Ньордлинген или градът, в който къщите са от диаманти. Истински!
Ако в началото на тази седмица ме бяхте попитали кое ми е любимото място в Бавария, трудно щях да ви отговаря.
Моите момчета казват – последното!
Аз съм като дете – откривам местенце, отиваме и започвам да ахкам, сякаш съм получила току-що 10 чувала с подаръци за Коледа, а всичките те съдържат само едно нещо – билет до…
Обаче вече си имам наистина любимо кътче.
Дълго време го игнорирах, макар градчето да е част от т.нар. Романтичен път. Доверявах се на гугъл. Технологиите много са ни разглезили. Смятаме, че с тях виждам и знаем всичко, пишеш името и „хоп“ готово – илюзия!
Щастлива съм, че с годините и натрупания опит развих нюх към това да откривам интересните места.
И тази седмица просто се доверих на пътешественическата ми душа. Тя ме хвана за ръката, стегна ми набързо раницата, доведе ми този път и приятел по страст, качи ни заедно на колата и ни пренесе там – зад високите стени на Ньордлинген.
Ньордлинген е от онези градчета, които наричаме „приказни“.
Уличките му са като страници на детска книжка – къщите са толкова цветни, точно както деца биха ги нашарили. А ъглите на фасадите са изрисувани толкова изкусно, че сами по себе си са истински шедьовър. Този стил виждам и срещам за първи път. Навярно е дело на местен майстор.
Ньордлинген – истинска приказка от миналото 
Натъкнах и се на още един архитектурен детайл, който наблюдавам за първи път – външните греди на къщите, образуват своеобразна стъпаловидност, но вместо гредите да са във възходящ ред, тук това е обърнато.
И всяка къща е своеобразен музей-история. Датират от Средновековието и Ренесанса и са в така типичния фахверк стил.
Друг също своеобразеш Ньордлингенски отпечатък са ъглите на фасадите – детайлно изрисувани, напомнят на фрески в храм, на елитна пирография
Градчето обаче ме превзе не само защото е истински архитектурен шедьовър от една отминала епоха, не защото е единственото по рода разположено в два кръга, опасани от дълга стена, по която можеш за отрицателно време да го обходиш от край до край.
Тук е мястото да вметна, че това е единствената напълно запазена градска стена в Германия, дълга е 2.7 км., а от всеки ъгъл на бойниците се откриват гледки към островърхите покриви.
От всяка точка на стената се вижда 90-метровата кула на църквата Свети Георги, която е в центъра на града.
по този тунел може да обиколите града в кръг 
това е зад крепостната стена
Ньордлинген ме плени най-вече със своята смелост!
Тук живеят истински хора, запазили чест, достойнство в тези чумави времена, съхранили гордостта на предците си и борещи се за Правата си!
Ньордлинген – запомнете това име! И когато можете обезателно отделете време да посетите това място, което ще ви зареди с невероятна енергия.
На какво се дължи тя ли?
Навярно то е избрано от Висша сила.
Дълго време се смятало, че градът е съграден в кратера на вулкан. Така пишело и в учебниците.
Докато не се появил американският учен Дийн Шумейкър (това е откривателят на кометата, чието име е Шумейкър-Леви 9).
През 60-те години той, заедно с негов колега установяват и доказват, че двайсет и петте километра кратер, в който възниква града, всъщност се е образувал преди 15 млн. години от гигантски метеорит.
В покрайнините на Ньордлинген, както и в близките околности, учените са намерили специфичен вид кварц. Той възниква само при шоков натиск.
Любопитен факт е, че този кварц съдържа миниатюрни диаманти в концентрация, каквато не е регистрирана никъде другаде по света.
Всъщност излиза, че всички къщи, както и кулата на църквата, са направени от суевитов камък, в който се съдържат миниатюрни диаманти – те са невидими за човешкото око, тъй като не са по-големи от 0.2 мм.
Този научен факт променя не само уроците в учебниците, а дава отражение и върху световната популярност на града.
Ньордлинген е бил посещаван от астронавти, участващи в мисиите на Аполо 14 и 16, които идвали тук, за да се запознаят със състава на камъните и да имат своеобразна представа какво би могло да ги очаква в мисиите.
Този интерес от геолози от цял свят, от учени от НАСА, също от Европейската космическа програма, продължава и днес.
Всъщност наистина не ми е известно да има друг град, изграден в такава точна окръжност. Това е един своеобразен обръч от отбранителни валове с 16 кули и пет. Улиците тръгват радиално от централния площад със сградата на Кметството.
Обикаляйки крепостната стена от малките прозорчета инстинктивно потърсих и очаквах да видя, че има река. Защото добре знаем, че в миналото населените места са се образували точно около воден басейн. В повечето случаи и хълм. Рим, Залцбург, Инсбрук, Пловдив – много примери могат да се дадат.
гледката от стената 
Хората в миналото са били практични – те са търсили природните дадености, които да им помагат в битието, да ги предпазват от набези, същевременно да имат възможност за напояване, за търговия.
От тази гледна точка Ньордлинген е разположен на едно изключително нетипично място.
Иначе за първи път градът е споменат в официален документ през 898 г. Под днешния град обаче археолози откриват останки от римска крепост, датиращи от 85 г. сл.Хр. Това означава, че градът вече е на 1124 години.
Наред с всичко останало Ньордлинген се гордее и със своя Търговски фолклорен панаир, зад който се крие 800 годишна история.
Искам обаче да се върна към местните хора.
