SHARE

Днес ви срещаме с 34-годишната Татяна Козарева. Родом е от град Бяла, община Русе. Завършила е Маркетинг в Икономически Университет Варна.


За себе си споделя: „Още от малка имам огромна любов към изкуството. Рисувах много моите любими анимационни герои, но всичко приключи в тийнеджърските години, тъй като не получих подкрепа да продължа да развивам таланта си. Изкуството продължаваше да е в сърцето ми и така един ден му дадох нов тласък. Винаги съм мечтала да творя на платно с маслени бои.“ И допълва: „Когато говорим за изкуство, душата ликува. Днес обаче е все по-трудно човек да разчита на доходи от продажбата на картини. Всичко е много комерсиализирано. Знаем за принтовете, които са на достъпни ниски цени, а също и различен вид имитации на оригинални творби. Но те нямат душата на твореца, докато в картината се запечатват много финни енергии. Енергии, които всеки ценящ изкуството долавя. И именно те, притеглят своите бъдещи притежатели. Независимо колко е трудно да се реализира човек като творец, аз продължавам напред и съм уверена в успеха. Успявам да достига до сърцата на все повече хора и да ги накарам да се усмихнат. Безценно!“

Таня се занимава активно с благотворителност.

За изкуството, за четките и начина за изразяване на бялото платно, за носталгията и завръщането, си говорим в днешната ни рубрика.

  • От кога сте в Германия?

Скоро ще станат 5 години откакто със съпруга ми се преместихме да живеем тук, в Тенген. Изминаха наистина неусетно.

  • Рисуването е ваше хоби, доколко хармонира с професията?

За мен рисуването не е просто хоби. За мен то е начин на живот, на себеизразяване, храна за душата ми. Имам неописуема вътрешна потребност от него. След семейството, което разбира се е на първо място, изкуството осмисля живота ми. Не знам как толкова дълго съм била далеч от него. Приемам го съвсем сериозно и отговорно и съм започнала да го превръщам в професия, което е и моя цел и мечта. Завършила съм Маркетинг в Икономически Университет Варна и съм работила в сферата на търговията и недвижимите имоти. Съзнавам, че е трябвало да измина точно този път, който съм извървяла, тъй като събрания опит ми е изключително ценен. Освен, че трябва да сътворявам картини, аз трябва да търся начини да се популяризира моето изкуство, което никак не е лесна задача. Затова благодаря и на Вас за отделеното внимание!

В този е ред на мисли, допълват се чудесно маркетинга с изкуството.

  • Всъщност какво работите в момента?

Освен, че рисувам, когато ми се отдаде възможност, главно се грижа за прекрасния ни син Александър. Той е нашата сбъдната мечта. 🙂 Още е малък и вниманието ми е насочено към него. Но не пропускам, когато ми се отдаде възможност да седна пред статива.

  • Познавам не малко хора със стабилни и дори тежки професии (икономисти на високо ниво), които в един момент се отдават изцяло на хобито си… готова ли сте един ден напълно да последвате това, което обичате – изкуството…

Може да се каже, че аз вече съм го направила. Прекарала съм дълги дни и много безсънни нощи над платната. Това време за мен е истинска школа. Изцяло и безрезервно да се отдадеш на това, което правиш, с цялата си любов и енергия. Започнах да развивам таланта си преди 7 години. Всъщност тогава за първи път държах в ръцете си маслени бои и платно. Мечтала съм винаги именно за маслената живопис и когато момента узря, се захванах с голям ентусиазъм. Първата си картина рисувах  цели 3 месеца! Сама откривах как се случват нещата в живописта. Гледала съм и  видеоклипове в интернет, но курсове така и не съм посещавала. За моя огромна радост, имам човек до себе си, който повярва в мен и ме подкрепи, за да мога да последвам тази моя съкровена мечта.

  • В началото започвате с анимационни герои, сега връщате ли се пак към тях?

Не, отдавна отмина тяхното време. Остана си в детството. Още като малка рисувах и портрети, но днес не ме влекат. Не обичам да се придържам стриктно към даден образ или картина, оставям порива на сърцето и фантазията да ме водят.

  • Има ли разлика в публиката ви – тази в Германия и тази в България?

Да, и то значима. Няма други като българите. Резонирам си именно с нашенци, както и произведенията ми с тях. В Германия също имам почитатели, винаги получавам много комплименти по време на изложбите, в които участвам. Но в повечето случаи, те не са склонни да заделят средства за изкуство. За тях е един вид развлечение, да посетят нечия изложба, да се срещнат с други хора, да разменят впечатления и общо взето с това се изчерпват. Е, за щастие има и изключения! Българинът е много по-склонен да купи произведение на изкуството, дори и да има по-скромни финансови средства на разположение. Той го цени  много повече. Изобщо начина, по  който българинът проявява своята емоционалност, няма нищо общо с немеца. Все още не съм излагала пред българската публика, а много бих желала. Смятам, че една такава изложба ще ме зареди много положително. И си пожелавам за в бъдеще повече изложби сред нашенци.

  • Всъщност вие сама признавате, че изкуството се комерсиализира с популяризирането на технологиите – т.нар. принтове, от които човек може да печели добре…, не са ли вариант, в който човек да прави това, което обича и все пак да печели от него?

Да, би могло. Особено, когато някой се влюби във вече продадена картина. От друга страна, хората желаят оригинала, който е енергийно зареден. Също много важно е качеството на един принт, къде ще се изработи и т. н.. Не съм го отхвърлила като вариант, но за сега не е на дневен ред. Отделно имам и други идеи, които обмислям, но всичко с времето си.

  • Участвате често в благотворителни акции, как всъщност хората могат да помогнат?

Да, още когато мечтаех за платно и маслени бои, знаех, че ще се занимавам с благотворителност. Да помагам на хората в трудни моменти, е за мен пак един вид потребност, имам нужда да го правя и да ги виждам по-щастливи. Не е лека тази задача, тъй като често историите нямат хубав край. Има причини, поради които ги спохожда именно такава съдба. И това често ни прави осъдителни, което не мисля, че е правилно. Ако можеш помогни, ако не, просто стой настрана. Има само един съдник, нашият Създател.

Всеки, който желае може да закупи от пощенските ми картички, които предлагам в подкрепа на различни каузи. Една от тях е фондацията Живот със Синдром на Даун. Това са едни слънчеви деца, които заслужават нашето внимание. Създателите на фондацията много активно полагат усилия те да получават адекватни грижи. Организират най-различни мероприятия, курсове. Фондацията има вече много последователи из социалните мрежи. Пожелавам им още много покорени върхове и усмихнати детски лица!

  • Неотдавна се ангажирахте пряко да помогнете на Цвети, която е с гръбначно-мозъчна травма и се нуждаеше от средства за операция в Германия. Какво се случи с тази жена?

Милата Цвети, през какво ли не е минала… За съжаление тя не получи желаното възстановяване. Операцията беше извършена успешно, въпреки, че е била рискована. Но при самото си завръщане, не са я обгрижили както трябва по време на полета и раните от операцията се отварят. Още не са се затворили. Искрено се надявам скоро да сподели с нас добри новини! Бог да я пази!

  • Как решавате на кого да помогнете?

Най- често подпомагам каузи, които са по-малко подкрепяни. В крайна сметка, някак сърцето ми вътрешно подсказва. От друга страна имам своите разбирания и вярвания, които също играят  роля в избора ми.

  • Тъй като с вас се запознахме покрай идеята ви за изложба. Ще видим ли скоро вашите картини събрани в изложба?

Не се очертава в близкото бъдеще за съжаление. Колкото и да имам желанието, нямам физическата възможност. През изминалата година станах майка на най-прекрасния син на света и съм се посветила на семейството. А, за да бъде подготвена една изложба както е редно, трябва много да се потрудя, отделно вече е организацията. Но ще събирам информация къде, как, кога би могла да се осъществи такава. Дотогава оставам на разположение онлайн и ще се радвам на всяко внимание. Надявам се и да успея да се включа в един голям проект през лятото.

  • Два въпроса, които винаги задавам. Какво е за вас носталгията?

Чувство на тъга. По родния край, по близките хора, семейство, приятели… По местата, където като малка съм бродила, къщата на баба и дядо… Мога много да изброявам. Сърцето носи в себе си спомени, които никога няма да се върнат и боли, но същевременно си щастлив, че можеш да се връщаш към тях и и мислено да се пренесеш пак там под синьото небе, някъде из родната България.

  • Бихте ли се върнали в България?

Със сигурност! Няма друга като родината. България за мен е раят на земята. Имаме планове да се завърнем след няколко години. Животът в чужбина, смятам е до време. Чувствам се свързана с нашата земя, имам нужда да чувствам енергията ѝ, да дишам нашия въздух, да бродя из дивите пътеки, да преоткривам красотата ѝ отново и отново… Човек никога не трябва да забравя откъде е тръгнал. Ние сме част от България и тя е част от нас. Винаги ще ни притегля към себе си.

Всеки, който се интересува от работите на Татяна, може да посети страницата й във Фейсбуук:
Tatyana Kozareva Art

Разговорът води: Димитрина Пандурова

1 COMMENT

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here