Бад Райхенхал – Bad Reichenchall
26 градуса на 26-я ден от деветия месец в календара! Последната неделя на септември – важен ден за Германия. Решаваме да го запомним и ние с поредица от снимки от едно (в движение станаха две) места, които си чакаха реда. Посоката е изток – там, където аха да се озовем в Австрия. Градчето е курортно и е отдавна известно със своите лечебни минерални извори.
Bad Reichenchall – разположено в алпийска долина, между живописни планински вериги, покрити със скалисти борове. Не знам защо обаче е bad, като всичко трябва да е със сравнителната степен „най“:
– най-старата солна помпа, която е от 1796 г. и се намира в Музея на солта Alte Saline
– най-старият лифт – почти на 100 години
– най-старият спа оркестър
Добив на сол – с това е свързано миналото на града в продължение на векове. Тази традиция е запазена и до днес, а мястото е един от известните спа курорти в Бавария. Колата оставяме до централната гара и оттам се доверявам на интуцията да ме води, а тя бързо намира правилния път. Озоваваме се на един от входовете на стария Кралски здравен център.
Бад Райхенхал се превръща в курорт благодарение на благословията на крал Максимилиан II (бащата на Лудвиг II, построил най-известните баварски замъци) В средата на 19 век той пристига тук за няколко дни, но очевидно запленен от атмосферата остава над месец. Решава да построи лятна резиденция. Още тогава се полагат основите на бъдещия курорт, който с годините си спечелва световна слава.
Макар есента официално да е настъпила, всъщност всичко изглежда като да е все още лято. Навсякъде се ширят пъстри килими от цветя, а палмите придават усещането, че си някъде на юг. Водните каскади се леят в изобилие, както и гледките. Накъдето и да завъртиш очи виждаш алпийските върхове всеки със своите причудливи форми. Заради множеството чешми Бад Райхенхал е начиран „Град на изворите“ (Brunnenstadt)
Централната улица е дълга и е изцяло пешеходна. По нея отново изобилства от водни шадравани, а над тях надничат архитектурни творения, напонящи късен социализъм. Някак странно е, че в тази част на Алпите, където по традиция са широко разпространени рисуваните къщи, такива няма в градчето. Въпреки това обаче по улиците, градините, кафенетата, ресторантите кипи живот. Всички са навън, радвайки се на разкошния септемврийски ден, обаче не се чува глъчка, а е някак спокойно, сякаш Алпите абсорбират всеки звук.
Ако продължите по тази централна улица, която прочетох, че е дълга 3 км. (признавам, че не я обходихме цялата), ще стигнете и до градината на Моцарт. Това е вътрешен двор, който е част от фабриката Ребел, превърнат в кафетерия, на който има бронзова статуя на композитора и съпругата му Констанс. През март в града се провежда „Седмицата на Моцарт“.
Въпросът за това кои бонбони са оригинални е с дълга предистория. Няма да навлизам сега в детайли, но фабриката Ребел се хвали със 150 годишна история и произвежда също марципановите топки, макар за оригинал да се смятат само тези в Залцбург.
Старият кралски здравен център оставихме за завършек на нашата разходка. В кралската лечебна градина се намира център за производството на сол, която се получава чрез изпаряване на вода. Един от акцентите е Atlas-Sole Brunnen, около който са подредени удобни шезлонги и са насядали много хора. Оказва се, че тук също се провежда терапия. Този фонтан е естествен инхалатор, а около него се събират хора, които страдат от алергия или астма.
В Кралската лечебна градина, се провеждат лечебни концерти. Вечер свири най-големият и смята се също най-старият спа оркестър в Германия. До градината се намира и театъра, който също предлага богата програма – Лебедово езеро на Чайковски, Шекспирови постановки, мюзикъли.
Бад Райхенхал се препоръчва за пациенти с респираторни заболявания, тъй като водата е наситена със сол. Процедурите се правят в Gradierwerk (нещо като охладителна кула). Съоръжението е изключително странно – състои се от решетъчна астена, преплетена с храсти, които образуват жив плет – направен е от глог и черен трън. Чрез него всеки ден във въздуха се впръсква огромно по обем количество вода – 400 тона. Изпарявайки се една част от нея всъщност насища въздуха с лечебни соли. Терапията се състои в това да се разхождаш по верандата, разбира се има и обособени места за сядане. Лекарите смятат, че 2 часа на ден тук са равносилни на един морски ден. Макар мястото да е открито и с напълно свободен достъп, то е абсолютно уединено, тъй като разговорите са забранени. Gradierwerk е с интересна дървена конструкция и дърворезба. Тя е на повече от 100 години. Висока е 13 метра, а верандата и се простира на 160 метра.
Зимата Бад Райхенхал е предпочитано от скиори – тук са изградени около 25 километрови пътеки за ски бягане, а към гордостта на куррота се числи и най-старият ски лифт в страната – Predigstuhl, който след 7 години ще отбележи един век. С лифта се достига до почти 1600 метра височина. Мога само да си представя какви гледки се разкриват.
Преди 20 години Бад Райхенхал получава и титлата „Алпийски град на годината“. Дължи го основно на бялото злато. Казват, че солената вода отпуска тялото и спомага за премахване на натрупания стрес. Парните бани със сол предпазват от настинки, освен това подхранват сухата кожа, действат отпускащо на мускулите и ставите. Инхалациите със солен въздух прочистват дихателната система, но са и добра терапия за хора с кожни проблеми и изгаряния от висока степен. Питейната вода на основата на алпийски соли пък е мощен детокситор, който може да промени състава на кръвта. Солите се добиват от слоеве в Алпите, останали от древно море, а тези находища се смята, че са на повече от 250 млн. години. Минералните води освен това са и в основата на серия от козметични прерарати.
Още преди да пристигнем в градчето забелязах табела, която сочеше, че Берхтсгаден е само на 15 км. Нямаше как да не отскочим и до там. За него обаче ще ви разкажа утре!
P.S. Хареса ли ви тази история? Тогава можете да я споделите с ваши близки, приятели или хора, които за жадни да опознаят
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
за още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо
