В тази рубрика ви срещаме с неподправеното лице на българската емиграция – хората извън светлините на прожекторите всеки по своя собствен път, със своя собствен късмет.
В последните няколко години една малка бивша югорепублика заема първенство в редица сфери. За живота на българите в Изола, Словения – едно интервю с Милен Друмев, който е от Дунава – родом е от Русе.
Той е завършил СПТУ по Машиностроене през 1992 г.
Занимавал се е с различни неща – от работа с монтаж, сервиз и продажба на климатици до шофьор на такси.
Иначе в Словения официалната статистика казва, че има 5000 българи. Смята се обаче, че живеят между 35 000 и 45 000 с възходяща тенденция.* (данните са на Уикипедия) Драстичната разлика идва от това, че гражданите на Словения имат право само на едно гражданство. Ето защо словенските граждани с български произход в повечето случаи нямат българско гражданство.
- Кога заминахте за Словения?
Хм, като се замисля не си спомням точно коя година беше, не обичам да помня незначителни неща, но би трябвало да е било 2010 г., по моите сметки. Помня, че заминах за 1 месец преди Нова година, значи би трябвало да е било 2009 г. и се прибрах за Коледа. Заминах на 6.01 следващата година отново.
- Защо точно там?
Така се случи. Бях в Полша, но там нещата не потръгнаха. Гадни хора са поляците. Агенцията беше българска но и на нея не и пукаше за нас. След това пак на риск – една дама, която намира работа в Словения, каза че имало работа за електричари, да поставяме кабели. И така дойдох, шефът беше македонец-шиптър, не беше лош като цяло, а и аз и други момчета като не знаем нищо за страната си правеше това, което си искаше с нас. Както и да е и това преживяхме.
- Трудно ли ви беше да свикнете?
Интересен въпрос. Всяко ново нещо, всяка нова промяна се отразява по един или друг начин. Аз понеже бях понатрупал малко опит извън България, бях първо в Румъния и после в Полша, някак си не ми беше много трудно.
Но да, трудности имаше, с езика най-вече, около теб говорят на македонски, сръбски, хървашки, босански и чат-пат словенска реч чуеш, в крайна сметка се объркваш какво слушаш и какво се мъчиш да научиш и се получава една голяма каша като решиш да направиш някакво свързано изречение. Трудности имаше и в последствие, както навсякъде и тук има мошеници, които не плащат. В частност мен са ме завличали един словенец, сърбин и… българин, все тарикати, но така е като не знаеш правата си и законите. Хвала на Бога сега е доста по-различно. След толкова време в Словения и след като научиш да четеш и говориш нещата са доста по-приятни.
- Липсва ли ви нещо от България?
Аз съм такава натура, че на мен рядко ми липсва нещо когато съм решил да го загърбя. Но да липсват ми децата и внучето. Иначе си ходим всяка година за по 2 седмици а те идват за по 2 седмици, после остават електронните връзки. Това е, което ми липсва най-много.
- Ако трябва да направите паралел между двете страни (Словения и България) – плюсове и минуси – къде ги виждате?
Уф… Една от най-големите разлики, които аз виждам е ХОРАТА. В България хората са станали много злобни и неучтиви, макар да виждам малка промяна в това отношение когато си ходим, но ми се струва, че е някак си изкуствено по задължение, говоря за институциите и търговските обекти. На улицата или съседите се разминават като „трамваи“, за помощ не се и надявай (все пак има изключения) имам предвид Русе понеже там прекарвам времето си.
Други разлики за мен са: чистотата, спазването на законите (макар че и тук няма откачалки), отзивчивостта, културата, спокойствието. Например в България още от границата на Калотина виждам една сива пустош, все едно всичко е замряло и на никой не му пука за нищо.
Естествено като плюсове могат да се добавят социалното осигуряване, заплащането, за здравеопазването няма да говоря, защото за преглед при специалист чакаш по 2-3-6 месеца. Освен ако не ти напишат че е много спешно, а те обикновено не го пишат.
- А бихте ли заменили Словения за друга страна от района – Австрия или Словакия, Чехия?
Не, поне не за момента. Австрийците са студени хора, а немският не ми харесва като език. Словакия и Чехия са ми далеко.
- Може ли България да достигне Словения в социалната сфера?
Всичко може, стига да поиска! Но няма да стане! Не и скоро, нямат интерес да променят нищо.
- Българската диаспора зад граници няма добри отношения – така ли е и в Словения?
Поне в моя край нямаме много контакти един с друг. Доколкото знам няма някакви организации, които да ни събират. Всеки е сам за себе си.
- Впрочем колко са българите в Словения – неофициално, защото официалните данни винаги звучат подозрително?
Доколкото знам не са много, може би между 5 и 10 хиляди ,но може и да греша. Най-много са съсредоточени в Любляна, столицата. При нас на морския бряг не сме много. А и заради заплатите които са доста по-ниски, отколкото в Австрия и Германия, не искат да идват. Но това са хора гастербайтери, които искат за по няколко месеца да изкарат пари и да се приберат. Ако си решил да се установиш тук и успееш, нещата си идват на мястото. Е, не ставаш богат, но имаш за всичко нужно и успяваш и да спестяваш.
- Почти навсякъде в Европа има изградени български училища, църкви, гостуват български театри, музикални групи, има танцови ансамбли… как е в Словения?
Доколкото съм се интересувал няма български училища, българска църква също няма. Голяма част от културните събития се случват в Любляна и не съм много в час дали е имало такива неща.
- Защо според вас – защо другите нации, когато са по света имат усещането за цялост, за това да си помагат, а българите не?
Защо трябва да сме цялост? Аз съм дошъл в друга страна, което ще рече, че приемам начина и на живот, законите, езика и всичко останало. В смисъл аз съм част от държавата и я приемам за моя. Имам нови познати, нови приятели, които са както словенци и българи, така и боснаци, хървати, от Косово. Така или иначе никъде не пише че сме Българи, пише български гражданин. Еми значи няма значение дали ще пише словенски гражданин.
- Има ли нещо, което би ви върнало в България?
Не и в момента. Може би ако стигнем до пенсия може би може да решим да се приберем, но това е само може би и засега е далечно.
- Ако вашето интервю провокира някого да стегне куфарите за Словения – какво бихте му казал, какъв съвет бихте му дал?
Аз много често съм писал коментари на тая тема без значение за къде се отправят и винаги съм казвал едно нещо, което за някого може да прозвучи грубо: “Пригответе се да изядете една две кофи с лайна преди да стане хубаво!“
Цифровите изражения на живота в Словения според информацията на Милен Друмев.
- Минимално нетно заплащане – 671 €,
- За храна на ден се плаща 6.30€ на работник
- 6.12€ се заплащат за пътни разходи това е максимумът, може и по-ниска да бъде ставката и тя зависи от разстоянието до работното място
- детските надбавки са 135€ на дете.
- Всеки работещ получава регрес в размер на една брутна средна заплата – своего рода пари за почивка.
- Голяма част от фирмите дават и 13 заплата за нова година.
Въпросите зададе: Димитрина Пандурова
фото: Милен Друмев
Още в рубриката:
Кралските бижута на Таня и пътят и до едно от най-големите изложения за бижута
