Герб на България според Петър Богдан. Факсимиле от преводна книга на Петър Богдан, открита в Дубровник | снимка: д-р Димитър Пеев, academia.edu
Исторически труд с огромно значение за българската наука, който ще обогати представата ни за историята. Така определя д-р Цветан Василев трактата на Петър Богдан Бакшев „За древността на бащината земя и за българските дела“. Д-р Василев вече е превел от латински целия труд на Петър Богдан, съобщи самият той.
„Историята…“, както стана известен трактата, беше открит миналата година (2017 г.) от проф. Лилия Илиева в библиотеката на гр. Модена, Италия. Това окончателно завърши спора дали съществува исторически труд на чипровския просветител и архиепископ, написан един век преди „История Славянобългарска“ на Паисий Хилендарски.
По думите на Василев от латинския текст си личи високата ерудиция и таланта на Петър Богдан, който пресъздава исторически моменти от Средновековието до съвременния за него XVII век. В по-старата част на Историята няма да открием нови факти, досега неизвестни на науката. Но в съвременния за автора период ни очакват много ценни сведения, разказа д-р Василев. На Средновековието са посветени 10 глави от трактата. Заради съкращенията в писанието Историята се оказва доста по-дълга и обемна от първоначалните предположения. Ценното е, че Петър Богдан е оставил бележки с използваните източници, обясни д-р Василев.
В общи линии досега на науката са ясни годините и основните събития, свързани с навлизането на католицизма, историята на Чипровци и павликянските селища. Историята ни обаче не разполага с много сведения от социален характер, лични разкази, описания от първо лице, оценки и наблюдения. Точно това прави трактата на Петър Богдан много ценен.
Ценни са например сведенията за мисионерската дейност на Петър Солинат, босненски францискански монах, първият католически епископ в новата история на България. През годините на своето мисионерство сред павликяните духовникът се среща с много българи, последователи на обявеното за еретично вярване. Интересно е да се прочете как той не започва веднага с наставления и проповеди, а изслушва и постепенно се старае да привлече хората към католицизма. Една от описаните истории става в павликянско село, където в съзнанието на хората Рим е нещо много далечно, почти нереално за този свят. Нека се върнем няколко века назад – пътуванията са бавни, опасни и трудни, малцина са ходили по-далеч от съседното село или близкия административен център. Много малко са търговците и учените, пътували отвъд границите на Османската империя. Затова не е чудна представата за Рим като за почти отвъден, неземен свят, място, на което не може да отидеш просто така.
В разговорите с жителите на селото към Петър Солинат, духовeн наставник на младия Петър Богдан, се обръща един старец на име Татин, който го моли да вземе сина му Стайко в Рим – ако наистина е възможно да се отиде там, нека го заведе. Духовникът се съгласява и двамата потеглят. На изпращане се събира цялото село – никой от тях никога не си е представял, че жив човек може да стигне до Рим, а още по-малко си представят как ще се върне. Младият човек наистина отива, целува нозете на папа Павел V Боргезе и бива кръстен на негово име, вижда Вечния град, и се връща в селото си, за да разкаже какво е Рим. Цялото му пътуване трае около две години.
Тези и подобни истории от съвремието на Петър Богдан ни говорят много повече от описанията на години и събития. Трактатът му не е подреден само като хронология, в него се обръща много повече внимание на християнската история и приемането му от българите, отколкото на битки и царе. Богдан изразява съжалението си за приемането на християнството от Византия, вместо от Рим.
Като източник той е използвал част от записките на Мавро Орбини, в оригинал на италиански език. Католическият абат от Рагуза (днешна Хърватия, старото име на Република Дубровник) оставя огромен труд по история на славянските и балкански народи. По сведения на друг авторитет от онова време, аналите на кардинал Цезар Бароний, но през руския им превод, Паисий Хилендарски пише „История Славянобългарска“. Петър Богдан има достъп до оригиналите на латински в Рим и Ватикана, докато Паисий ползва руските преводи в Атон.
Излизането на „За древността на бащината земя…“ се очаква до няколко месеца. Предстои завършването на бележките и оформлението и след това книгата вече може да влезе в печат. Това вероятно ще е първото отпечатване от близо 400 години насам. Има сведения, че ръкописът е бил издаден след 1674 г. във Венеция, но досега запазен печатен екземпляр не е намерен. Преди няколко десетилетия покойният вече проф. Божидар Димитров попадна на препис от оригиналния ръкопис, направен от свещеника Иван Пастрич и съхраняван във Ватикана. След като започва работа по превода, д-р Цветан Василев открива, че преписът на Пастрич е доста редактирана, съкратена и недовършена версия на оригинала. Най- вероятно Пастрич (или Паштрич) е искал да напише по-улеснена за четене версия, за да бъде достъпна за повече хора.
След повече от 300 години неизвестност и забрава, Историята най-сетне ще достигне до българите. Новото издание ще включва оригиналния латински текст, неговия превод на съвременен български и пояснителни бележки.
