Мили Дядо Коледа,
няма да ти пиша на имейла @, защото аз съм малко старомодно момиче, сядам пред белия лист и в контраст с дигиталния свят, пиша набързо тези редове!🖋
Аз съм вече голямо момиче🙋♀️– няма да си пожелая кукла, рокля на принцеса, замък, нито пък влакче… Тях подарявай на най-малките! Очичките им 👀 като звездички светят от подобни подаръци! Аз не искам материални неща! Очите ми не греят от тях! Аз си пожелавам споделен залез, сбъдната мечта, мила усмивка, топла прегръдка на приятел, преодоляно разстояние, очаквано завръщане… Подаръците станаха май много, дали ще успееш с всички тях да минеш през камината? Ще оставя повече ботушчета и плетени чорапчета пред огъня…🔥
Ако се надяваш заспала да ме намериш пред огнището, не, няма да съм у дома! На Бъдни Вечер съм навън! Нося одеяла на бездомните, оставям им парче хляб и… човешка топлина! Това са моите Коледни подаръци, това са Даровете ми!🛍🎁
Моите пръстчета вече зъзнат от студ!❄❄❄ (като на малката кибритопродавачка на Андерсен)! Бих искала един ден като нея да си тръгна от този свят: със светлина в душата!
Хайде, спорна работа с джуджетата в работилницата! И на добър час! ✌✌✌
Вярвам в теб! И винаги съм вярвала! Нищо, че съм едно голямо вече момиче!🙋♀️
Очаквам те!❤
Твоя Анелия Тонева
