София Арнаудова или просто Софи, както я познават не само българите в баварската столица.
Макар да сме родени в един и същи град – Пловдив, ние се срещнахме в Мюнхен – на така популярните срещи на Frauencafe, на които Софи представяше своите уникални, ръчно изработени картички.
Завършила е немската гимназия в Пловдив, а след това Архитектура в Германия.
Завършила си архитектура в Мюнхен, защо предпочете Германия пред Австрия?
Дойдох в Германия преди около 20 години след завършването ми на немската гимназия в Пловдив. Повлече ме вълната от заминаващи съученици и новите възможности, които се откриваха. По онова време и на онези години не съм се замисляла за конкретната страна.
В Германия също има престижни университети за изучаване на архитектура, в това число и ТУ Мюнхен, но познавам и колеги, завършили във Виена, които са също професионалисти. Така че самото място за мен не е толкова определящо и от значение.
Как се виждаш в този иначе бих казала мъжки бранш?
Откакто съм майка трудно. Да, браншът е мъжки и професията е свързана с отговорности и лишения. Много хора си мислят, че задачите на един архитект са креативни и вълнуващи, но това е всъщност неясна представа и е само от едната страна. Когато се задълбочиш в процеса на работа, се намесват и техническите елементи като например често се налага да се обсъждат и контролират дейностите на самия строеж. А това понякога прераства в изключително напрежение, особено за една жена, която живее преди всичко в креативния свят.
Сигурна съм, че много от нашите читатели те свързват с твоите авторски ръчно изработени картички. Участваш ли в коледни базари?
Организирането на участие в базар е много трудоемко, отнема време и енергия. Във всяка моя малка творба аз влагам по нещо от себе си, а за един базар са нужни множество готови продукти за продажба. Затова участия по такива места почти нямам. С удоволствие се присъединявам обаче към благотворителни събития, защото там целта е друга. Смятам че в ръчната изработка има магия, особено когато е направена индивидуално и от сърце, с мисълта за определения човек. Това е нещото, което се губи по базарите.
За какви поводи най-често изготвяш картички?
Най-често ме търсят хората, когато наближи сезонът на сватбите или за рождени дни на специален за тях човек. Правила съм картички на различни теми, коя от коя по-нестандартни. Например боулдеринг, водолази и море, космос, пътешествия до различни страни, архитектура. Понякога наистина се озадачавам от идеите им, но аз обичам предизвикателствата и ги приемам с усмивка, ентусиазъм и вдъхновение. А и така не само се развивам, но и се запознавам с нови интересни и позитивни хора, с някои от които познанството преминава в приятелство.
Може ли да се печели от такова хоби?
Трябва да се разграничава кога една дейност е хоби и кога идеята е изграждане на бизнес. Според мен всяко хоби може да се развие в тази посока и да се печели добре. Възможностите в днешно време са много и навсякъде, стига да го пожелаеш и да ги потърсиш. Познавам хора, които са вече със собствени онлайн магазини или сватбени агенции. До колко добре печелят е индивидулано. Разбира се тогава се губи част от удоволствието и хобито. Трябва всеки човек да намери баланса за себе си.
Наред с това си лицензиран инструктор по Зумба за деца и възрастни. Всъщност за много хора от България звучи странно как хората в чужбина държат много повече да се занимават с нещата, които им носят удоволствие, отколкото да работят нещо, което не им допада особено, само за да печелят пари. При теб как е?
Според мен не трябва да се разграничава България от чужбина, защото креативни и инициативни хора има навсякъде.
Любовта ми към ръчната изработка и картичките тръгна точно от България от едно малко ателие преди 7 години. Тази творческа общност е наистина голяма и е в световен мащаб. Пълна е с прекрасни хора и всички са влюбени в това, което правят. Дори мога да кажа, че граници за тях вече не съществуват. Дигиталният свят прави всичко това възможно да се случи, да се говори например за материали, техники, изложения.
Същото важи и за зумба фамилията, която е огромна, шарена, много позитивна и отворена към всички, независимо какви са и от къде са.
Някои хора комбинират основната работа с тази т.нар. допълнителна дейност, други се отдават изцяло на нея. Всичко е индивидуално и е независимо от това в коя точка на света се намираш.
Хората обичат нещо, виждат в него възможност и веднага се възползват от нея. А много често след тази отворена вратичка се появяват и още други нови такива. Въпрос на избор и смелост е да продължиш напред. Същото се случва и с мен. Разбира се много е важно в такива моменти да получаваш пълната подкрепа от своите близки, за което аз съм им благодарна.
Ти си пловдивчанка, мъчно ли ти е за нашия град? Какво ти липсва най-много от България?
Разбира се, че ми е мъчно. Пловдив е прекрасен град и много ми липсват неговият дух, арт атмосфера, улиците в центъра му и местата, които познавам от дете. Често си мисля и за любимите ми и близки хора там. Но може би най-много ми липсват слънцето и това, изпълващо чувство да съм си наистина вкъщи.
Два въпроса, които задавам на всички в рубриката: какво е носталгията за теб и би ли се върнала в България?
Носталгията за мен не означава непременно България. Тя е насочена към миналото, към различни места, които сме посещавали, към изживени запечатали се хубави моменти. Но човек трябва да гледа позитивно на тях и да се опита да се наслаждава на сегашния, за да го превърне също в толкова незабравим, колкото онези от миналото.
Това се стремя да правя и аз. А дали бих се върнала – не е изключено и дори се надявам някой ден да приема и това предизвикателство с ентусиазъм и усмивка.
авторска рубрика: Инфо-Портал
фото: личен архив София Арнаудова
