Време е за море! 35 градуса – на толкова се изстреляха на места баварските термометри. Да, но ваканцията мина, а до другата има ехехехе… Но който не го свърта намира веднага решение. Обаче! Иска ми се и нещо по-изтънчено, с френски финес, с аристократизъм и изисканост, но и с морски пръски и свеж бриз!
За опитния пътешественик задачата всъщност не е никак трудна!
Решението на тази математическа формула се нарича – Chiemsee (Кимзее) – баварското море, третото по големина езеро в Германия. Че и острови си има, и с корабче се плава!
И замък досущ като френски, и градини, и всичко, което да е с морски дъх, но и с френски привкус!
Всеки, който е запленен от наследството на баварския принц Лудвиг II Ото Фридрих Вилхелм Баварски, наричан още „Кралят от приказките“, вероятно е посетил и замъка Херенхимзее, намиращ се на едноименния остров.
Беше пролетта когато един ден съвсем случайно се озовахме пред езерото. След това на корабчето, а през цялото време ни съпровождаха чайки и гларуси, на фона на Алпите, чийто бели калпаци бяха започнали да се смъкват. Докато човек попива пролетната красота и корабът вече е акостирал. От малкото пристанище до сърцето на острова, където е замъкът, се стига през най-зелените поля. Избрахме да ги прекосим пеша, но следващият път бих се любувала на пята от файтон.
Наричат го „Баварският Версай – несбъднатата мечта на Лудвиг“. Издига се на остров Херен (мъжкият остров), който е и най-големият в езерото. Разбира се както има Херен, така има и Фрауен (женският остров), но и за него ще стане дума в следващите редове.
Принц Лудвиг II Баварски пътува из Франция между 1867 и 1874 г. и точно тогава посещава и Версай, в който се влюбва. В преследване на мечтата да има такъв замък той решава да го създаде в Бавария. Не че вече не е имал другото копие на Версай в лицето на лятната вила Линдерхоф (построена в периода 1869-1886).
И така само 12 години по-късно – в годината когато приключва Руско-Турската освободителна война, се поставя началото на двореца Херенхимзее, на острово Херенинсел в езерото Кимзее.
Тук правим кратко премигване, за да върнем лентата по-назад. През Средновековието на двата най-големи острова в езерото били издигнати манастири – мъжкият, на остров Херен (Herren – мъж) и женският – Fraueninsel, на който и до днес функционира женски манастир.
Накратко – замъкът е изграден в стил клазицизъм, в прослава на краля Слънце – Луи XIV, на който Лудвиг II Баварски е подражавал.
По версайски образец са оформени и залата на мира и нейният контрапункт – залата на войната.
И даже в някои отношения надминали оригинала с Огледалната зала, която дори е по-голяма от версайската, но пък фасадата е точно копие на френския дворец.
Огледалната зала, дълга над 100 метра, е украсена с няколко хиляди свещи и стотина огледала, чийто отражения дават усещането за безкрай и за още по-голяма мащабност. Всяка вечер кралят заповядвал да бъдат запалени 44 свещника с 2000 свещи. И сякаш това не било достатъчно, но били добавяни и светлините на 33 полилея. Представяте ли само какво чудо е било.
Не липсвали и иновации за времето! А дори и днес те будят възхищение. Т.нар. „магична маса“ в трапезарията. Тя се издига автоматично от едиин люк, разположен на пода, но свързана директно с кухнята, която се намира под трапезарията. Причината за изграждането на тази модерна хрумка обаче била, че кралят бил саможив и обичал уединението. Нещо повече – този замък бил за да го „измъкне“ от баловете, придворните и цялата светска суета и шумотевица. А и ако се вгледаме в другите творения на краля – Нойшванщайн и Линдерхоф, всичките му проекти са бягство сред природата.
Не по-малък пищен разкош е кралската спалня в стил рококо и в кралско синьо – любимият цвят на Господаря и разбира се отново с много злато. Леглото е със сцени, изобразяващи Венера и Адонис. А кувертюрата – не можем да не споменем и за нея. Тя е излязла изпод ръцете на 30 шивачки, които са я везали цели 7 години.
Копие на Версай е и работният кабинет – писалището било изработено от френски майстори дърворезбари.
Лудвиг II 
Пищност – това е единствената дума, която описва целият този бляскав разкош, който е изграден в замъка. Стъпвайки тук човек се пренася в един златен свят – всичко просто блести с декорации с кралски лилии, символ на Бурбоните, с десетки скулптури, бюстове и портрети на френския крал, които украсяват залите.
Кралските цветове – бордо (символът на императорите) и синьо (символът на боговете) доминират, а те засилват усещането за охолния и разкошен живот, воден от някогашните владетели.
Дворцовите градини
пред парадния вход се издигат пет фонтана. Да – правилно се досещате – и те са изградени по подобие на тези във Версай. Дракони, гущери и други гигантски фигури, от които блика вода, а за да се почувствате като в отминалата епоха усещането се подхранва от конския тропот и колелетата на каретите.
Официално е известно, че „баварският Версай“ е най-скъпата мечта на Лудвиг II, която при това не успява и да види завършена. Кралското въжделение струва космическата сума от 16 млн. марки. И те дори не стигнали, което наложило да се преустанови работа.
И каква ирония – вместо да се радва на своя реализиран блян дълги години, той успял да й се наслади едва 10 дни.
Смъртта му остава мистерия и до днес – намират го удавен през месец юни преди 136 години във водите на Щарнбергерзее.
Ако след тази кралска пищност имате сили за още, може да посетите и стария дворец или августинския манастир, който се намира също на Herreninsel.
А може просто да се качите на следващия кораб и да шпорите вълните към Fraueninsel, потапяйки се в онези не по-малко пищни Алпийски гледки.
Ако си приличате с Лудвиг II и сте любители на природата можете да изследвате флората и фауната, посещавайки Острова на подправките Krautinsel.
Този път не остана време за плаж след толкова дълга разходка!
Обещавам обаче да ви покажа и тази страна на баварското море!
И накрая само още един важен щрих от съвременната история на страната, свързан с този остров. Именно тук, през 1948 г. се провежда дискусията за изработването на Конституцията на Федерална република Германия.
PS Снимането в двореца е забранено, за това съм добавила няколко снимки от официалната страница на Кимзее.
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
за още теми може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо
