно много, за да се отделят изделията ми, заедно с дизайна си, от масовата бижутерия. Ако трябва да дам определение какво правя – това са артистични бижута. При тях също няма сезонност или мода.
- Кое е по-трудно – да изкристализира идеята или да бъде реализирана?
Идеите винаги връхлитат. Оформлението почти винаги става спонтанно и естествено. Понякога мързелът или нерешителността обаче могат да доведат до това въобще да не се стигне до реализация. Ако можем да избегнем този опасен момент, ще се радваме винаги на чудесни резултати.
- Вие искате да участвате в Испания…
Едно от най-големите професионални изложения в сферата на бижутерията, Бижутекс, обяви конкурс. След преценка от страна на организаторите, допуснатите проекти се състезават, за да се излъчат два победителя. Единият се определя от жури на база трудност, естетика, представяне на изделията. Другият победител определя публиката, посредством гласуване чрез Фейсбук или Туитър. Заелите първо място ще си поделят един мини-щанд на следващото издание на събитието, в края на септември.
Имайки предвид международния характер на изложението, както и високата му посещаемост от страна на професионалисти в сферата на бижутерията – дизайнери, закупчици и др., появята на един такъв щанд е възможност, която може да даде буквално летящ старт на участниците в него. Цените за участие са непосилни за повечето независими дизайнери и те просто не се представят там. Конкурсът е една невероятна възможност за популяризиране и създаване на име в един толкова висококонкурентен бранш и апетитите за спечелване на тази награда са съвсем разбираеми.
Моят проект беше одобрен и в момента е публикуван в страницата на конкурса. Може да се види на следният адрес: http://yosoybisutex.com/2017/proyecto/index.php?id=26
Гласуването е започнало на 06/06 и ще продължи до 06/07/2017г.
По темата работи: Димитрина Пандурова
