Руполдинг
Великият ден наближава
За това днес ви изпращам картичка от „малката Канада“.
Не една – много – със зайци и великденски яйца.
Със сняг и поляни с минзухари.
А щом идва Той – Великият ден, тя – пролетта е ей, там – зад върха и наднича. И все още се чуди да се покаже ли или да се спотаи още малко.
Приседнала е на единия хълм да огледа кой път да поеме.
Но там, където е прехвърлила хълма е толкова дива и необуздана, толкова пъстра и свежа, толкова зелена и спретната, че никой не може да й устои. Даже и зимата!
Така е и в малката Канада!
Пролетта е долетяла, на крилете на зимата и двете танцуват последния си танц.
А пролетният килим се оказа истинско богатство
Място за зареждане – и на душата, и на сетивата!
Не знам дали друг път се е случвало, но само тази неделя западното православие ще се събере, за да отбележи Христовото възкресение, а източното ще направи това чак на 2 май – почти месец по-късно.
Обикновено католическият Великден, предхожда „нашия“, а се е случвало да бъдат и в една и съща седмица, но с един месец разлика аз не помня, не знам вие!
В навечерието на Христовото Воскресение искам да ви покажа едно отдавна известно за скиорите място. Географски е в Германия, само че практически е все едно е в Австрия. Руполдинг.
Намира се в т.нар Кимгауски Алпи.
Това е от тези места, за които аз казвам – всички сезони го обичат, всички сезони му отиват и когато и да дойде човек няма да сбърка.
Гледки, които те карат да потръпнеш, непокътната планинска природа, съхранени традиции, малки църкви и параклиси, доказателства за народно благочестие, съкровища на изкуството – празник за душата.
Когато времената не са такива, каквито са сега тук, кипи живот – парапланеристи в небето, лифтовете не спират да превозват жадни за планинската живопис природолюбители. Красиви езера, интригуващи веломаршрути.
Ако се чудите откъде ви е познато името, то е вероятно от Световната купа по биатлон, която се провежда в Руполдинг.
Наблизо пък е и баварското море – езерото Химзее.
Традициите в туризма се полагат още през 30-те години на миналия век. През 50-те години, веднага след войната, вече работи най-бързата железница.
Изграждането на стадионния биатлон просто изстрелва мястото още по-нависоко!
Ще се върна отново през зимата, за да се уверя, че тук наистина мога да се насладя на разходка с конски шейни из заснежената долина.
А моята картичка днес адресирам до:
Хриси, Гоше, Коце,
Нези, Алекси и Валери!
С пожлание за още много красиви картички, независимо откъде!
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
За още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо
