Еслинген ам Некар – шарматност, минало, богатство!
Казват, че за хубавите неща трябва да почакаш! Ставали бавно! Така е! Не знам откога чаках за тази среща – може би 2 години. Беше планувана за май тази година. Пак не се случи, просто защото си представях да видя мястото, окъпано в цветя!
Казано е – внимавай какво си пожелаваш!
И на осмата събота Съдбата каза – да бъде път, да бъде Сбъдване!
Хванал художникът четката и рисувал ли рисувал – съвършени картини! Злато в полето, небесносиньо за баланс. Тучно зелено със смарагдови нюанси за успокоение! И стотици-хиляди слънца. Една от любимите ми немски думи е именно тази – Sonnenblume – цветето, което гледа слънцето. Слънчогледът!
Хубава е пустата й Германия! Пълни очите, пълни и душата!
Обаче на Съдбата и през ум не й мина да ми подскаже какви ще са ремонти, какво ще е чудо… и че повече от разходката ще бъде безумният трафик и търсенето на място за колата.
Пътуването до там беше дълго, като че ли още веднъж да ми покаже, че Еслинген не е толкова лесен за „превземане“!
Наричат го малката Венеция. Аз бих казала Страсбург! Макар да не ги разбирам тези сравнения! Все едно да кажеш, че Йонко и Йоханес са братя. Ами не са! Венеция си е Венеция! А Еслинген е съвсем друг диамант – с не по-малко висок карат. Всъщност с много скъпоценности!
Ако обаче трябва да го наричаме, то бих му отредила титлата – „градът на сладоледа“. Толкова много сладоледени къщи никъде не съм виждала. Даже и в Италия!
От която й точка да започне опознаването попадаш в един невероятно красив свят.
Романтичният Еслинген – с виещите се пъстри улички, с къщите с външен гредоред, които наричаме факверк, с величествената катедрала, с лозята ширнали се под крепостта, с река Некар. Има нещо магично в това да се разхождаш из 12 столетия минало. Над 1000 са запазените сгради в техния оригинален вид. А през декември те се превръщат в удивителен декор на един от най-посещаваните коледни базари.
Старото ренесансово кметство е един от диамантите. На централния площад то привлича поглед като магнит. Не само заради червената си одежда, а и заради астрономическия часовник, който е на 432 г. Освен часа показва и зодиакалните знаци.
Няма как да не се почувстваш уютно сред снагите на тези фахверкови фасади, останали в наследство от поколенията преди векове. Оказва се, че това e най-дългият запазаен ансамбъл в цяла Германия, свидетелстващ за разцвета на града през Средновековието.
Всъщност тук се намира най-старият свързан ред от къщи „фахверк“. Построени са между 1328 и 1331 и са свързани помежду си с огромни сводести изби.
На върха на града се издига замъкът. Той е едно от най-безопасните укрепления в Швабия, на повече от 700 години – с 28 порти и 50 кули. И интересното е, че не е бил дом на благородни семейства, на принцеси или крале. До него водят над 300 стълби.
Казват, че Еслинген е люлката на най-старата изба за пенливи вина – Кеслер. Основана е преди почти 200 години от Георг Кристиан Кеслер.
Освен това градът е и синоним на фестивал. През лятото тук обичайно се провеждат толкова много срещи – фестивал на замъците, на карибските нощи, на джаз вечерите. И сред цялата тази изисканост и нещо, което някак не се вписва с толкова много финес – фестивал на лука.
Оказва се обаче, че ключовата съставка в повечето местни специалитети е лукът. Една легенда дори разказва, че преди много-много години една жена е изгонила дявола от тези земи именно с лук.
Кану, пазар, хапване – швабска кухня или пък средиземноморска…
Ако останете в града до 17.30 ще се почувствате като в кралска сватба. Тогава всички църковни камбани в града огласят не само Еслинген, но и околията.
Като стана дума за религиозните храмове тук те са много, особено в централната част. Св. Паул – ранно готическа катедрала от средата на 13 век. Освен това Frauenkirche чиято кула е с изключителни орнаменти и детайли. И още градската църква Св. Дионис.
Към културното наследство се числи и великолепната гръцка църква на благовещението. Това е най-голямата гръцка православна църква извън пределите на южната ни съседка. Преди около 35 години се заражда идеята за изграждането й, а заслугата е на отец Михаел Неонакис. Преди неговото дело да бъде завършено гръцката общност е използвала първоначално други храмове. С времето обаче те се оказват малки и богомолците се прехвърлят в помещения на бивши казарми. Сградата е построена основно с дарения – както от гърци, така и от други вероизповедания!
И разбира се към списъка с градски забележителности спада й: Schelztorturm, която датира от 13 век и е една от трите портални кули в града, известна и със скулптурата Скайуокър на художника Голц.
Животът е прекрасен! Мога само да си представя Еслинген и през есента, когато лозята ще са сменили мантията.
Ще дойда пак! Обещавам!
И заради вила Меркел и заради баня Меркел! Не, не е виц!
70-те години на 19 век е построена вила Меркел за предприемача Оскар Меркел. Век по-късно това се превръща в градската галерия, домакин на международно съвременно изкуство всяка година.
А освен нея има и Merkel’sches Schwimmbad – този компекс е на повече от 100 години. Открит е през 1907 г. и е в стил арт нуево. Зад историческата фасада се крият уникален синтез от минерални и термални бани!
До нови срещи Еслинген!
Послепис: „битови въпроси“. Ако тръгнете към Еслинген проучете добре къде точно да паркирате. Оказва се, че повечето разграфени места в града са определени за местните. Може би удобно място е паркингът на Форума. И дано дотогава ремонтите в централната част да са приключили – иначе рскувате да се повъртите в кръг известно време!
За още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
