За магистралите в Сърбия и в България  – открийте разликите

Строежът на магистралата по т.нар. Коридор 10 – от Ниш до България, ще бъде завършена до края на годината, съобщи самият държавен глава на Сърбия Александър Вучич. Единствено ще отнеме още няколко месеца за довършването на най-тежкия участък от трасето – тунела „Банцарево“, по който работата ще продължи още няколко месеца. Наред с това трасе Сърбия ще пусне още едно – в западната част на страната с границата с Хърватия.

Да припомним, че при официалното си посещение миналата седмица в България сръбският президент съвсем логично постави въпроса какво се случва с изграждането на нашия участък. Това, което получи като отговор бе, че парите са заделени, предстоят обществените поръчки. На практика това означава, че в близките поне 3 години няма как да имаме магистрала, която да свързва София със Сърбия.

Сръбският президент напомни, че ако това трасе бъде изградено то ще доведе и много туристи по българското Черноморие или по зимните места за почивка. Освен обаче сръбски курортисти тази магистрала е от особена важност и за стотици българи, които живеят в Европа и пътуват с автомобили.

Сърбия е поредният пример от държавите от бивша Югославия Сърбия, която на тема строителство на пътища отдавна ни е задминала. Нищо, че ние се титулуваме като страната, която е положила най-много километри асфалт.

Още малко данни:

Общата дължина на изградените автомагистрални пътища в Сърбия към началото на 2016 година е 632 км.

Списък на сръбските автомагистрали:

Калотина или А7 е планирана автомагистрала в Западна България, която от години е предвидено да свързва околовръстния път на столицата с ГПП при Калотина. Дължината на трасето едва 49 км. До момента няма конкретни срокове кога ще бъде завършено.

От тази таблица се вижда колко са реално изградените километри пътна инфраструктура, макар вероятно българите да смятат, че са в пъти повече, заради прерязаните ленти и гръмнатите бутилки шампанско!

Използваните данни и таблици са от енциклопедията Уикипедия.