Бад Валдзее – няма да го намерите в туристическите пътеводители извън Германия
Намира се в провинция Баден-Вюртемберг, където искам да ви представя един пролетен миг от чудото, наречено Живот
Все ме питат ще се ваксинирам ли.
Имам вече много ваксини, казвам кратко аз!
Ваксинирам се поне веднъж дневно с малка доза и поне още веднъж с по-голяма – ей така – за по-сигурно, да знам, че ще ми държи влага по-дълго.
Моята ваксина се казва Vita et Fidem на латински. На немски – Leben und Glauben, на български Живот и Вяра.
Тя съдържа няколко компонента. Понякога яхвам колелото и хуквам в парка да гоня вятъра. Състезаваме се, той тича, а аз след него. Не го пускам. Показвам му, че съм силна и мога колкото него.
После присядам до езерото да съзерцавам спектакъла на патиците, които току подадат човки, току заровят глави в блещукащите като сапфири води.
Тя съдържа няколко компонента. Понякога яхвам колелото и хуквам в парка да гоня вятъра. Състезаваме се, той тича, а аз след него. Не го пускам. Показвам му, че съм силна и мога колкото него. После присядам до езерото да съзерцавам спектакъла на патиците, които току подадат човки, току заровят глави в блещукащите като сапфири води.
Пролетта е сезон за душата.
Пролетта не трае като нас. Даже и зимата да я притиска, да не я пуска от лапите си, даже и да е смразяващ студ, тя е жадна да избухне. И на нея и се живее!
Няма нищо по-хубаво от това през април да наблюдаваш как дърветата намятат белия копринен овал и се обличат в Пролет.
И тогава ставам най-големият мечтател!
И тази седмица си поставих още една ваксина. Освен обичайната, за която ви разказах, новата се нарича – Бад Валдзее.
Избрах да пътешестваме тази неделя, на този празничен ден до неговия невероятен исторически стар град, в който наистина попадаш в една отминала епоха заради това, че Великден все още не си е тръгнал от това градче, макар германците да го посрещнаха преди месец.
Около църквата Св. Петър се почувствах така, сякаш за секунди се пренесох в България. Венци от цветя и великденски яйца.
Дворец, старинна архитектутра, градско езеро и минерални бани и всичко това облечено в много пролетен цвят.
Летоброенето за Бадвалзее започва от Средновековието – 10 век. Две столетия по-късно се изгражда градската стена, а с появата на пазара мястото става град.
Макар че в името присъства Wald – гора, всъщност старинното наименование е Wahlsee и се свързва по-скоро като е езерото, на което са се заселили келтите.
Бароковата църква Св. Петър датира от 1766 г., а по това време Бад Валдзее е част от Австро-Унгарската империя. Двете кули са високи 60 метра.
Безспорно обаче най-впечатляващ в центъра е параклисът Heilig-Geist Spital. Това е една от най-старите и съхранени сгради в града – датира още от 13 век. Фасадата и е в неоготически стил. Първото споменаване е в документи от 1300 г. като болничната църква. Била е място за обгрижване на болни и възрастни хора, бедни и сираци.
Kornhaus Ölmuhle са другите известни сгради в Балдвалзее, които заслужават внимание!
Бад Валдзее е наистина като ваксина, която ще ви държи в онова състояние – ще се усмихвате дълго без причина, а душата ви ще прелива от красотата!
Честито Възкресение Христово! Бъдете здрави и си пожелавам това да бъде последният празник, който посрещаме далеч от близките си!
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
за още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо
