Home Германия отблизо Баварски пътешественик – Берхтесгаден

Баварски пътешественик – Берхтесгаден

10
0
SHARE

Берхтесгаден

Днес ще стигнем до най-красивата планина в света! Намира се в Berchtesgadener Land – район, любим не само на алпинисти и скиори, футболисти, а и на филмови режисьори.

Това е един от най-живописните маршрути в Германия, който само тази година съм изминала десетки път, но всеки път е различен, сякаш се запознаваме и срещаме за първи път.

Пътят се носи над планините и сякаш летим в облаците, можем да докоснем слънцето, което ту е толкова свенливо като срамежлива девойка, ту се раздава щедро.

Странно нещо са Алпите. Изправят се пред теб и приличат на трапец. Приближиш ги, а този трапец изчезва и се превръща в съвсем друга фигура. Сякаш само за миг някой е добавил няколко нови кубчета от конструктора.

Светлината е истинска магьосница, когато реши да играе. Под нейната четка светът в рамките на една секунда изглежда напълно преобразен.

През тези първи есенни дни небето е като един самостоятелен спектакъл!

Берхтесгаден е с най-великолепната гледка към Алпите. От всяка точка се открива този удивителен пейзаж към планинската верига Watzmann. Казват, че тя е най-красивата в света, поне това са заявили читателите на най-старото списание за алпинизъм – Bergsteiger. Тя печели в конкуреция с хималайски гиганти като К2, Ама Даблам и Шивлинг. Заради нея тук идват туристи и планинари, алпинисти, катерачи, природолюбители. Навярно пак заради нея един от най-жестоките диктатори си построява хижа – Орлово гнездо. Ватцман се извинява над долината Берхтесгаден, а трите му върха Schönfeldspitze, се извисяват на над 2700 метра, прорязвайки небето. Те образуват главния хребет на планинската верига, а на изток се намират и останките от ледник.

Любопитен факт е, че първият планинар, който изкачва средният връх е словенецът Валентин Станич, а това се случва преди 221 години. Първият обаче, който покорява и трите върха е легендарният планински водач Рамзау Йохан Грил през 1868 г. За жалост планината както знаем може да бъде и коварна и досега за над 100 планинари изкачванията са завършили фатално.

Солните мини и находища са другото общо между Берхтесгаден и Бад Райнхенхал. Правя тази връзка, защото ги посетихме в един ден. Къщите тук са типично баварски с изрисувани фасади. Встрани от централния площад е замъкът. Той се характеризира с различни стилове – готика, барок, рококо. В миналото бившият манастир се е ползвал като ловна хижа от семейство Вителсбах. Днес един от ценните експонати, които се пазят са най-тежките еленови рога – 18 кг., разбира се наред с порцелан и картини. Точно срещу двореца цяла една стена е превърната във възпоменание на жертвите от войните, пресъздадени са и сцени от нея.

В последните дни на Втората световна, малко преди капитулацията на Германия, пропагандата тръби, че всички най-важни националсоциалисти се крият именно в този район. Следват бомбардировки над Залцбург, Фрайласинг, Бад Райхенхал и Берхтесгаден, вследствие, на които умират 200 души. Всичко това за да бъде унищожен щабът на фюрера. Разрушена е и къщата на Гьоринг в Оберзалцберг.

Хълмът край Берхтесгаден, наричан още Орлово гнездо, е бил известен още в края на 19 в. За първи път Хитлер посещава района през 23-та. Две години по-късно на това място пише втората част на „Моята борба“. През 28-ма наема къща, която след като парията му идва на власт купува. Това е само първата крачка от превръщането на Obersalzberg във втори контролен център на Райха. За целта се налага разселване на местните. Освен Хитлер Шпеер и Борман също издигат домове тук, привлечени от грандиозната алпийска панорама. За да получат желаните места, те отчуждават земи от местните. За да се сдобие с имотите Борман е действа безмилостно. Не след дълго почти целия Obersalzberg е обявен за „забранена зона за фюрера“. През 37-ма се изгражда казарма, а през 43-та започва прокопаването на гигантска подземна бункерна система. Десетки работници са принудени да копаят тунели, чиято дължина е повече от 6 км.

Тази част от историята на района хвърля черно петно върху иначе невероятната красота, която е събрана тук.

Докато запечатваме части от нея за семейния албум чуваме и българска реч! Напоследък не се случва толкова често, колкото преди!

Потегляме към двореца и отново чуваме нашия език! Явно в Берхтесгаден има сериозна българска следа!

Облаците погълнаха слънцето сякаш бяха ламя – жадна, ненаситна за още. Жълтата топка пак грееше обаче от техните търбуси, превръщайки се все по-малка точица. Планините за секунди потънаха в тъмнината и само зелените ливади бяха все така искрящи.

Докато се любувам на всяка секунда от този пищен септемврийски карнавал, на име Берхтесгаден, осъзнавам, че е време да потегляме. Впрочем със същото име е целия национален парк. След баварските замъци вероятно това е най-популярното място, което обхваща Кьонигзее – магичното езеро с неговите удивителни водопади, Орлово гнездо – или там където Хитлер избира да се усамотява, чертайки следващия си план.

След 18 слънцето се канеше да ни каже довиждане, спускайки се зад хълма. Облаците приличаха на калпачета над скалите и като ги погледнеш си казваш – ама то е завалял първия сняг. Петуниите се стелеха по терасите на къщите, като водопади. Зелено – във всичките нюанси, които могат да се родят във фантазията на най-големия художник.

И колкото повече се придвижваме на запад, толкова повече планинските склонове се снишават и дават отново път на слънцето. И то изгрява отново отвисоко сякаш никога не ни е казвало довиждане, а около него се носят малки пухкави облаци в най-нежните тонове, които може да роди само Природата – от розово до сиво, бледо-синьо, нюанси на пурпур и лила.

Има нещо мистично в септемврийските залези. Не знам още какво, но като разбера ще споделя!

авторска рубрика: Димитрина Пандурова

за още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here