2019 беше богатство.
1 година – над 70 посетени места, 11 държави, над 50 хиляди километра…
Започна на топло – с портакалов-европейско-ориенталски вкус, доставен от топла и сърдечна Андалусия.
Заредихме на двойна степен батериите с красотите на
столицата на Андалусия
с морско-портокаловия дъх на Малага – градът на Пикасо, но и на Бандерас
Разбрахме и как се е чувствал Хемингуей, който често е използвал именно Ронда за вдъхновение.
Докоснахме се и до едно от белите испански градчета, чийто къщи са изградени направо в скалите – Сетенил де Лас Бодегас
Не пропуснахме обаче и курорта Коста дел Сол, в който се намира замъкът Беналмадена. Бяхме приятно изненадани да получим неговата история написана на перфектен български език.
Макар този дворец да има изключително кратка история (той съществува едва от 1994 г.– той е посветен на Христофор Колумб. В архитектурно отношение обединява всички стилове: византийски, римски, арабски и готически. Освен това е известен и с факта, че вътре се намира най-малката църква в света. Погледнат отдалеч със своите размери изглежда като детски конструктор.
Срещнахме се с прародителите ни, които обитават скалата Гибралтар.
Стигнахме и до Атлантик оушън.
С невероятните залези от Фаро, Алгарве, но и с удивителните и неповторими входни врати, които са като произведения на изкуството.
Февруари се потопихме в типично карнавалната атмосфера, но не на Венеция, а на нейната германска сестра – Швебиш Хал.
Март ни отнесе на Северно море обаче със специфичен дъх на шотландско уиски, шотландска гайда и смело сърце.
Март ни срещна с най-романтичния град в иначе смятаната от мнозина за скучна Германия – Ротенбург аб де Траубер.
В търсене на рима на Шотландия стигнахме до Нидерландия през следващия месец – април.
Лодкокруширахме в каналите на Гитхорн и отлетяхме за сафари пак там – в кралството, познато повече като Холандия. На бърз ход преминахме и през Айндховен.
Айндховен 
сафари-парк
И се убедихме, че и нидерландските залези не отстъпват на пиренейските.
През май бяхме истински късметлии да наблюдаваме феерия от фигури, изработени от нарциси, които плават по Grundlsee – съседът на любимия за азиатците Халщат.
Юни беше време за море. Пътьом обаче направихме един тегел из аристократичния Мадрид. Оттам с пълна газ за един от испанските острови – Ибиса. Не подминахме обаче и екзотичното чудо Форментера.
Ибиса 
Форментера 
Санта Еулария
И още аристократичен разкош в града на Моцарт – Залцбург с танцуващо-закачливите фонтани, със замъка на Дисни – Нойшванщайн, с пищни детайли в стил кралят-Слънце – Линдерхоф, с дъх на гора покрай кристалните води на Айбзее, с провинциален немски чар от Фюсен… и с усещане за море, но от бреговете на безкрайните баварски езера… истински разкош!
Линдерхоф 
Нойшванщайн 
Айбзее 
Фюсен
И ей така, между другото – отново Щарнбергзее, Тегернзее и Нюрнберг…
Щарнбергзее 
замък Seeburg 
Нюрнберг
Юли беше сватбеният месец в дворцовите покои на Бъкингам.
И понеже сме ненаситни след кралската величественост се впуснахме в търсене на английската селска идилия в Таксид.
Август беше време за Италия – Бресаноне или още Бриксен – не, не са две градчета – едно е, което обаче още е с единия си крак останало в астрийско, където е било до Втората световна война.
От толкова много уреденост имахме нужда от нещо диво и балканско. За това потеглихме към Босна и Херцеговина.
Яйце се оказа храна за душата – едно малко градче из вътрешността на страната с невероятни водопади и природа.
Увековечихме и световноизвестния мост на Дрина.
Припомнихме си социалистическите времена в Дървения град на Кустурица, но за жалост не успяхме да се понесем с железницата, притихнала кротко в Мокра гора.
Опознахме дивите места на западна Сърбия, в търсене на път към България.
И акостирахме в нашата страна. Проверихме какво се е променило за една година в София, в Панагюрище и в Пловдив.
Кратка разходка имаше и до язовир Белмекен.
И пак обратно към Бавария.
Спирка в Грац – университетски град с артистични музеи.
Беше вече септември. Не бяхме виждали все още Бамберг.
Октомври пък сервира приятна изненада, макар и със съвсем кратко посещение до Берлин.
А първите дни на ноември решихме да изпробваме новата ни фамилна кола с нещо сравнително близо – Пилзен.
И за да не ни бъде скучно в останалите дни на всеки един месец във всеки свободен ден отскочахме до знайни и незнайни кътчета – Висбаден, Рот ан дер Рот, Силвърщайнзее, водният замък в Бавария, Васербург ан Ин, Хааг, паркът за диви животни в Оберрийт, Кирхензее, Остернзее…
Хааг 
Хааг 
Васербург ан Ин 
Водният замък в Бавария 
Рот ан дер Рот 
Остернзее в навечерието на Баба Марта 
железницата във Висбаден 
парк Оберрийт
Изпратихме ноември в познатия ни Фюрт и неговият коледен базар, но добавихме и ново откритие – детският парк на Плеймобил.
Посрещнахме декември в един интересен автомобилен музей на една от най-харесваните съвременни коли – Ауди.
парк Плеймобил 
Фюрт, коледен базар 
Инголщат, музей Ауди 
Декември се оказа топъл като октомври, а ние имахме нужда от истински сняг. Време беше за Алпите и така популярната област Алгой.
Но пък се надявам януари да ни зарадва с една отдавна набелязана цел в съседна Чехия!
Добре дошла 2020 – очакваме те с плам за нови изненади!
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
Още в Култура и Туризъм:
Как да си организираме сами пътешествие
7 приказно автентични градчета в Европа
5 места, които да посетите тази есен – I част
