Коя е половинката на Гармиш?
Казва се Партенкирхен!
Eдно селце, което си е било самодостатъчно с целия си великолепен блясък до средата на 30-те години на миналия век.
Но тогава някой решава да го ожени.
Тихо и кротко!
Без много шум.
Макар сватбата да е по сметка, любовта показва, че е по-силна от парите.
И така вече 90 години те са си заедно – Гармиш и Партенкирхен – скрепени в съюз преди почти 90 години, за да станат домакини на четвъртите Олимпийски игри.
Какво ли е да живееш в едно такова село? Добре де, бивше!
Лудвигщрасе – една улица, по която ти се иска да се изгубиш!
Не, не тази в Мюнхен, по която се простират най-изисканите бутици на световни марки.
Лудвигщрасе в Партенкирхен.
Тръгвам по нея и чувам някой как започва да ми говори. Да ми разказва – „ти знаеш ли тук кой се роди? Роди се Бог! Ела да ти разкажа кога и как се случи!“
Току да остана, от другата страна се чува още по-настоятелен звук: „Ела, ела тук, моята история е още по-интересна!“
Историческата улица е като открит урок по дърворезба, по живопис, по изработване на цели сюжети от ковано желязо – ръчни занаяти от почти всички калибри.
Всяка къща има невероятни стенописи, изобразяващи историческо или религиозно събитие.
Снежинки прехвърчат само за да превърнат и без друго приказното място в още по-приказно.
Отвсякде надничат ангелчета, светии-покровители, принцове, каляски…
Да се движиш всеки ден измежду тези говорещи сгради, които са като картинна галерия? Да се възхищаваш на творчеството на местните, това е като сън! Магичен, който искаш да не свършва!
Още през 13 век мястото придобива значение като пазар и съдебно място за графство Фрайзинг Верденфелс. За жалост големи пожари през 1811 и 1865 г. унищожават живописните улици на Alt-Werdenfels, само старата къща (Ludwigstrasse 8) и още една – Wackerlehaus (Ludwigstrasse 47), са свидетелство за по-старото развитие. Естествено те са възстановени и така тяхното летоброене започва нов живот.
В едната част на Лудвигщрасе са разположени фермерски и занаятчийски къщи и ханове. В централната пък е т.нар. Горен пазар, предимно дву- и триетажни двускатни къщи, които първоначално са били построени в максималиански стил.
Местните, а и всеки, чийто крак стъпи тук казват, че Лудвигщрасе в сърцето на Партенкирхен и е истински скъпоценен камък на алпийския регион.
Къде да хапнете, къде да изпиете по нещо сгряващо и да се стоплите – за жалост все още не мога да ви препоръчам. Обаче мога с две ръце да ви убедя да наминете през местната шокотелария. Там се почувствах за мъничко някъде на родна почва – чанове. Досущ като български. И агънце във фурната!
А кокошчиците от другата страна си имат имена – Гертруда, Винфред, а сред тях е и заекът Вили.
Ако сте на диета обаче ги пропуснете!
И знаете ли какво ми се прииска – догодина да видим българските кукери по улиците на Лудвигщрасе. Да затанцуват, да зазвънят чанове, да прогонят злото в най-далечните гори тилилейски…
И си тръгвам някак с тъга.
Не искам да напускам тази хармония.
В нея думата карантина не може да вирее.
В нея няма място за съвременните неразбории.
Само се питам – какво пречи и ние да имаме такива места?
Политиците ли, нацията ли или нещо друго?!?
Нямам отговор! А вие?
И още мъничко от историческите източници:
– Преди около 2000 години на мястото на днешното селище е разположен римски гарнизон.
– През Средновековието селището се разраства.
– По време на Наполеоновите войни изпада в криза.
– През 1889 година е прокарана железопътна линия, свързваща селището с Мюнхен.
– През XIX век селищата Гармиш и Партенкирхен придобиват популярност сред туристите.
– През 2011 година Гармиш-Партенкирхен беше домакин на Световното първенство по ски алпийски дисциплини.
– В курорта има съоръжения за всички зимни спортове – ски, сноуборд, кънки, хокей на лед, ски-скокове, кърлинг, както и условия за парапланеризъм.
Естествена снежна покривка е гарантирана от 10 декември до 1 април, а на ледниците – от 10 ноември до 15 май.
– В курорта има 50 писти за ски алпийски дисциплини в четири зони с обща дължина 120 километра, разделени в три категории по трудност.
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
за още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо
