Минделхайм
Винаги се възползвам от възможността да видя още нещо на път за „малкото“ летище, както съм кръстила Меминген. Особено когато изпращам, това ми помага да не изпадам в тъжни сантименти, така че има и лечебен ефект.
Така една пролет стигнах до Линдау. Открих също Амерзее и Вьортзее.
Този път в плана ми беше едно прелестно градче в северната част на Бодензее. Ангажиментите обаче ме притисниха и трябваше да премина към друг план, който изискваше по-малко свободно време. Уравнението беше лесно, защото това градче отдавна чакаше ред. То беше оставено в списъка точно за такива ситуации.
И тъй като полетът беше по-рано, още в 9.30 се оказах пред портите на Минделхайм.
Бях си избрала местния кула-бург – COLLEGTURM, от който започнах опознавателната обиколка. Кръглата кула, която се намира до бившия йезуитски колеж, е на повече от 5 века и е част от градската стена. Срещу нея се намира мелницата, която също предлага приятна външна част за сутрешно или следобедно кафе.
От тази точка се открива гледка към покрива на Einlasstour и просто поех в тази посока. Както подсказва и името в миналото това е било входната порта на града, като достъпът през нощта е бил възможен само оттук и то срещу заплащане. Датира от средата на 15 век и е с височина 19 метра. Днес, съдейки по малките прозорчета, навярно в нея живеят хора.
От малкта уличка излизам на централния площад, а там ранобудни хора щъкат навсякъде. Кипи живот, макар че би трябвало всички да са или на работа, или в отпуска – все пак сме в разгара на лятото. Сергии в зелено и червено вече са подредили прясната си стока. Явно вторник е пазарен ден.
Във въздуха се носи най-изкушаващият, най-съблазнителният, най-прелъстителният аромат на прясно изпечен хляб. Така ухае, че и най-злоядото дете ще се предаде! Добре, че не можете да го усетите. Иначе навярно би настанал бой пред местата, от които се носи този прелюбодействащ мирис. Думата „воля“ губи всякакъв смисъл и значение. Особено когато все се ограничаваш, а обичаш да си похапваш направо е невъзможно да игнорираш тази миризма. Тя достига до всички сетива, превзема ги като най-добрата армия, те (сетивата) обявяват капитулация и в крайна сметка всичко завършва пред витрината на пекарната с най-щастливата усмивка и доволна до полуда душа.
Опитната ми натура само с два погледа е преценила и вече избрала място, от което хем ще се наслаждавам на закуската, хем ще изпия сутрешната си втора доза кафе.
Погледът ми е привлечен от едни невероятно пищни маси – с едни двуетажни етажерки, от които надничат какви ли не вкусотии.
Няма пълно щастие в такива моменти – естествено няма нито едно свободно място. И колкото й някои части да стачкуваха – „гладни сме, жадни сме!“ се наложи първо да опозная моя домакин надявайки се, че после той ще бъде така добър да се погрижи да си тръгна сита и доволна.
Порти и кули, мелница, църкви и параклиси, градски къщи със заострени покриви.
Минделхайм има история като на повечето места в района – създаден преди около 1000 години. Пазещ и помнещ много, днес в това градче, в което живеят по-малко от 15 хиляди души имат цели пет музея – Швабски музей с часовникови кули, Швабският музей на Рождество Христово (посветен на християнството), Музеят на текстила, Археологическият музей, Краеведският музей, че и картинна галерия.
В църквите и параклисите се съхраняват важни свещени съкровища.
Централната улица разбира се отново е с аристократично име – Максимилианщрасе.
Единственият недостатък е, че по нейното протежение се движат коли. В двата й края се намират съответно Oberes und Unteres Tor.
Има и още една кръгла кула – оказва се, че тя е имала мрачно минало защото е била затвор /Gefängnisturm und Fronfeste/. Предполага се, че основите и са от втората половина на 14 век, а доста по-късно е направена горната част. Височината й е завидните 34 метра.
Стигам до градската крепостна стена, а там е Oberes Tor. Правя един кръг, но този път покрай външната крепостна стена и се шмугвам през следващата възможна улица. Излизам право на една от централните пекарни. Няма спасение! Летните диети нямат шанс да оцелеят в Минделхайм.
Пак се отправям към набелязаната ми цел – онова кафене с апетитните двуетажни табли. Обаче и този път удрям на камък и няма места.
Добре де – тъкмо ще стигна и до Unteres Tor, казвам си аз и закрачвам с най-бързата стъпка, преди да съм решила да атакувам пекарната, която вече е зад гърба ми.
От другата страна ме чака и мини речен канал, от който се подават гигантска риба и водно чудовище и една колмарска къща.
В архитектурно отношение Минделхайм е прятна смесица от рисувани къщи, но с много по-различни сюжети от Алпийските, по-скоро темите са градски, франконски фахверк стил и онези семпли по-нови здания с триъгълни островърхови покриви.
На връщане си казвам, че този път няма да се предам и ще висна над нечия глава докато не реши да ми отстъпи място. Не се налага.
Този път „моето“ кафене даже проявява щедрост и имам право да избирам измежду две маси. Ъгловата е перфектна – дава ми най-добрата панорама към жълтата сграда, която от първия миг ми стана любима. А над главата ми се издига фигурата на Георг фон Фрундсберг, който приветства всички от еркера на кметството.
Оказва се, че чиновниците в днешното кметство са истински щастливци, защото обитават сграда, която е от 1658 г. В края на 18 век тя е била дом на местни занаятчии-тъкачи.
Изневерявам на еспресото – нужно ми е най-дългото кафе, което да оправдае дългия ми престой. Поръчвам си и бъркани яйца с пълнозърест хляб с много семена. Не си спомням откога не съм яла по-вкусна закуска. Всъщност тя се оказа вече в графата обяд. Душата ми ликува – слънце, разходка, вкусна храна – гаранция за един прекрасен делничен ден!
За следващия път си оставих бургът, който се намира непосредствено преди града.
На изпроводяк минавам покрай местния зеленчуков магазин, който е на италианци. Веднага започват да се закачат с мен, позирайки ми пред обектива. Очевидно са ми дали една италианска благословия. На път вече попадам на италианска радиостанция – странна работа – все пак границата е далеч. Оставам в компанията на мелодичните песни, а даже на драго сърце изслушвам и новините, въпреки че почти нищичко не разбирам – ама този език така се лее, че е наслада за ушите!
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
за още теми и истории може да последваще страницата във ФБ – Германия отблизо
