SHARE

Тишина, спокойствие, величие, изумрудено-смарагдови води, кристално чисти, на които дъното се вижда дори и при дълбочина от над 10 метра. Върхове, изсечани сякаш с нож.

Берхтгаденските Алпи и Кралското езеро (Königsee) – величие, пред което се смиряваш и потъваш. То те поглъща. Величие, което те респектира с нещо много могъщо, но трудно обяснимо… енигма…, на която ще ми трябват дни, за да намеря отговора.

Гората гори! Есента я е обгърнала в топла прегръдка. Накъдето и да се обърнеш цари пълна хармония. Сега разбирам защо това е било любимо място на един от най-жестоките и брутални политици на ХХ век. По време на 12 годишното му господство, той е прекарвал 1/3 от времето си именно тук, вземайки едни от най-съдбоносните решения в световен мащаб. Хижата – любимото му място, се намира на 1834 метра височина – на една от скалите, от която се открива невероятна гледка. От езерото тя се вижда като малка точица.

Kehlsteinhaus или „гнездото на адлера“, разположена в местността Орлово гнездо, днес функционира като нормална туристическа атракция, но в миналото тук на уединение се е наслаждавал Хитлер.

foto: Salzburg.info

Навярно всички, които са гледали документалните исторически филми знаят за мистериозните загадки, които витаят и до днес за това място. Много хора (в това число историци и изследователи) вярват, че в този район все още има неоткрити ценни находки, грабени от цяла Европа по време на диктатурата на Хитлер. Известно е, че той е бил голям ценител на класическото изкуство, модернизмът обаче го е намирал за пошъл и дори е бил забранен. Митовете за съществуването на тайни тунели, укрепления, бункери…, се подклаждат и от самите служби още по времето на Втората световна война. Има една версия, че дори Кехлибарената стая от Санкт Петербург, която националсоциалистите демонтират и крадат по време на войната, се намира някъде в този район. Някои вярват, че има вероятност тя да е на дъното на някое от езерата, а журналистически екипи инвестираха средства в нейното откриване. Така или иначе до момента сериозни доказателства за това няма, а всичко е по-скоро в сферата на мистериозните хипотези. Вероятно засилването им се дължи и на факта, че само на 6 км. от Кьонигзее е градът Берхтсгаден, а до него се намира комплекс от бункери и резиденция, които са били едно от централните места (след Нюрнберг) както за Хитлер, така и за висшия ешелон на националсоциалистите.

Днес на това място се намира Международната федерация по шейни, а в района има и съоръжение за бобслей и писти за спускане с шейни.

До хижа Орлово гнездо може да се стигне и пеша, което отнема около 2 часа. Преходът с автобус е много по-бърз – едва 20 мин.

Типично в духа на подредена Германия в началото на Кьонигзее е изграден голям паркинг. Оттам до езерото води централна алея, по която са разположени кафенета, ресторанти, хотели и…, а аромотът на вкусни палачинки и гофети се носи отдалеч и колкото и да си сит, ще се изкушиш. Ако имате затруднения с немския – ще се разберете на прекрасен български, защото години наред вече апетитното ядене се приготвя от българки. Предлагат се в два варианта – солени, които обаче са в традицията на немската кухня – със задушен лук  или с многооо течен шоколад.

Малко след павилиона за палачинки е централния площад, от който на всеки 10-15 мин. потегля корабче за вътрешността на езерото.

То отдавна си е извоювало името на най-чистото езеро в Германия – тук пътуват само електрически кораби при това 100 годишни. Макар да са на век обаче изглеждат като току-що излезли от фабриката – лакирани, лъскави и чисти.  По езерото са разрешени също лодки с гребла и водни колела.

Температурата на водата дори и в летните месеци е доста ниска или както казват германците – даже и в хладилника е по-топло – около 4 градуса са водите, но смелчаци да се къпят не липсват. Като цяло плуването е разрешено, забранена е само зоната около шлюза. В най-ниската точка на езерото, при пристанището, надморската височина е 1843 м., а в най-високата достига до 2653 метра. Малко след напускането на кея губите пълна връзка със света – и буквално, и метафорично. Първо ще бъдете обладани от планинската прелест, а след това ако случайно ви долипсва телефонът ще установите, че сигналът му е безвъвратно изчезнал.

Малко географски факти – Кьонигзее е третото по дълбочина езеро в Германия, което е формирано от ледници, стопили се по време на последната ледена епоха. То наподобява фиорд, тъй като от двете му страни се спускат отвесни планински масиви с височина от 2700 метра. Дълго е 8 км, широко 1250 метра, а дълбочината му достига до 200 метра. То е сърцето на националния Берхтсгаден парк, от който е част точно 30 години.

Църквата Св. Вартоломей (St. Bartholomä) е средната точка на Кьонигзее.  Тя се намира на западния бряг на езерото. Малко преди това е върхът Watzmann, който е висок 2713 м., което го прави вторият по височина в Германия. За съжаление през есенните месеци корабът стига само до тази точка. Иначе крайната спирка е Залет, но тя е затворена от средата на октомври до средата на април.

Над Кьонигзее природата е подготвила още феноменални изненади – 470-метровият водопад Rotbach, който се влива в т.нар. Obersee или горното езеро. За жалост първото ни посещение бе в ограничения сезон, в който не успяхме да се докоснем и до тези природни величия.

По време на разходката с корбаче освен насладата от природните главозамаващи пейзажи има още една изненада – демонстрация на планинското ехо. Екипажът спира, а екскурзоводът, който досега сладкодумно е разказвал за потайностите на района отваря вратата. За миг всички замръзват, очаквайки той едва ли не да скочи във водите. Той обаче вади тромпет. И звуците се понасят, достигайки вероятно до горната най-висока точка на планината. Склоновете образуват акустика каквато вероятно няма и в най-голямата катедрала. В този момент сякаш всичко те отнася на крилете на някоя волна птица, водейки те в зоната на небитието. От онези моменти, в които забравяш кой си, къде си, какво се случва. Чуваш само звука на тромпета, чийто звуци ехото разнася дълго.

https://www.youtube.com/watch?v=8y-7gvpZP8w

Демонстрацията на ехото в миналото е била с оръжие. Казват, че един изстрел е отеквал над седем пъти.

Ако имате време Кьонигзее е подходящ за повече от еднодневна разходка. В зависимост от сезона, а както казват домакините районът е красив всякога, любителите на природата могат да се впуснат в истинско приключение със сърни и елени, да обиколят езерото с кораб, да берат къпини по дивите пътеки. За планинарите най-дългият маршрут отнема два часа – от Зееланд до Залет, а за всички, които обичат планинското слънце могат да му се наслаждават на някоя от ливадите около Св. Вартоломей. А ако студът не ви плаши и имате достатъчно кураж може дори и да плувате заедно с кралските риби от кралското езеро.

И сякаш и туристите тук са от друго „тесто“. Макар годишно Кьонигзее да привлича около 1 млн. посетители, следи от тях за щастие не се откриват. Така този истински коктейл от дивна природа и световна история е съхранен и дано опазването му се превърне в модел на подражание за много други красиви места в Европа, като например Рилските езера в България или път Витоша.

И не като за финал.

Тази година посетихме не малко езера в Германия. Всяко носи своя специфичен чар и обяние. На Кьонигзее обаче усетих нещо неповторимо. Не знаех какво е, но едва след за пореден път преглеждах снимките, концентрирана в най-малкия детайла намерих отговора. Никъде другаде досега не съм усетила толкова величественото влияние на природата – тук всяка секунда всичко изглежда различно и ключът за това е светлината, която пада по различен начин. Само за минута човек може да усети смяната на четирите сезона. Слънцето огрява и напича толкова ярко, че ако затвориш очи знаеш: „Лято е!“ Отваряш очи и всъщност си преминал под пъстрата дъга на есента – всичко гори и сякаш поне няколко пожара са лумнали наоколо… И отново се пренасяш на хребета с тези есенни нотки. Затваряш очи, а с тях настъпва и мракът… навлизаш в други дълбини, а усещането се засилва от капките дъжд, които усещаш как докосват лицето ти. И искаш да  прогониш тъмнината, да се върнеш в онази вълшебна и красива прелест, в чието царство бе секунди по-рано, но прогеждайки виждаш само, че наоколо зимата вече е дошла. Облаците са обгърнали небето и сенките на дъжда тежко са надвиснали. А лъчите така се плъзгат по скалите, че ти знаеш – зима е! Озърташ се и виждаш, че снегът вече е посипал склоновете… И се питаш – как е възможно?!? Но слънцето отново праща лъч, пронизвайки небето и разкривайки, че всъщност всичко това е само една илюзия – неповторимата илюзия на светлината и нейните четири сезона… Неповтирамата магия на кралското езеро с неговите дълбоки, ледени, смарагдови води!

И ти се иска да останеш тук завинаги!

авторски текст и снимки: Димитрина Пандурова

още в рубриката:

Бавария и малко познатите й места – поредица

Бавария и малко познатите й места – поредица – втора част

Тропическото бижу на Германия – остров Майнау

Да ви представим – Линдау – един от най-красивите пристанищни градове

Добре дошли в страната на рисуваните къщи

Кой е „Принцът от приказките“ и какво му дължи Бавария?

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here