SHARE

Днес излизаме от границите на Германия, за да се насочим към съседна Чехия.

гр. Млада Болеслав, Чехия

Срещата ни е с Мартин Георгиев, родом е от Перник, но израства в Радомир.

Мартин Георгиев

Завършил е СОУ Св. Св. Кирил и Методий в града с разширено изучаване на Химия и Физика.

За себе си казва: „За съжаление не завърших университета – специализация Информатика.“

В България е работил предимно по магазини – за кратко време и за допълнителни пари.

Когато заминава за Чехия първо постъпва в завод за производство на седалки.

Сега е в сферата на ИТ в Шкода Ауто.

Живее и работи в Млада Болеслав – град с малко повече от 44 хиляди население, на 65 км. от столицата Прага, в който е разположен централата на автомобилния производител Шкода Ауто.

  • От толкова много възможности в Европа – защо избрахте точно Чехия?

При мен отговорът е лесен. Родителите ми живеят от почти 12 години тук.

Аз като за начало дойдох до Чехия с идеята да видя „свят“, както ние българите се изразяваме. След известно време ми хареса и реших след като така или иначе вече бях „омазал“ нещата във България с университета да опитам по някакъв начин да се развия тук.

  • Колко време сте вече там?

В Чехия съм 6 години. В Млада Болеслав съм от почти 5 години.

  • Думата „интеграция“ отдавна се е превърнала в клише, но все пак – в какво ви беше най-трудно когато заминахте – езикова бариера, манталитет…?

В началото не ми беше трудно, имах тук родители, знаеха достатъчно езика да се оправят и ми помогнаха и нямах големи притеснения. Притесненията ми се появиха когато се преместих и отделих сам след 1 година живот заедно със семейството ми и дойдох да живея в Млада Болеслав. През това време знаех буквално 10 думи на чешки, нов град, нова работа… Колеги предимно Чехи, понякога и други чужденци, говорещи обаче също чешки. Имаше и няколко българи. Но трудното за мен беше всичко на куп – езикова бариера, нова работа, нов град, нови хора… Всички говорят на език, който не разбирам…

  • Вие сте в сферата на най-търсените кадри – IT индустрията. Работите в Шкода. Трудно ли е да се постъпи там?

Това е въпрос без наистина конкретен отговор. Някои хора биха казали, че е много трудно, а други, че е много лесно. 

При мен винаги хората са казвали колко трудно е, колко много трябва да знаеш и можеш. Колкото и странно да звучи, преди 10 месеца постъпих на тази позиция, абсолютно на шега. 

Винаги съм мислел, че е много трудно да се добере човек до подобна място, а във времето, в което започнах на тази позиция, имах много напрежение и не бях доволен изобщо на старата си работа. 

Бях твърдо решен, че напускам оттам. Бях готов да дойда във Шкода да работя на поточна линия (на каквато работех на старата си работа), само за да се махна оттам. 

Един ден точно се бях прибрал от работа, отново ядосан, съсипан както физически така и психически, готов да отида до административния център на Шкода да си подам документите да започна работа на линка (така се казва на чешки „поточна линия“). Не знам защо, но реших да разгледам обявите за работа в интернет, преди да изляза и да се насоча към офиса на Шкода. Веднага първата обява, която ми излезе беше за позицията, която работя в момента.

Изпратих си онлайн автобиографията и реших, че този ден няма да ходя да си подавам документите за работа във Шкода за поточна линия.

След 2 дни ми се обадиха и ме поканиха на предварително интервю. Мина повече от перфектно.

Трябва да призная, че за пръв път бях толкова развълнуван от интервю за работа. Обикновено хората са нервни през това време.

След интервюто ми казаха, че на емайла ще ми изпратят връзки за онлайн тестове (психо-аналитичен тест, който е около 3 часа и е на английски).

След като направих тестовете шефът на проекта, на който работя вече, ме покани на второ интервю.

То премина още по-хубаво от първото и веднага след интервюто ми каза, че ме иска и пита кога мога да започна.

Не съм някакъв „Гуру“ с компютрите, но разбирам не малко неща и шефа ми явно го е видял в мен.

И до ден днешен се радвам много за това негово решение, а и вярвам, че и той не съжалява за това, че ми се довери.

  • Що за работодател е Шкода?

Шкода е от типа работодатели, които държат много на дисциплината. Например тук „GDPR“ значи много, за разлика от други работодатели, не само в града, но и в страната като цяло. Държат на дисциплина, поддържат си сериозните работници и като всеки сериозен работодател се разделят с несериозните (поне така работи при нас в ИТ сферата, не с толкова голяма сила но пак подобно е и в производството на линките).

Имат много различни начини да стимулират и подпомагат в различни области своите работници. Не говоря само за парични бонуси, но трябва да го спомена, че и паричните бонуси са на доста високо ниво. Това е дълго за обяснение, затова ще кажа само, че има много предимства да работиш за Шкода срещу останалите фирми в Чехия.

