Депутатите отхвърлиха на първо четене промяната за преминаване от пропорционална към мажоритарна избирателна система. Кои бяха против? БСП, ДПС и крайно радикалните, представящи се за патриоти. Впрочем това са партиите, които най-вече се характеризират с липса на лидери. Може би защото смятат, че при един мажоритарен вот пътят им към парламента ще бъде осеян с трудности, поради липса на силни личности, които да съберат достатъчна подкрепа. Против гласуваха и част от ГЕРБ.
Това гласуване поставя много въпроси към българското общество. След като мнозинството от взелите участие в референдума гласуваха „за“ промените, дали българинът ще надскочи народопсихологията и историята си и поне веднъж ще защити сам себе си и правото си на глас. Това ще е прецедент. За чийто изход са сигурни дори и депутатите – за това гласуваха именно по този начин, водени от високомерие и липса на заинтересованост от народния глас. Демокрацията идва от народа и е за народа. Депутатите са служители, а не бейове, макар на някои да им се иска. Когато работиш против избирателите си – има само един път – „червен картон“ и на скамейката, ако не бъдеш изритан и оттам. В противен случай се връщаме към въпроса – „Защо ни е демокрация щом очевидно отново се доказва, че тя не съществува?“
Дали народните представители са забравили за трудовата си характеристика? А именно, че те са на работа да служат на българите и обществото, и да бъдат представители на същото мнение? Или вече те решават какво на какво този/тези избиратели имат право да казват и какво не? И тъй като някои от тези господа и дами очевидно не са внимавали в уроците по история какво се случва със самопровъзгласили се авторитети, нека да отворят Уикипедия и да прочетат съдбата на личности като Мария Антоанета, Нерон, и Пол Пот. Общото между всички тях е, че са знаели по-добре от народите си от какво се нуждаят хората. Резултатите са били винаги катастрофални. Както за тези особи, така и за тези, които са ги търпяли.
Въпросът сега е до кога българите ще търпят? Или вече обществото страда от стокхолмов синдром? Не е ли време да си спомним емблематичните думи на Левски „Народе???“
П.С. Цитатът на картинката е на великия американски комик Джордж Карлин: „Дори и при една фалшива демокрация, хората би трябвало да получават това, което искат от време на време.“
автор: Атанас Тетиков
