Сензационни новини за увеличение на учителските заплати дойдоха тази седмица от ресорното министерство.
Временно явление ли е това? Има ли осигурено финансиране за увеличаване на заплащането за учителския труд от 700 лева сега до 1700 лв. в края на мандата на това правителство? Защото ако това е една дълготрайна тенденция, то означава, че интересът на студентите към специалностите във висшите училища трябва автоматично да се „пренастрои“.
Предлагаме ви гледната точка на ГАНКА ГОСПОДИНОВА. Тя е завършила езикова гимназия с френски език и Начална Педагогика в Университета във Велико Търново, както и Финанси и Счетоводство. Въпреки профила си обаче така и не работи като учител в България. Започва да упражнява професията в Германия, когато преди 4 години заедно с други българи, основават в Мюнхен училище „Дора Габе“. Живее в Германия от 12 години.
– 792 лв. минимална заплата ще получават вашите колеги старши учители в България от септември. Добра новина ли е това? – Безспорно да, но все още не е факт и не за всички училища. Заплатите все пак зависят от броя на учениците. Има добри училища, със страхотни колеги, които нямат възможности, защото парите вървят след учениците, независимо какви са.
– Днес чухме обещание от министъра до края на мандата учителите да получават вече 1700 лв. – това е с 900 лв. повече – постижимо ли е, според вас – това е след около 3 години? – Всичко зависи от желанието на управляващите и от бюджетния разчет. Ако тези, от които зависи имат за приоритет образованието и разбират смисъла му, то тогава ще го направят. И тогава повече хора ще пожелаят да работят в сферата на образованието. Ако една държава иска силно и добре развито общество, то трябва да се направят доста промени в образованието. И би трябвало да е приоритет на всяко едно правителство.
– 1700 лв. заплата за учителите – бихте ли се върнали? – Ами много зависи как ще бъде изградено училището. Всичко зависи от модела – парите следват ученика. Да, бих се върнала, но ако има нормални условия за работа – съвременна техника, правилници, които да се спазват, закони, не всяка година да има нови законови промени, което не води до нищо добро, тъй като не може да се заложи на програмата, да се планират добри резултати. В образованието, резултатите идват години след това и всяка една драстична и необмислена промяна се отразява на бъдещето на децата. Много често, класовете зависят от законови разпоредби, които обаче не отразяват актуалното състояние на нещата и желанието на децата да изучават определени предмети – реално са заложени определени бройки за часове по определени предмети – чужд език, свободно избираема подготовка, задължителна избираема, а там са заложени определени критерии, които ограничават и избора на децата, и работата на училището. Голям парадокс е, че ако едно дете иска да се яви на пет олимпиади например, то трябва да си плати за участието.Реално се залагат повече средства за изоставащите, отколкото за напредналите.
– Какви разлики откривате между това да бъдеш учител в Германия (в българско училище) и това да упражняваш същата професия в България? – Реално в българското училище няма никаква разлика, тъй като работим по програмите на МОН, което е особено голям проблем за нас, тъй като не е помислено за това, че децата все пак са дву- или триезични. Много често материала, който преподаваме е трудно достъпен и ни се налага да го адаптираме за нуждите на самите деца. Докато в едно немско училище нещата стоят по съвсем различен начин – там всичко е подчинено на определени правила, на които се подчиняват абсолютно всички. Има определен материал, който трябва да се предаде, децата следват обаче учителя, т.е. той има свободата да твори с тях, без да бъде ограничаван от „парите следват ученика“. Там всеки, който не спазва тези правила или няма необходимия успех и може да бъде изгонен. Мнението на учителя е закон, няма компромиси с учебният материал или с дисциплината на учениците. Може да се повтаря при желание да се повиши успеха или ако е застрашен от отпадане. Оценките са реални и не се нагаждат според необходимостта на училището.
– Имате ли обяснение за един парадоксален факт – всички коментират, че неграмотността е взела връх сред учениците, а непрекъснато се печелят медали от български деца по цял свят и в най-различни дисциплини? – За съжаление неграмотността наистина е взела връх в българското образование. Децата се интересуват все повече от електронния свят, отколкото от книжния. В много от училищата се „гони“ среден успех, за да не пострада бюджета и се прави компромис с качеството на преподавания материал или на оценките. Тези деца, които печелят медали са трудолюбивите и искащи да се научат. Тях не ги вълнува бюджета, а знанието. Рядко биват поощрявани и всяко едно такова „гонене“ на медал е съпроводено с много усилия и лишения от тяхна страна. Няма да забравя парадокса, на който станахме свидетели – деца, наградени след олимпиада с таблети, а родителите им бяха накарани да платят допълнителна сума, за да си ги получат. Държавата по никакъв начин не подпомага такова участие, няма субсидия, няма стипендия, няма израз на „удовлетворение“ от това, че е представена България и че са донесени медали. Много често децата не могат да отидат на дадена олимпиада, защото сумата за самолетен билет или престой е непосилна за родителите или училището. Не бих се учудила, ако скоро и децата, участници в олимпиади започнат да се състезават от името на други държави. Много рядко се отбелязва наистина постиженията на децата – почти не се споменават имената на учителите или учениците, донесли медала, а такива деца трябва да се знаят, трябва да бъдат поощрявани.
Колко получава един 35-годишне учител в Германия, който работи в гимназия? Позоваваме се на данни от 2015 година – бруто около 4000 евро, чисто месечно възнаграждение около 2800 евро. Заплащането е обвързано с много фактори, сред които по коя данъчна класа се облага.
Още детайли в този сайт:
https://www.lehrerfreund.de/schule/1s/lehrer-gehalt/3707#lehrergehalt-allgemeines
Темата разработи: Димитрина Пандурова
