Отче наш Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята.
Насъщния ни хляб дай ни днес
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на длъжници си,
и не ни въвеждай в изкушение,
но ни избави от лукавия.
Защото Твое е царството и силата, и славата
на Отца и Сина и Светия Дух,
сега и всякога и во веки-веков.
Амин!
Празникът Рождество Христово е честван на датата 25 декември най-напред в Рим, вероятно още отпреди 336 г. Според някои той е установен от папа Либерий в 354 година. Как става това?
От времето на император Аврелиан (270-275) до управлението на Константин Велики (306-337) в Рим като официален дворцов и държавен бог се чества богът на непобедимото слънце. Култът към слънцето и неговия празник навлиза в Римската империя от Изток. Особено тържествено той се празнува по времето на император Юлиан Отстъпник (361-363). 25 декември се счита за ден, в който светлината побеждава тъмнината. Това е рожденият ден на непобедимия бог на слънцето.
Константин Велики обаче, противно на своите предшественици започва да почита истинския Бог, Твореца на слънцето, Който се нарича „Слънце на правдата“ (Мал. 4:2). Съвсем естествено е тогава, в деня, в който езичниците почитали непобедимия бог на слънцето, християните да прославят раждането на Слънцето на правдата, истинската Светлина на света. Така на този ден започнали да празнуват Рождество Христово.
През следващите няколко десетилетия този празник започва да се чества самостоятелно на 25 декември и в отделни църкви на Изток. Така през IV в. се извършва взаимна замяна на двата празника: Изтокът дава на Запада Богоявление, а Западът дава на Изтока Рождество Христово.
На Изток Рождество Христово започва да се празнува най-напред в Константинопол. Въведен е от Св. Григорий Богослов на 25 декември 379 г., когато в параклиса “Анастасия” произнася едно слово за Рождество Христово. В словото си за Богоявление, произнесено на 6 януари 380 г., той, като споменава отминалия празник Рождество Христово, нарича себе си основател на този празник.
В Кападокия Рождество Христово се въвежда вероятно от св. Василий Велики, в Антиохия от св. Йоан Златоуст.
От източните църкви новият празник най-късно е въведен в Йерусалим през втората половина на V или дори VI век.
Като резултат от преместването на датата на Рождество Христово се преместили и датите на Обрезание Господне 8 дни след Рождество, на 1 януари (ср. Лука 2:21); Благовещение девет месеца преди това, на 25 март; Рождение на св. Иоан Кръстител 24 юни, и Сретение Господне 2 февруари (ср. Лук. 2:22).
източник: Православието
http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/01.06_Bogojavlenie/istoria.htm
