Home Германия отблизо Баварски пътешественик – Митенвалд

Баварски пътешественик – Митенвалд

18.08.2019

2152

Познатите-непознати Алпи

Митенвалд

Повече от година се свиваше в пътешественическата ми листа, докато му дойде ред. Не знам защо го отлагах, но вярвам, че за всяко място си има точното време. Както с книгата.

beautiful-flowers — Митенвалд – ключът е в детайлите

Месец след като посетих Гармиш-Партекирхен стигнах най-после и до Митенвалд. Неделен ден – какво по-добро решение. Очертаваше се прилично топло – около и над 30 градуса. Миналата година по същото време беше над 35, така че тези температури са даже екстра.

от Мюнхен до Митенвалд

Потеглихме към 11 часа. През лятото в тази посока и в този час – никак не е препоръчително. Малко над 100 км. трябваше да пътуваме около час. Отне ни точно двойно повече. По трасето има три ремонта, а наред с това преди отбивката за замъка Линдерхоф магистралата свършва. Както аз се шегувам: „Лошото на хубавите пътища е, че са пренаселени!“ Няма пълно щастие!

Няколко платна, дупки естествено няма, но пътуваш пак дълго! Струваше си обаче! Впрочем Алпите винаги си струват!

Митенвалд бе като любов от пръв поглед. То те омагьосва от секундата, в която зърнеш първата му къщурка или по-скоро пансион! С такива габарити са – огромни – на два етажа. А пред тях още по-големи градини.

beautiful-houses — някои от къщите изглеждат като макети – толкова са красиви, че са почти като нереални

Казват, че Гармиш-Партенкирхен е перлата на района. След като посетих обаче Митенвалд, смятам, че ски-курортът има не просто сериозен конкурент, а дори е недостоен да оглави тази класация. Ако Гармиш ви е симпатичен, то Митенвалд ще ви накара да потръпнете.

on-the-road — пътуването с кола може да отнема време, но пък емоциите по пътя си струват

Още битови съвети:

Освен да потеглите по-рано, добре е да се подсигурите и с резервен план за паркиране. Зоната до центъра е доста натоварена. Уличките около нея пък са тесни и също не са опция. Места за паркиране има и по централното шосе. При късмет са добър вариант.

Ако имате опция да избирате транспорт – заложете на Дойче бан, особено ако сте повече от 3-ма и до 5-има, цената е около 11 евро на човек – наслаждавате се на гледки, спестявате задръствания. Плюсовете наистина надделяват.

След известно обикаляне успяхме да се „отървем“ от колата, оставяйки я на „произвола“ на една малка уличка.

houses in the Alps — почти всички къщи са на повече от един етаж, а по дървените им тераси е истинска феерия от цветя

Ако успеете да си намерите място на паркинга, който е и автобусна спирка, оттам е идеална точка за начало на градската разходка. А тя започва с приказни къщи, издигащи се от двете страни на централната улица, по която се вие и малък воден канал.

Mittenwald roads — Митенвалд – всичко е в пълен синхрон до степен на съвършенство

Кулата на църквата ни служеше за ориентир в коя посока да потеглим. Набелязаните цели бяха няколко. В непосредствена близост до Митенвалд се намира едно от красивите дефилета в Бавария – Leutasch-Klamm Wasserfallsteig. Бях наточила зъби и за Ферхензее. Намира се точно на 2 км. от центъра на града. Решихме обаче първо да опознаем Митенвалд и след това да се отдадем на природните красоти.

Mittenwald river — едно от набелязаните места – дефилето на Митенвалд

Слънцето прежуряше, но лъчите му огряваха в още по-голямо великолепие планинското градче, притихнало в прегръдката на величествените Алпи. Запазената марка на района като цяло са рисуваните къщи. В най-изящната им детайлност могат да се видят в Оберамергау на 40 мин. от Митенвалд. Но и тук ръката на творците е била безупречна, което превръща фасадите в истинска картинна галерия на открито. Ниски огради, тучни ливади и къщи, подготвени като за реклама в списание. Съвършено нагиздени сякаш в търсене на годеник. Алпийски мушката надвиснали над всеки прозорец ги превръщат в приказни.

Още преди 2 века и половина Гьоте описва града като жива книга с картинки. И всъщност тези „картинки“ са толкова въздействащи, че наистина ако се заслушаш ще чуеш техния глас – разказват истории за славно минало и за вълнуващо бъдеще. Пазят ритъма на тиролската духова музика и на следобедните матинета с традиционни носии. Носят и гордостта на старинните занаяти – дърворезбата, но и прецизността на майсторите на цигулки.

Градчето е като шедьовър – като едно голямо произведение на изуството. По фасадите местни „герои“ разказват буквално приказки от живота по тези земи в миналото. Всяка къща има своя история – отделна приказка, а аз се оставям картините да ме носят отново в любимия ми детски свят, в който няма невъзможни неща, всичко е красиво, а доброто винаги побеждава.

И отляво, и отдясно е като истинско съревнование. Къщи, боядисани в деликатни тонове на синьото, на жълтото, но с фино изрисувани фасади, с порцеланови фигури на Дева Мария и други светии.

Отношението към детайлите е ненадминато, а прозорците са нов етюд, отделно художествено производение.

За любителите на историята

През Средновековието, Митенвалд се слави като богато място – и очаквано. Намира се на стратегически път, свързвайки Мюнхен с Венеция и Италия, и с Австрия. Границата с Италия е само на 70 км., а с Австрия ги дели буквално един хребет. С времето обаче пътищата се променят, а с това градът губи и своята търговска важност. Тогава се появява нов отрасъл в живота на хората – производството на цигулки. Традициите в това отношение, както и дърворезбоването, имат своите дългогодишни корени и традиции.

