Линдерхоф
Имате ли си любим замък в Германия?
Днес искам да ви покажа красотата на Линдерхоф през зимата.
Скрит навътре в гората, обграден единствено от дървета, поляни и величествените Алпийски склонове.
Това е първият замък, който като дете видях в една дебела книга, показваща наследстото на Западна Герания.
Съзерцавах го дълго, изучавах детайлите по златните статуи в парка и си спомням, че мислено се прехвърлих на разходка там. Това беше във време, в което „запад“ не беше на почит.
Не съм си и помисляла, че ще дойде ден, в който ще мога да му се насладя на живо.
За първи път посетих Линдерхоф преди 6 години. Пътувахме от Оберйох с колата. Беше март, но все още имаше много сняг. Пътят се виеше между малки селца, които бяха притихнали в снежната прегръдка. Само комините издаваха, че има живот на тази малка планета. Макар че разстоянието е късо – някъде около 70 км., пътувахме над час. И тогава се влюбих!
Нейно величество „Зимата“ по тези места ме омагьоса, плени ме, завъртя ме и ми донесе онзи пламък в очите, който всички познаваме. Дотогава с Нейно кралско Величество бяхме на „вие“, като куче и котка. Не беше моят сезон. Но това, което ми разкри през онзи ден, е намерило специално място в сърцето ми.
Там някъде по виещия се път покрай едно езеро (Планзее) бях буквално хипнотизирана. Зад синьо-зелените води се издигаше нещо различно, нещо уникално, нещо, което те кара да изпитваш страхопочитание.
По-късно щях да разбера, че това е било връх Цугшпитце – най-високият в Германия.
Макар да пристигнахме рано сутринта пред замъка вече имахме голяма компания. Имаше толкова много желаещи да го разгледат.
Не знам кое ме впечатли повече – спалнята на лудия крал – Лудвиг II Баварски или градините, които са били създадени, благодарение на него, макар и потънали под дебела снежна покривка.
Беше истинска снежно-бяла приказна магия. Пожелавам ви да я изживеете и вие!
А мен тя ме плени толкова много, че 4 години по-късно се върнах отново. Този път в разгара на лятото, когато всичко беше потънало в зелено – пълен разкош!
Да – този замък трябва да се изживее през всички сезони! Сега ще чака есента да се завърне, а аз ще долетя на крилете на птиците, за да й се наситя!
Ако трябва сега да избирам само един замък, който да посетя в Бавария, то това би бил Линдерхоф.
Някои го намират за кичозен, други за истинска класа – въпрос ва вкус, виждане и мироглед.
Човек вижда това, което душата му търси!
Има нещо мистично обаче в това място, което напълно ме омагьоса и погълна.
Това е единственият напълно завършен от всичките замъци, които Лудвиг II оставя в наследство на Бавария.
За краля от приказките, наричан често „лудия крал“ вече ви разказах.
Линдерхоф е построен само за 4 години, а още 4 отнемат да бъде изцяло и напълно завършен и декориран. Той е най-малкият, но пък с най-разкошните градини.
Едно е сигурно – благоодникът е имал наистина специална връзка с природата.
Всички замъци са изградени на най-докосващите до човешката душа места. Там, където всеки би се изолирал завинаги от света и той не би му липсвал. Особено този – днешният свят. Навярно така е разбирал нещата и Лудвиг II преди повече от 150 години.
Казват, че като вдъхновение на замъка е послужил малкият Трианон във Версай. Всъщност баварският крал е бил пленен изцяло от Франция, краля Слънце и всичката пищност.
Фасадата на Линдерхоф е в бароко и рококо, а градините са украсени с позлатени статуи, малки параклиси, фонтани, водни каскади и дори има пещера.
Освен спалнята и огледалната зала най-впечатляваща за времето си е била трапезарията. Благодарение на специален механизъм масата е можела да се издига един етаж нагоре. Така негово кралско Височество е можел да се храни напълно сам, необезпокояван от прислугта.
Многоцветна стенна живопис, изящни мебели, картини от светския и селския живот в стил рококо, богато декорирани музикални инструменти, ръчно изрисуван прцелан, мраморни камини със стаутеки на Луи 15 и 17, позлатено бюро, кристален полилей със 108 свещи, фрески по тавана – всичко това и още много-много детайли от живота на висшата аристокрация могат да се видят в Линдерхоф.
Това е всъщност най-пищният от четирите замъка – Нойшванщайн, Химзее и Хоеншвангау. По-пищен е дори и от двореца Нимфенбург в Мюнхен.
Огледалният кабинет пък е решен в бяло-златиста тапицерия на стените, а множеството огледала, създават илюзия за безкрайност на помещението.
Не обаче вътрешната архитектура ме привлече тук, а неговите градини. Те са в английски стил, заобиколени от Алпийските върхове.
Мавританският павилион, мароканската къща Лудвиг закупил от изложение в Париж.
На север има склон с водни каскади от 30 мраморни стъпала, завършващ с фонтана на Нептун.
Южно от двореца пък е основната градина, в която има голям басейн с позлатена статуя и фонтан, издигащ се на 25 m височина.
В горната южна част на терасите пред двореца е изграден храмът на Венера, а оттам човек може да се любува на всичката тази красота с дни.
В друга част на градните се намира Мавританския павилион, пренесен от Бохемия.
В парка могат да се видят и елементи, които напомнят на Вагнер. Баварският крал е бил не само негов страстен почитател, а и покровител и приятел.
Но може би най-впечатляваща е изкуствената сталактитова пещера на Венера. В нея има златен нос от раковини, а кралят се е возил на лодка, докато е слушал разбира се любимия си Вагнер.
Линдерхоф е бил любимото място за пребиваване на Лудвиг II и има защо!
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо
