Да започнем с фактите:
Най-много слънчеви дни в годината.
Е, хайде – да не се сърди Фрайбург, могат да си поделят първото място!
Добре запазен средновековен център
Пенещи се водни каскади на река Лех
Известният американски изпълнител Джони Кеш* е отбивал тук военна служба
И не само това – неговата кариера е свързана с този баварски град, защото именно тук той купува първата си китара.
Ако и това ви се струва недостатъчно, ето и още:
Хем си в града, хем си на една ръка разстояние от природата – паркове за диви животни, в които можете да си наберете и див джоджен.
Зад всичко това се крие едно име – Ландсберг ам Лех.
Наричат го още Горнобаварският Ротенбург.
Когато римският император Клавдий е построил военния и търговски път Via Claudia Augusta през 46 г. сл. Хр., (най-важната връзка от Италия през Алпите до Аугсбург), Via Claudia е минавала покрай Лех, а историческите находки показват, че римляните също са отсядали в Ландсберг.
Градът играе и важна роля през Средновековието с позицията си на т.нар „Солен път“.
В миналото дори е бил известен като „градът на солта“ – снабдявал е цялата Мюнхенска околия с най-фината сол.
Налагал е тарифи и това му е носело добри икономически приходи.
една от кулите в Ландсберг 
детайли по фасадите – Ландсберг 
Марианбрунен – Ландсберг
Известен в миналото като третата крепост на националсоциализма след Нюрнберг и Мюнхен. Той е бил града на югенд (младежкия) националсоциализма. И е очудващо, че е бил пощаден от разрушенията на войната.
След нейния край пък тук са били настанени оцелелите евреи, за които съюзниците са се грижили.
Ландсберг е малко, но с аристократична осанка градче в прекрасния район Обербайерн, както често казват за него местните.
Ще прочетете за него още – „малък, но охоооо!“
На главния площад се намира старото кметство, построено още през 18 век, чиято фасада е в Рококо. Впечатляваща и няма как – неин архитект е Цимерман.
В средата е и Marianbrunnen, който разпръсква вода от 1700 г., а днес е заобиколен от множество кафетерии, джелатерии, ресторанти – място, на което истински човек може да се наслади с чаша капучино или пък следобеден аперол.
Пак там, само се завъртате на пета и погледът ви ще падне върху Schmalzturm – кулата датира от 13-ти век. В миналото е била част от т.нар. първи ред градски стени, но днес е просто входната порта към централния площад.
Ландсберг ам Лех – богато минало 
река Лех през март 
каскадите на река Лех 
река Лех 
OLYMPUS DIGITAL CAMERA 
Ландсберг – Мутертурм 
централният площад
Средновековният стар град е изпълнен с исторически къщи, виещи се улички, които отвеждат до „върха“ на града, а там разбира се той е опасан от крепостната стена – така наречения трети пръстен и кулите. Впрочем тук в тази част на града стената е изключително добре запазена. На други места тя е интегрирана напълно в градските къщи. Гледката си струва. Особено към църквата Светия кръст, която е от 1754 г. и отново по фасадата и има елементи в Рококо.
Най-старата църква обаче е от 15 век – Успение Богородично
А след това по обратния път се оставяш да те води повикът на цветята и попадаш на малки, уютни дворчета, подредени и с толкова детайли, като че ли очакват топ-фотограф от някое списание.
Обратно „долу“ – задължително фотосесия на „фонтаните“ на река Лех. Всъщност тези своеобразни стълби, които са направени в реката, имат за цел да предпазват от евентуални наводнения. На другия бряг веднага се набива на очи златния покрив. На фона на старинните забележителности, тази кула е сравнително нова – на около 140 години. Построена е от един скулптор-художник в памет на починалата му майка. Така й се нарича – Mutterturm.
Впрочем ако винаги сте си мечтали да се ожените в кула или пък да отпразнувате годишнина по-достоен и запомнящ се от всички начин – това място може да бъде ваше.
Байртор пък е най-красивата градска порта в южна Германия. издига се на 35 метра височина и е от 1425 г.
мистичност в Ландсберг 
средновековно достолепие 
Ландсберг отвисоко
И цялата тази средновековна пищност може да бъде изживяна истински ако човек се включи в нощната разходка с факли и фенери.
Ландсберг е разположен на двата бряга на река Лех, а по протежението на течението са изникнали безброй кафетерии, сладоледени салони, пицерии и уютни ресторанти.
Интересен факт към историята на града е и, че през май 1948, няколко дни преди създаването на държавата Израел, тук се провежда концерт, дирижиран от Ленърд Бърнстейн** с участието на оцелелите от еврейския холокост.
В следвоенните години именно Ландсберг се превръща в транзитен лагер. Оттук бившите еврейски затворници са били транспортирани обратно към Израел и Америка. Според официалните данни през лагера в града са преминали над 23 хиляди евреи.
Успоредно с това – някъде през 46-та градът се използва и като затвор за военнопрестъпници. Много от тях са осъдени именно в Ландсберг.
И когато ви се прииска да избягате от градската кокетност е време за Ладсбергската гора. В нея ще срещнете – глигани, сърни, елени, малки езерца и див джоджен. Това откритие не е мое – на него ни посвети една жена от съседна Турция, която береше и ни посъветва да си вземем, защото: „знаете ли как чудно пасва на агнешко със спанак и ориз!“. Дали не знаем, ние балканците, а?!
Бягтство в гората – Ландсберг 
дивите прасета 
езерца, патици – близко до прирорадата 
Наред с всичко разказано до тук още един акцент за Ландсберг ам Лех – градът е част от Романтише щрасе. Колко пъти вече го споменавам. Май е време да разкажа за него и местата, в които досега успях да надникна.
Твърди се, че точно на това място все още мога да се срещнат най-много хора, носещи титлата фон.
*Джони Кеш е известен американски певец, носител на няколко награди Грами. Всъщност това е вторият известен изпълнител, който отбива военната си служба в Германия – другият е Елвис Пресли
**Ленард Бърнстейн е американски пианист, диригент и композитор, носител на няколко награди Еми и Грами, номиниран също за Оскар. В продължение на 13 години е главен диригент на Нюйоркската филхармония. Пише опери, симфонии и мюзикъли