  • А ако трябва да направите паралел между работодателите в България и тези в Чехия?

Нямам почти никакъв опит с работодатели във България, но това, което знам от роднини и приятели, там е доста по-трудна комуникацията с работодателите, отколкото тук, в Чехия, което съответно значи – повече нерви. И така се започва: „Те ми плащат колкото да не умра, аз ще работя колкото да не заспя“.

С това си мислене няма и да се развие България. 

Тук – в Чехия, средният стандарт на живот е много голям процент, малко хора работят за малко пари и живеят трудно. Също така малко хора имат много пари и живеят в „Лукс“. Но има и амбициозни хора, които мислят в бъдеще, но мислят точно обратното на българите, след като ми дават малко, аз ще им покажа, че заслужавам повече и така се развиват нагоре. Повечето работодатели това го ценят много и търсят точно такива хора.

  • Колко българи работят в Шкода, знаете ли?

Ако трябва да съм честен, нямам представа. Аз лично, познавам повече българи, работещи за други фирми в града, отколкото за Шкода, но пък Шкода има 3 завода във страната… Но определено не са малко.

  • За жалост много често в медиите се разказват случаи на експлоатация на български работници в тази страна. Как човек може да се предпази, вие как заминахте?

За съжаление експлоатацията идва от наши сънародници – други българи. Това сега ме навежда на една много интересна моя мисъл, която ми се върти от повече от 3 години в главата и обичам да я споменавам когато обяснявам на други хора за живота в Чехия.

Първо да спомена, че в Чехия има много чужденци, особено последните 4-5 години се напълни много. Като започнем от българи и минем през румънци, молдовци, украинци, поляци, словаци, хървати, виетнамци, монголци. Това са преобладаващите, като има и още много други. Та моята мисъл е следната, не сме само ние, българите „Мизерници“ (със сълзи на очите го казвам, ама да – мизерници сме!). Всички нации тук са подобни на нас, с една много голяма разлика! Идват тук в Чехия и се поддържат и на останалите правят мръсно, а на своите помагат. Ние сме единствената нация, която първо на нас си подливаме вода, после ако ни остане време и на другите… Вместо да се поддържаме и помагаме, чужденци с във тази страна, ние си забиваме ножове.

Отговорът ми е много лесен на втория въпрос: За да се предпазите във Чехия от експлоатация, стойте колкото се може по-далеч от какъвто и да било вид работодатели, имащи българи на високи позиции. Още по-внимателни трябва да сте с български „агентури“ (това са фирми за подбор на персонал. Друг път и за тях бих обяснил повече).

  • Вие живеете в едно сравнително малко градче, което вероятно много наши читатели не са чували изобщо – Млада Болеслав, а сте от Радомир, което също е от по-малките градове на България. Има ли прилики между двете места?

Родом съм от Перник, но съм живял и учил в Радомир. Прилика малка има. В Радомир се намира, може би вече не най-големият, но преди беше най-големият, завод за тежко машиностроене. Баща ми работеше там, преди да дойде в Чехия. Точно това е и малката прилика – градът е бил работнически, също като Млада Болеслав. Тук е работнически град, целият град е пълен с панелни блокове и работници, предимно в производството. Всичко останало е разлика и то голяма…. В Радомир има изоставени блокове с години никой там не живее, всичко е разрушено и изпотрошено по тях, за съжаление положението не е много по-добри и в блоковете, в които все още се живее.

Тук от друга страна, всичко е много запазено и се поддържа.

  • Тази седмица излезе една класация на американската телевизия CNBC, в която Чехия заема първо място като страна, в която човек може да живее добре след пенсия. Изненадан ли сте от тази позиция – все пак това не е класация само за Европа, а в глобален мащаб?

Ако беше само за Европа няма да съм изненадан, но за цял свят трябва да призная, че съм изненадан. Отново казвам, знам много неща за Чехия, но друг път в по-подробно интервю бих споделил повече.

  • В този смисъл ако се замисляте по въпроса за пенсионирането някой ден къде се виждате – в Чехия, в България или някъде по света?

Аз съм много далеч от песиониране, никога не съм мислил по въпроса, но така за момента Чехия ми е фаворит, но пак казвам, имам много още до пенсия и не мога да кажа със сигурност.

  • Българската диаспора в Чехия. Има едно правило – „Бягай от българин в чужбина!“ Споделяте ли това мнение?

Да споделям го, за съжаление на 100%.

  • Липсва ли ви България и колко често се прибирате?

България като природа ми липсва много. И тук има красота, ама в България е по-красива природата и си заслужава всяка изкарана секунда там. Жалко, че това е единственото нещо, което ми липсва.

За 6-те години в Чехия, тази година се прибрах за 3-ти път до България, и вярвате или не, всичките пъти ходя само заради морето с приятели. Тази година дори не се прибрах до родния си град, нито да видя далечни роднини… в интерес на истината даже не знаят, че съм бил във България.

Въпросите зададе: Димитрина Пандурова

Фото: Мартин Георгиев

Още в рубриката:

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here