SHARE

Родом е от Горна Оряховица. Неговото образование няма допирна точка с това, с което отдавна е известен не само в Мюнхен. Завършил е Русенския университет специалност „Компютърна Техника“, притежава и следдипломна квалификация „Мениджмънт“.

Работи в Софтуер-Тестинженер, Rodhe & Schwarz, München.

„Лазарка“ е основан още през 1991 г. от варненския хореограф Белчо Станев.

За себе си Пламен казва, че се занимава с народни танци отдавна, като първите стъпки били още при баба му и дядо му. Дори и докато учи в Русе, пак се занимава с български фолклор.

Когато за първи път попада на репетиция на „Лазарка“ е напълно изненадан, тъй като танцьори са 25 германци, танцуващи български хора. Когато поема ръководството на Лазарка към нея се присъединяват все повече български студенти.

Сега концертният състав от танцьори е около 40 души, към тях има и 15 певици. Отделно има и подготвителни групи от 60-70 души, които разучават хореографията на различните хора.

30 години – това е едно поколение, което е израснало с българския ансамбъл… как се поддържа толкова години – каква енергия е необходима…?

Да, 30 години обхващат не само едно поколение, за това време ансамбъл „Лазарка“ е бил и продължава да бъде събирателен пункт за любителите на българския фолклор на различни възрасти – от 9 годишни, в детската група, до над 60-годишни изпълнители. Това са години, през които състава се е развивал и е изграждал своя облик и стил.

За да се поддържа ансамбъла за такъв дълъг период на високо ниво са необходими много енергия и постоянство, умения и упоритост, приемственост и иновации, принципност и всеотдайност. И това не важи само за ръководителите, а и за всички изпълнители от ансамбъла. Това е и трудността при самодейните състави, всеки отделя безвъзмездно голяма част от свободното си време за репетиции, концерти и турнета и единствената награда са аплодисментите на публиката и удовлетворението от успешен концерт. За това е нужна много силна амбиция и мотивация. Разбира се, като ръководител, трябва да се дава от всичко – това още „една идея“ повече от другите, но на мен лично не ми тежи. Виждам, че се получава и постигнатите резултати ме удовлетворяват. Не е лесно да се работи с хора, да се изисква от тях максимално, защото участието в ансамбъла не е просто хоби, а призвание. Но за моя радост членовете на „Лазарка“ са позитивни, интелигентни и отговорни хора, и работата с тях е приятна и безпроблемна. Трудността идва от това, че ръководенето на такъв ансамбъл изисква много време и усилия, като същевременно това на всички нас не ни е основното занимание.       

Две поредни години участвате в шествието на Октоберфест – да ви чакаме ли и догодина?

Имайки предвид, че групите, участващи в шествието се представят в мюнхенски ежедневник Tageszeitung в 250 хиляден тираж и директно предаване по ARD с над 1 милион зрители, това е една от най-големите реклами и представяне не сaмо на „Лазарка“, а на България като цяло. Участието на чуждестранните групи се определя с конкурс, като според регламента една група участва еднократно и следващата година няма право да бъде на парада, но поради отличното ни представяне през 2017, ние бяхме избрани за втора поредна година, което е прецедент за шествието. Веднага след празниците имаме събрание, на което ще обсъдим участията за 2019 и тогава ще решим дали да се кандидатираме за 3-ти пореден път.

Какви концерти да очакват в следващите месеци българите – къде?

За сега имаме вече предварително фиксирани дати за концерти

– на 23 .02.2019 сме поканени от група Ритмика от Хамбург за участие по случай 5-та година от създаване на групата.

– 3ти март – Национален празник на България

– 30 март в Мюнхен – Balkantage в Stätlische Willi-Graf Gymnasium

– 11.05 Бенидорм (Аликанте) Испания ще участваме на Петия български събор

– 23.06. Вестпарк Мюнхен, ще се състои Фестивал на чуждестранните култури

– 1-3 ноември Валенсия, също ще имаме участие

Това са сигурните ни ангажименти, а годината тепърва започва и ще има със сигурност и още покани.

Между другото – съвсем случайно се запознах с българка от Малага и каза, че сте гостували там… Как се организира концерт навън – трябват средства… друго?

Да, това е една от трудните ни задачи. Всяко наше пътуване е свързано с инвестирането на лични средства и време и за съжаление често не всички изпълнители могат да вземат участие. Например студентите и учащите не винаги могат да са с ансамбъла при пътуванията зад граница, поради ограничен бюджет. Работещите пък трябва да „жертват“ част от годишната си отпуска.

От друга страна ние сме водещ състав и често нашето представяне се гледа “под лупа“, което означава, че винаги трябва да бъде на високо ниво. Едно излизане на състава е свързано с много организация и подготовка. Радвам се, че ръководството на ансамбъла работи много добре в екип и успяваме да си разпределим задачите, за да имаме успешно представяне и на международната сцена.      

Миналата година участвахе в международен фестивал. Как успяхте да „пробиете“ на подобно ниво?

Лазарка е ансамбъл с традиции и богат репертоар, поставен от доказани български хореографи като Белчо Станев, Юлиан и Ирена Станеви. Това е гаранция, че пред публиката се представят интересни и стойностни танци. Ние репетираме и се подготвяме за подобни изяви упорито и всеки от нас се отнася с необходимото внимание и отговорност. Талант, усилена работа в репетиционната зала и мотивация, това са предпоставките за достигане на танцови умения и майсторство, дори за тези, които до идването си в ансамбъла не са участвали във фолклорен състав. Трудно се достига високо ниво, но още по-трудно е да го задържиш през годините. Сменят се поколения, има текучество, което изисква допълнителни усилия за да се допълва и обновява състава, но за сега се справяме успешно. И след като се сумира всичко това се получава формулата на успеха на „Лазарка“, а именно – пред публиката се представят красиви и силни танцови композиции, от талантливи и мотивирани, и добре изглеждащи изпълнители! Това ни носи успех и авторитет на международната сцена и спечелване на престижни конкурси!         

