Наскоро ми се наложи да „ползвам“ услугите на Генералното консулство в Мюнхен. Досега посещенията ми там бяха свързани само и единствено с гласуване.
Обикновено за тази институция и нейните служители отзивите са повече критични, отколкото обратното.
Е, аз искам да кажа „добра дума“ точно днес за тези хора. С малкия ресурс, който имат те са повече от търпеливи. В деня, в който бяхме работеше на гише дори Консула. Условията няма да коментирам – в една постройка, приличаща на гараж – къс „бг земя“ явно дори в чужбина трябва да изглежда точно като у нас. Оставам това настрана.
Възхитих се от отношението, особено на една дама – служител, която приемаше заявления за лични документи и прочие. В суматохата пропуснах да я попитам как се казва, но й го казах и на нея – рядко се среща толкова търпение на едно място.
Станах свидетел на случка с мъж, който говореше много лош български, а за писане изобщо и дума не може да става. Той искаше паспорт, без въобще да знае, че му трябва преди това лична карта. Повече от 30 минути жената-служител с абсолютно ведър тон и най-голямото спокойствие сякаш има цял ден пред нея само за този мъж, му обясняваше бавно, подробно и много спокойно какво трябва да прави… За секунда не повиши тон, не го упрекна, не измърмори… Моето търпение се беше изчерпало някъде на 15-та мин. До приключването на обработката на неговите документи тя запази усмивката и добрия тон. Така продължи и със следващите чакащи – в случая ние. Очаквах жената да повдигне темата, да изрази възмущение, коментар за предишния случай. Нито дума – сякаш нищо не се беше случило.
Когато излязохме навън установих, че основният контингент в консулството този ден бе от мургави сънародници, тук-там някой от по-белите. Те съответно се възмущаваха как чакат дълго, как било типично по български… и гласно назовахаха по-близка линия родата на служителите. Въпреки че повечето от тях се тълпяха, макар да нямаха необходимия набор от документи с надеждата, че по „нашенски“ ще се разберат някакси. Да, ама не!
От миналата пролет (април 2017) има нови правила с цел по-бързото обслужване на българите зад граница. Ако ви предстои да сменяте лична карта или международен паспорт, то трябва да попълните онлайн заявление на следната страница:
https://www.consulatebg.eu/apply
Следвайте внимателно стъпките, като задължително е да разпечатате, тъй като на бланката се генерира специален код. Ако този код липсва – това забавя приемането на документите, тъй като служителят трябва да въведе вашите данни още веднъж.
След това специално в Генералното консулство в Мюнхен се запазва и час, в който да подадете лично документите и да ви бъде направена снимка. За да си определите час трябва да се регистрирате през този линк. От падащото меню избирате съответното посолство или консулска служба, а от календара следвате датата и часа.
https://www.consulatebg.eu/book
По отношение на часа – получих такъв на следващия ден, но като цяло може да се наложи да изчакате до седмица, в зависимост от натовареността. Добре е да се знае, че работното време е до обед.
Срокът за изработка е до 3 месеца. Българи споделиха обаче, че са получили личните документи в рамките на около 10 дни. Има опция документът да бъде получен и в България, но за целта трябва да бъде упълномощено конкретно лице. Това се завява при подаването на заявлението.
Единствената ми критика е към МВнР. Няма да е лошо не, а просто е задължително този линк да присъства на страницата на Генералното консулство в Мюнхен, защото дори и на среднограмотния човек му отнема иначе време да открие страницата. Имам и още забележки по формулировките, но хайде, няма да издребнявам. Необяснимо е защо вече почти година никой не го еня за иначе добрата инициатива с цел съкращаване на срокове и време, и от която не на последно място държавата България печели доста пари. Като пример – втори паспорт на дете струва 32 евро.
Да видим дали ще отнеме още година докато някой чиновник в България свърши докрай работата.