Пътувам отдавна. Пътувам от дете. Пътувам във всеки възможен момент. Пиша, разказвам за музеи, за преживявания, но никога досега не съм казвала дума за местните. Сега обаче трябва да го направя. Изпитах дълбок респект към тези хора.
Пристигнахме по обед в градчето. Слънцето се беше покачило високо, но градусите бяха все така ниски.
Беше студено, въпреки обещанията на синоптиците за пролет.
Паркирахме още в началото, точно пред една от портите му. Първото впечатление – безплатен паркинг за 1.30 ч. със синия часовник. Всеки, който живее в Германия знае, че това е екстра от най-висока класа. Безплатни места за коли почти не могат да се намерят никъде вече, а цените за обособените зони понякога достигат и 3 евро за час.
Трябваше ми само един поглед, за да разбера, че това градче няма да ме пусне лесно.
фонтанът в центъра 
детайлите по фонтана в центъра
Впуснахме се по неговите тесни улички, по които се издигат дълги и тънки като тополи къщи, с пъстри греди.
Първото място, на което попаднахме беше италианският ресторант „Валентино“, до църквата в центъра. Собственикът беше извадил и подредил дори масички навън. Разбира се все още не могат да се ползват – но те са там и бодят очите и са като знак, че скоро, много скоро ще дойде промяната и ние няма да чакаме вечно!
Като ги види човек и някак му става благо на душата, че предстоят едни добри времена!
В центъра на града, както подобават времената сега, е забита табела – „зона с маски“. Е, всъщност такива хора почти не могат да се видят. Или ако ги носят, ги носят на брадата.
църквата Свети Георги 
За делничен ден в и то първия от седмицата, цареше оживление. Първоначално не можех да разбера на какво се дължи.
Тръгнахме из централните улички и се заредиха плакат след плакат – Wir machen auf! /в превод – отваряме/ (Ако си спомняте в началото на януари в Германия отблизо ви разказах за тази инициатива).
Акцията започна на 11 януари, инициатор бе едно младо момче, собственик на малък бизнес. Организацията вървеше предимно онлайн.
По някаква причина обаче не получи медийно отразяване. Медиите някак я потъпкаха, без да информират как тя се развива. Коментираше се, че собствениците се страхуват от глоби.
Още в първата седмица обаче благодарение на т.нар. „адвокатски кръг“ бе намерена и формата, по която хората с дребен бизнес да работят. За жалост обаче информацията като цяло бе оскъдна и скоро спря да се коментира.
До вчера не знаех, че този модел наистина съществува и е факт. Видях го в Ньордлинген. В това градче работеше почти всичко! Какво е условието – на витрината да имаш стикер Klick, така не подлежиш на санкции.
Всъщност всеки може да отиде в местната парфюмерия и да получи консултация от продавача. Минусът е, че това не може да се случи вътре в магазина, а отвън. Но както се казва всеки ще го преглътне.
Запознахме се с една мила дама, която ни сподели, че това е било нейното спасение през дългите зимни месеци.
Работеха книжарнички, малки магазинчета – всички със стикер – klick.
Ньордлинген за мен е люлката на демокрацията в днешно време.
Силни хора, с характер!
Ще запомня Ньордлинген и заради това, че точно една такава малка книжарница беше оставила 2 кашона с книги за подарък. Който живее в Германия знае, че това е често срещана практика. Сега си имам три големи, чудесни издания – тематични, разбира се. Едното за Аляска, другото за Норвегия, а третото – третото носи много символика – то се казва – романтичните улици по света.
Два дни се колебаех дали да публикувам всичко това. За втори път в последните два месеца изпадам в ситуация на автоцензура и причината е една-единствена – не искам да пострада някой от това.
Пиша тези редове и съзнавам, че се движа по много тънък лед, който би могъл да навреди на местните. Да тръгнат проверки и глоби.
Не искам и се надявам, че няма да се случи.
Но след като тази седмица баварското правителство реши да отвори наред с фризьорите, козметиците, маникюристите, педикюристите, а да остави затворени музеи, галерии, библиотеки и театри, спортни бази, реших, че не бива повече да преглъщаме.
Не бива тихо и кротко да мълчим и да се подчиняваме като дресирани животни!
Примерът на Ньордлинген трябва да се мултиплицира и колкото повече ги последват, толкова по-бързо ще си получим Живота обратно!
Нашият живот!
Този, който ни заграбиха и не искат да ни върнат!
Отбийте се до Ньордлинген – за кафе, за разходка и си купете нещо от местните.
Подкрепете ги, за да запазят и съхранят малката си предимно туристическа икономика.
И помнете – всяка онлайн-поръчка изяжда работни места!
Аз се влюбих в Ньордлинген. И си обещах, че ще се върна поне веднъж през пролет, когато искам да го видя, обгърнат в зеленина, окичен в цветове и свободен.
Ще се върна и заради Музея Ries Krater, посветен на метеорита, ударил това място. Той е разположен в плевня от XVI в и разказва как небесното тяло е оформило бъдещето на този град.
Ще посетя и Железопътния музей и задължително ще опитам някой местен сладкиш, защото знам, че във Франкен ги правят вълшебни.
P.S. Романтичният път – това е името на най-известния туристически маршрут, известен в цял свят. Той започва от величествения Вюрзбург и завършва в Алпите при градчето Фюсен. Дължината му е 413 км., като включва основно малки градчета, също така църкви. Пресича три реки и 28 населени места.
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
за още интересни места може да последвате страницата във ФБ Германия отблизо
