Това беше вторият замък, който посетих след като се преместихме да живеем в Мюнхен. Беше ранна есен, но мъглива като през декември. Въпреки ситните пръски дъжд, които се рееха във въздуха и попиваха по дрехите и кожата, не развалиха усещането за кралска достолепност! Даже го засилваха!
Дворецът в Шлайсхайм всъщност предшества замъка Нимфенбург. Разположен е в покрайнините на Мюнхен и се състои от три отделни дврци, свързани по между си с голям парк.
Началото поставя херцог Вилхелм V. Основаването било израз на личната му склонност към благочестиво съзерцание, както пишат историческите анали днес. Кралят обаче решил да се откаже от придворната помпозност, отдавайки се на религиозна медитация и в края на 16 век преждевременно „предава руля“ на сина си Макисимилиан I.
Той започва да разширява резиденцията. Разбира се работата по имението е дело на италиански архитекти. В декоративния дизайн на стаите се включва и архитект от Нидерландия.
През 20-те години на 17 в. сградата, която е съвсем нова е била разрушена, а на нейно място за кратко време се издига нова.
Днес най-старата оригинална находка е централната порта с часовниковата кула.
По време на Втората световна война почти целият покрив и няколко помещения на замъка са напълно унищожени при въздушни нападения.
Реконструкцията започва едва през 1970 г. и дворецът се обособява като музей на народно изкуство от цял свят.
На разстояние от около 1300 метра до (стария) замък се намира другият замък – Лустхайм или новият дворец.
Вдигнат е много бързо, а вътре балната зала се простира на два етажа.
Тя, както и спалните са украсени с фрески на тавана, които прославят Даяна, богинята на лова. Този първи цикъл на светски таванни картини в Бавария – създаден през 1686/87 г. – е дело на майсторите Франческо Роза, Джовани Трубилио и Йохан Антон Гумп.
През 70-те г. в дворцовия комплекс Lustheim е създаден първият клон-музей на Баварския национален музей. Колекцията е дарение от индустриалеца проф. Д-р. Ернст Шнайдер (1900-1977) и е мейсенски порцелани от 1730-35 г. Цвингера в Дрезден. Наброява общо над 2000 изящни порцелана, а специалистите казват, че тя е изчерпателен преглед на производството на фабриката за порцелан в Майсен от основаването й през 1710 г.
Градината Шлайсхайм с каналите и обширната зона напомня на замъка Нимфенбург и дори може би в някои отношения я конкурира. И нищо чудно, защото ландшафтният специалист, който създава тази градина, по-късно създава и точно тази в Нимфенбург.
Schleißheim е една от малкото барокови градини, които са запазени в оригиналното си оформление днес.
А те със своите симетрични форми, водни каскади, лабиринти от дървета са чудно място за разходка през всеки сезон.
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
за още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо
