Home Германия отблизо По следите на романтичния път – Фюсен

По следите на романтичния път – Фюсен

28.08.2019

1879

Фюсен

Беше зима когато за първи път стъпих в това градче. Не бях чувала за него нищо и ако пътят за известните баварски замъци не минаваше през него, навярно нямаше и да го забележим, камо ли пък да го посетим. И щеше да бъде наистина пропуск.

Когато го открихме пътувахме от Алгой. Сигурно за всеки, който живее в Бавария името казва всичко. Това е цялата област, в която влизат Алпите. На тази територия се намира и т.нар. второ летище на Мюнхен – в Меминген. В Алгой са и трите замъка – Нойшванщайн, Линдерхоф и Хоеншвангау.

Нойшванщайн
Хоеншвангау
Линдерхоф
Меминген

Макар да беше мрачно и сиво, Фюсен беше точно толкова прелестно-очарователен, колкото и през летните месеци, когато имах шанса отново да го срещна. Още с встъпването и се оставих да ме носи една особена смесица от минало към още по-минало.

Прекрасен, романтичен, скрит в Алпите. Около него се извисяваха величествени снежни върхове, а небето… небето дори и през зимата бе най-нежното синьо, което може да съществува. Склоновете са надвиснали над писано-шарените къщи и сякаш нещо си хортуват.

Над градчето се издига един от манастирите, а до там по централната уличка си съперничат коя от коя по гиздави къщи. Приказен пейзаж между планини, облечени все още в бяло, средновековна архитектура, запазена по достолепен начин, присъщ за западна Европа.

По-късно прочетох, че българският спектакъл на Софийската опера и балет – „Рейнско злато“ е представен именно във Фюсен, естествено под силни аплодисменти не само от българската общност.

Впрочем сега, когато живея от 4 години в Германия и имам удоволствието непрекъснато да я кръстосвам, знам, че Фюсен наистина е специално място – от онези малки, но очарователни градчета със собствен дух и характер, на които с времето вкусът, който са ти оставили не избледнява…, с магичност, която пленява до степен, в която няма начин човек да пропусне нова среща с него! Стига да се отдаде! Явно бях късметлийка! Или просто като в онази притча – „Поискай и ще се случи!“ Още от пролетта, когато снежните преспи най-после се предадоха на пролетния порив започнах да обмислям посещение. Искаше ми се да видя отново вече познатите места като Фюсен, Нойшванщайн и Линдерхоф.

И ето, че късметът ми проработи, а аз имах възмоността отново да се докосна до прелестния Фюсен, облечен в лятна премяна, ухаещ на цветя, с пръски от фонтаните, гостоприемен за запалени пътешественици, като мен!

Фюсен е последна точка от т.нар. маршрут на „Романтичния път“. Още за местата можете да прочете тук:

По следите на романтичния път – поредица, I част

По следите на романтичния път – поредица, II част

Какво всъщност е Романтичният път? Наричат го магията на юга – 350 км. отсечка, която започва от Вюрцбург и завършва в Алпите именно с това градче.

центраната улица, от която започва разходката ми

Някои си нямат и едно, а около Фюсен са разположени цели седем езера – истинско състезание между тях по красота. А не стига това, ами покрай градчето се вие и река Лех. На нея има още една природна красота, но за това ще ви разкажа в специален пътепис. Река Лех е дълга над 260 км., тече през Тирол през провинция Бавария, където пресича Алпите и Баварското плато, за да се влее в Дунав. По нейните брегове се издигат и Ландсберг ам Лех и Аугсбург. Те също са включени в „Романтичния път“.

гледка от прозореца на Нойшванщайн, на която само частично се виждат две от езерата около Фюсен

Над Фюсен се издигат пък безбродните гори на Баварските Алпи, в които се е сгушил и най-известният замък – Нойшванщайн. Отдавна извоювал си не само европейска, но и световна слава заради Дисни. В този ред на мисли районът наистина си струва да бъде посетен даже и за седмица – може да осигури толкова много места и маршрути, с които човек да зареди душата за дълго време.

замъкът Нойшванщайн, кацнал сякаш върху алпийските върхове

Градчето се обикаля за няколко часа, а в града са ситуирани и два паркинга. До тук може да се стигне обаче и с влак, което е за предпочитане в Германия по най-малко три причини – избягват се задръстванията по магистралите, също така се спестява затруднението да се намери място за паркиране, а не на последно място влаковете са много комфортни и като цяло точни.

Срещу Информационния център е и „входната врата“ към старинната част на Фюсен. По нея се стига до централния площад, на който се издига и градският шадраван. Средновековни улички със запазените по тях къщи, някои, от които изрисувани по великолепен начин, малки кокетни ресторантчета – дъх безвремие, който няма нищо общо с тълпите около замъците.

Фасадата на градската аптека е като произведение на изкуството

Казват, че Фюсен е романтичната душа на Бавария. Но градчето е част и от алпийският път на Германия. Средновековната архитектура в комбинация с бароковите църкви просто пренасят в една друга епоха.

Фюсен е от онези градчета, в които не е необходимо да се тича, за да се види всичко. Градчето е малко и с една обиколка могат да се посетят всички интересни места. На първо място тук е атмосферата, а тя е по своему неповторима, романтична, закачлива, подканяща. На върха се издига Hohes Schloss. Градежът му започва още в началото на 14 век – 1313 година по времето на херцог Лудвиг Баварски, продължава обаче и през следващите векове – чак до 1503 година, когато е завършен. Недалеч от него, все пак във Фюсен всичко е на една ръка разстояние, се намира францисканският манастир „Св. Стефан“.

В близост до замъка е и манастирът „Свети Манг“. Името идва от Свети Магнус, който пристига в Алгой като мисионер и започва да изгражда параклиси и хижа. Към него се присъединяват и други монаси и така бързо изграждат манастира, заедно с фермерски двор. Това се случва още през IX век. Днес в едната част се помещава общината, а в другата е Историческият музей. Фасадата е с елементи от романтизма, но има и много барокови елементи.

Интересно е, че франконските царе избират да изградят тук царство – на скалист район, който го прави защитен от наводнения. От друга страна кралят е имал директен достъп по вода за своите плавания.

Под „Свети Стефан“ се вие и река Лех, а погледнат от другата страна на реката се откриват истинският размер на крепостния замък с неговите високи Кули.

В уличката до манастира е и църквата „Hl.-Geist-Spitalkirche“. Тя е с най-невероятно изрисуваната фасада и отвън по-скоро прилича на къща, излязла от някоя приказна книжка, отколкото на Божи храм. Чувствах се така сякаш съм попаднала из страниците на любимите ми от детството Братя Грим. Или Кристиан Андерсън.

Срещу нея уличката се вие, разкривайки пъстрите, но в деликатни тоналности къщи с триъгълни покриви. Из цялото градче могат да се видят и различни фигури – около манастира броди един мъж. След това една дама е готова да сервира кафе и сладкиш в едно от кафенетата. И всичко е гарнирано с много, ама наистина много цветя.

Снимка тук, снимка там… затваряш очи с усмивка, вдишваш и се озоваваш в миналото… душата ликува, животът е прекрасен… Да пътешестваш е равносилно на медитация! Истинска Нирвана!

Слънцето безмилостно напича даже и в 7 вечерта, но пък фонтаните около туристическия център успяват да внесат нужната доза разхлада.