Английската градина
Ако знаете какви килими има навън – на ситни маргаритки в добавка с розови листенца от вишни. Компания им правят и жълтите глухарчета. А в небето е пълно с розови облаци. А във въздуха се носи най-опияняващият аромат на зюмбюли.
Мирише на пролет! Мирише на свежест! На дъжд, на уханни цветя! На трева!
В чест на имениците! Бъдете здрави!
Да се разходим днес до Английската градина.
Не – тя не е някъде в Англия. Не и в Женева. Тя е в Мюнхен. Нарича се така заради стила. Името е възприето от английските пейзажни градини, които се смятат за едни от най-вдъхновяващите и успешни стилове за всички времена. Какво ще рече това – просто липсва план и строга симетрия, а единствено се цели доближаване до естествената природа. Криволичещи пътеки, небрежно появяващи се храсти и дървета. Патици, лебеди. Хорово изпълнение на 50 гласа! Да – толкова са птичките, чийто дом е Мюнхенската Английска градина.
А тя – тя е с размерите на голямо село. Че даже и на град! Започва от центъра и стига до североизточната част на баварската столица.
Ако питате общината в Мюнхен тя гордо ще ви каже, че на нейна територия се намира един от най-големите градски паркове в света.
По-голям дори и от Сентрал парк. 48,5 мили залесени пътеки, бирени градини и много поляни.
Днес Английската градина попада в десетицата на най-големите световни градски паркове (проучването е от 2014 на Германската статистическа служба). На първо място е парк Ричмонд в Лондон.
Но в миналото Мюнхенската градина е била дори водеща!
Това е един от първите паркове, който отваря за обществеността.
Годината когато започва да се оформя е още 1777. В началото обаче има смесена функция – една част е била предназначена за военните. По онова време във всеки гарнизонен град е имало такива градини, в които в мирно време войниците е трябвало да се обучават в земеделски познания.
Първоначално се нарича Народен парк –Vollkspark.
В онези първоначални години населението на Мюнхен е около 40 хиляди души, днес вече е 1 млн. и половина.
Южната част на градината е защитена, а зоната между северната и южната е разделена от ринга, по който всеки ден минават 110 хиляди коли. Северната част е наричана още Хиршау, тъй като според една карта от около 1610 г. в тази зона е имало много елени.
За жалост днес вече ги няма!
Английската градина се пресича от три потока.
В централната част Schwabingerbach и Eisbach се обединяват, образувайки истински вълнолом за почитателите на сърф.
Японската чайна 
Китайската кула 
когато животът бе такъв, какъвто винаги е бил
Английската градина е посещавана годишно от 3.5 млн. туристи. За сравнение през изминалата 2020 България е посетена от 4.5 млн. души.
Паркът си струва да се изживее, особено през топлите месеци, макар не по-малко красив е когато е потънал в бяла пелена.
Казват, че най-добрата гледка е от Monopteros. Това е храм, който е изграден още през 30-те години на 19 век. Храмоподобната ротонда е по поръчка на Лудвиг I и е в гръцки стил. Издига се на възвишение, което е изкуствено създадено.
В подножието пък се намира една от най-провокативните и дори шокиращи за гостите зони – наричана Schönfeldwiese. Това е мястото на свободолюбивите, които не се срамуват да се пекат голи. Накратко – това е нудитският плаж.
Може би обаче най-известното място в Английската градина е Китайската кула. Сградата на пагодата е още по-стара – базирана е в годината, в която избухва Френската революция – 1789 г., издига се на 25 метра височина. Няколко пъти е изгаряла, като последният път е унищожена при бомбардировки през 44-та година. Винаги обаче е възстановявана в оригиналния си вид. Тя напомня на голямата пагода в кралските дворцови градини „Кю Гардънс“ в Лондон.
На Китайската кула се намира и втората най-голяма бирена градина в града със 7000 места.
През декември тук се провежда и много уютен коледен базар.
На първия етаж в кулата е разположен духов оркестър, който оглася въздуха с красивата си музика. Това се случва по време на карнавала Kocherlball, който се провежда ежегодно третата неделя на месец юли, а традицията датира още от 1880 г.
Още едно азиатско късче има в Английската градина и това е Японската чайна. Тя е построена доста по-късно – чак през 70-те години. Издигната в чест на лятната олимпиада в Мюнхен и побратимяването на града със Сапоро, в който пък по това време се състои зимната олимпиада. В нея редовно се провежда чаена церемония, а посетителите могат да почувстват екзотиката на Изтока.
Юли е най-добрият месец – тогава се състои японски фестивал. Интересно е, че чайната е дарена от японския гросмайстор от Киото като жест на приятелство и място, на което хората могат да науча повече за японската култура.
Районът е защитен заради специален род гъски, а също така и за бобрите.
И накрая трябва да почетем и човека, създал това място – това е Сър Бенджамин Томпсън. Името обаче дава благодорникът Фридрих Людвиг фон Скрел, който всъщност е кръстникът на Английската градина!
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
за още теми и истории може да последвате страницата Германия отблизо във ФБ
