Ах, този див запад! Не е нужно да прелитате километри за да попаднете в Western Village
Ако имате машина на времето, в която епоха бихте се потопили?
Не знам защо, но аз имам слабост към 60-те. Ама онези – американските! Обаче ако има начин бих се върнала и още по-назад – във времената, например тези на дивия запад!
Някога обичах уестърните! И навярно заради тази ми страст се озовах точно в сърцето на една огромна филмова площадка, в която всички ние бяхме актьори.
Бизони, шерифи и музика, която просто те отвява много надалеч – през годините и през земята!
Мястото се казва Пулман Сити. Намира се по-близо до Австрия и Чехия, отколкото до Мюнхен. Пътуването с кола е около 2 часа, но определено си струва!
Паркът е изграден като различни филмови декори и всичко е толкова автентично, че напълно забравяш в коя епоха и време си.
Шерифът е приседнал на дървената веранда, придъвкайки клечка и току хваща пушката си, за да напомни кой раздава справедливост. По някое време може и да придремне, но приближиш ли го отново е нащрек, готов да атакува.
До него е каубойският бар, чийто врати се отварят с шутове, а там е още една съвсем друга сцена, в която се озоваваш.
В съседство е мексиканският ресторант, в който дами с пищни форми хвърчат сръчно покрай масите.
След това стигаш и до малкия дървен параклис. Разбира се има и гробище – вероятно там се озовават всички, дръзнали да нарушат закона.
В близост са шатрите на индианците и там някъде е и конюшнята.
Под нея пък е разположен малък животински парк, в който най-голямата изненада са подскачащите няколко кенгурута. А те съвместно си съжителстват с група пъстри петри и кокошки, снежно-бели патици, зайци и пауни.
Спускаш се още надолу към гората и там пък вече попадаш в съвсем друга епоха.
Хора, които живеят като преди векове – без вода, без ток, в дървени къщи – скромно и далеч от суетата. Това оказва се вече няма общо с Пулман сити!
Това е мини-градче като от прериите, изградена от местните, които искат да се откъснат от съвременния ритъм и суета.
Разговаряйки с една дама, облечена в дълга рокля и приготвяща обяд на накладения външен огън, се замислих – дали бих могла и аз да оставя всички съвременни привидна удобства и да се бухна в далечното минало?!?
И до днес този въпрос не ми дава мира, макар последните дълги месеци на отчуждение, като че ли отбиха смисъла му.
А оттатък хълма чака още – шоу на арената – с бизони и… неизвестно още какво.
Да попаднеш в този друг свят е просто невероятно преживяване.
Пулман е наистина едно интересно място, далеч от градската джунгла, но за жалост аз си тръгнах оттам с неприятни чувства и не знам дали отново бих се върнала!
Оставам настрана факта, че за едно семейство входният билет не е никак евтин, а за сметка на това вместо да те чака пълно забавление по-скоро можеш да се натъкнеш на киселия нрав на управителя, който твърде много се е вживял в ролята на шериф!
Така че – имайте едно на ум преди да потеглите! И внимавайте къде снимате, макар че никъде няма табела това действие да е забранено!
А вие в коя епоха бихте се върнали?
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
за още теми и истории може да проследите страницата във ФБ – Германия отблизо