един от занаятите на Митенвалд – производството на цигулки

Началото на производството на цигулки е поставено още в края на XVII в. – 1684 г. от Матиас Колц, който е бил ученик на Страдивариус. Повече за миналото днес всеки жаден за музикална история може да научи от Музея на цигулката в Митенвалд. Музеят датира също от почти век – създаден е 1930 г., като акцент е бароковата цигулка. В градчето има 10 работилници, които произвеждат този фин музикален инструмент.

Митенвалд обаче си има още един музей. Той вече е голямата изненада, поне за мен, защото е на… ракията. В Германия мярката за голямо питие е 50 грама, а огненото питие няма толкова почитатели, колкото са традициите в това отношение в България, например. В страната според мен на първо място по популярност е бирата.

сламени човечета, допълват интериора в едно от централните кафе-ресторанти

Движех се като в някакъв унес, чувайки само щракването на камерата за поредния кадър. Макар да беше време за следобедна дрямка, градчето кипеше от живот. Е, някои четириноги си придаваха важност, возейки се в коша на децата.

Други пък така се бяха улисали в лешника, че забравиха, че „трябва“ да се страхуват от неимоверно скъсената дистанция със субект на два крака.

Да видиш черна катерица е доста нетипично за Мюнхен. В градски условия са разпространени основно кафявите.

След къщата със зелените кепенци и розовите мушкати, в която наистина се влюбих, кокетничи друга – изрисувана от покрива, до земята – приютила множество туристи и местни, седнали на сладка приказка и ледени сладки изкушения. Срещу тях е другото място, на което човек може да отдъхне или да похапне от ястията на баварската кухня. Явно обаче припекът не е за всеки.

Макар неделя да е почивен ден сувенирните магазинчета работят. Магнитът за колекцията на хладилника е осигурен. Време е за сладолед. Залагам на плодовите вкусове – лимон и зелена ябълка. Да си призная лимонът никак не ми хареса – твърде много есенция. Но пък за сметка на това продължавам да попивам от красотата на градчето. Стигаме до църквата. Имаме опция да продължим направо или да завием. Избираме втория вариант. И пред нас се откриват още гледки, достойни за увековечаване. Щрак-щрак-щрак… само още една… и от този ъгъл… А, видя ли рисунките по тази къща?

Съгласна съм с Гьоте – приказна красота!

в далечината се издига и църквата

Дори и хотелите в Митенвалд изглеждат като рисунка от приказна книжка. Споменах ли, че всъщност тази техника на изрисуване се нарича „въздушна живопис“.

един от хотелите в града – прилича на детски център със своите рисунки по фасадата

А дворовете – дворовете са като урок по демонстрация за красота и естетика. И хем ми се пълни душата, хем ми става мъчно и вътрешно се питам – защо и там, където съм се родила не можем да се радвам на такава идилия? Пари ли, чух? Не, не опира изобщо до тях!

Да поседнем на пейката с Frau und Herr (с госпожата и господина) преди да продължим по маршрута. Стопанката й обаче, спотавайки се на сянка е готова да я брани.

Днес навярно почитателите на ски-дисциплините добре познават или поне са чували за Карвендел. На нея се издига и вторият по височина кабинков лифт в Германия. пистите са с дължина от 7 км.

Освен това оказва се, че Митенвалд е вероятно най-богатият град не само в Германия, но може би в глобален мащаб, макар и само по документи. Столицата Берлин му дължи колосалната сума от над 112 млн.евро, които с лихвите от 1562 г. се изчисляват в трудна са изписване сума с много, ама наистина много нули. Откритието за този дълг е на местен историк, който се натъква на документ в архива, удостоверяващ, че в края на XVI в. Митенвалд е дал на заем 400 златни монети на днешната германска столица. В официалния сертификат е записано, че върху заема тече и лихва в размер на твърде голямата цифра от 6 %.

Още през 1893 г. направена проверка е установила, че документите са автентични и напълно валидни. През годините един от кметовете на града е правил опит да си поиска дължимите пари, но до сега без резултат.

Продължаваме в посока към колата. Пускам навигацията за да ни упъти към дефилето. Стигаме за около 15-20 мин., като пътят до там е невероятно живописен.

От едната страна е гората, от другата са надвиснали скалите с техните причудливи форми и върхове. А по средата е река Leutasch. Не бих повярвала – цветът изглежда така, сякаш Фея е решила току-що да го оцвети в най-красивите оттенъци на зеленото. Коритото не е широко, но пък за сметка на това на места реката е дълбока. Тя води началото си от планината, но някъде около Митенвалд се влива в река Изар – реката, която преминава и през Мюнхен.

река Leutasch

След първия завой се ширва най-тучната ливада с няколко дървени къщички като онези – от приказките на Братя Грим. Толкова много простота – три цвята, три детайла – а красиво – не можеш да откъснеш очи!

Няма по-добра терапия за душата от пътешествията – от магията на всички места, до които можеш да достигнеш, да ги съзерцаваш, да им се радваш, да им се наслаждаваш! Истински щастливци сме всички ние, които можем да го осъзнаем!

Отдалеч забелязвам чадъри – това е знак, че сме стигнали нашето място. Зад малкото бистро се вижда част от дефилето. И отново красивите води на Leutasch. Дървеното мостче, скалите – феноменално!