„Моето желание не е да покажа своята ученост…, аз не жадувам за слава…, моята цел се състои в това да бъда полезен на моите съотечественици, да направя добро, да ги поощря…” (1)
А вашата каква е, драги читатели?
Надявам се не написаното от Константин Павлов:
„Вярно е, че проспах дните си.
Но какви сънища, Боже!
Какви сънища…
И колко лек ще бъде преходът КЪМ…“ (2)
Към?!?
„Кръчмата почти не се вижда под снега, само димът от комина изписва въпроси по зимното небе.
Тъй като не може да се намери изход от положението, възраждането или ренесансът се отлагат за неопределено време.
То и да беше дошло Възраждане или Ренесанс, няма откъде да мине.
Пътищата са затрупани, а единствения мост го отнесе още пролетта реката.“ (3)
Един „жизнено-важен“ дебат се „влачи“ от година на година, от род на род…
За празниците… и делниците… Ама наистина ли? Това ли е българският въпрос – днес и утре? Делението в една държава, която прокламира, че „Съединението прави силата“…
Държава, изпълнена с патриоти, които са спали своя зимен сън от 1945 до 1992, но сега бият клетви…
Положението звучи като в онзи плакат в лудницата:
„Всички луди – на борба за мир и световен социализъм”
Но има и други още „по-тежки“ и „мъдри“ намерения – „Ще празнуваме Хелоуин когато американец си сложи мартеница.“
Това звучи в стил:
„Американския империализъм – враг номер едно на Каспичан!”
Но „гениалният мислител“ е забравил вероятно за призива на партията:
„Да живее международното положение!“
Да си почешим* отново езиците!
Дебатът е толкова несъществен, колкото и пръкналите се патриоти в последните 30 години, ознаменувани в много поеми:
Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни –
крещим: „Хайде на Балкана!“
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви! (4)
Вие, „патриоти“! Разтъркайте очи и се събудете! Завещаното от онзи с чийто портрети сте окичили кабинетите звучи простичко:
„Дела трябват, а не думи!“ (5)
В лето Господне 2017 сме! И отдавна поне на хартия от Империализма няма и помен! Той е само в нечия сбъркана фантазия – онази за духове, вещици и… още нещо, ако разбирате метафората!
„Народе????“ (6)
„Доволно вече що сте спали. Станете! Дойде бъдний ден…“ (7)
А дали?!?
Използвани цитати:
- (1) Васил Априлов
- (2) Константин Павлов – „Убийство на спящ човек“
- (3) Станислав Стратиев – „Възраждане или ренесанс“
- (4) Христо Ботев – „В механата“
- (5), (6) Васил Левски
- (7) Петко Славейков, 1886
Фото: Teacher.bg