Впрочем ти ръководиш трупата от 2000 г. Как се озова в Германия?

Интересен факт е, че до 2010 групата се ръководеше от германци, не само организационно, но и танцово!

В Германия дойдох през 2000 година в рамките на програмата за набиране на компютърни специалисти Започнах работа в Сименс и за „Лазарка“ разбрах от моя колежка, германка. Въпреки че отдавна се занимавам с народни танци до тогава не бях чувал за съществуването на фолклорни групи извън България…, а още по-малко за такава, създадена от чужденци. Сега след 18 години, почти 19 години, когато има групи почти във всеки по голям град в Европа, това звучи смешно, но тогава движеща сила бяха чужденците, които се интересуваха от нашия фолклор. За мен това беше и си остава най-голямата изненада в Германия. През 2000 година „Лазарка“ наброяваше около 30 танцьора, от които бяхме само 3 българи. В началото нямах ръководни функции, но на базата на моя дългогодишен опит и танцови умения, помагах активно в репетиционния процес. Ръководството на ансамбъла поех през 2010 година, когато българското участие в ансамбъла стана осезаемо, а и аз се чувствах готов да поема организаторските функции.

Извън танците – каква е твоята професия?

По образование и професия съм компютърен инженер като такъв дойдох в Германия и продължавам да се развивам в тази насока. Преминал съм през различни позиции и функции и проекти и в момента съм отговорен за осигуряване на качеството на софтуера.

Работя като консултант за Rodhe & Schwarz, водеща фирма в разработването и производството на измервателни уреди.

Другата област в която съм ангажиран е обществената дейност. Като част от ръководството на дружество „ОРФЕЙ“ се занимавам с организация на концерти, театрални представления и различни събития, свързани с разпространяването на българската култура не само за българите, а и за по-широк кръг от хора, интересуващи се от България.

Активно участие имах в създаването и по настоящем в работа на мрежата от чуждестранни организации в Мюнхен, където дружество „Лазарка“ е пример за успешно работеща и развиваща се организация, еталон за приемственост и интеграция.

Създаване и развитие на курсовете за български народни танци са един от приоритетите ми. По този начин се дава възможност на много голям кръг от хора да се докоснат до българския фолклор. Основните цели, които съм си поставил са заучаването, съхраняването и разпространяването на нашия фолклор, създаване условия за активно движение и не на последно място – социалния контакт. Всичко това създава една устойчива платформа за контакт на българите, живеещи в Мюнхен и сплотяване на българското общество в града.

Член съм на управителния съвет на асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина, чиято цел е подпомагане на развитието на фолклорните групите извън граница.

Накратко казано в свободното си време работя за представянето на България чрез нейния фолклор, култура и изкуство в Германия.

Разбира се имам и хобита извън тези ми дейности, за които се опитвам да намеря време. Обичам да пътувам, карам ски, велосипед, а футболът ми е любим спорт.

Как беше в началото – лесно, трудно, много трудно?

Както всяко начало беше трудно разбира се… нова работа, чужд език, нова държава. Аз съм такъв човек, че успявам бързо да се адаптирам към новите условия и ситуации. А имайки предвид, че дойдох в Мюнхен със спечелен конкурс и подписан трудов договор по специалността и имах подкрепата на голяма фирма, сравнително бързо се устроих и намерих моето място тук. В лицето на танцьорите от ансамбъла срещнах нови приятели и се почувствах в „свои води“. По тази причина, бих казал че съм един от щастливците в това отношение и успях сравнително бързо да се интегрирам.

Родом си от Горна Оряховица, връщаш ли се често?

Да, там са родителите ми и се опитвам да бъда с тях възможно по често… и доколкото мога. Но за съжаление съм ограничен във времето и повече от 2-3 пъти в годината не успявам. Имам тайна надежда, че летището в Г. Оряховица отново ще функционира… и току виж и стигането до сърцето на България ще бъде по-бързо и по-лесно.

Какво ти липсва най-много от България?

Много комплексен въпрос. Ами нещата, които не може да ми даде Германия – общуването с роднините, срещите със старите приятели, истинските плодове и зеленчуци, откъснати от градината, вкусните гозби на майка ми, домашното вино на баща ми. Познатите аромати във въздуха – през зимата на дърва и камина…, през лятото на пожълтяла трева и сено, мирисът на нашето море…, спокойствието и чувството да си си у дома, начинът на общуване с хората, било то познати или не… Това са нещата, които не могат да се купят с пари и трябва да си ги усетил и изживял за да са ценни за теб.

Два въпроса, които задавам на всички в рубриката „Лица“. Какво е носталгията за теб?

За мен носталгията е да почувстваш със сърцето си липсата на всичко това, което споменах по-горе. Всичко, което ти липсва от България и да усетиш непреодолимото желание да се върнеш там, където всичко ти е мило и свидно.. .ако не физически, то поне в мислите си.

Би ли се върнал в България?

Мисля че това е мечтата на всеки българин зад граница и всеки го прави рано или късно. Аз лично в момента нямам конкретни планове в тази насока, но следя процесите в родината ни. Радвам се, че ИТ бранша, в който работя, в България се развива с бързи темпове и в момента е почти на немския стандарт. Макар че това не е единственото условие за връщане, е една голяма крачка в тази насока. Като цяло гледам оптимистично и съм сигурен, че нещата в България ще се развият, така че един ден ще се завърнем по родните ни места.

Въпросите зададе: Димитрина Пандурова

Снимки: личен архив Пламен Петков

1 COMMENT

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here