С дъх на пролет, аромат на свежи цветя и дръвчета, свенливо подаващи се от утробата, поемайки глътка слънце и показвайки снежно-бялата си красота. Всичко се пробужда, ако въобще някога е заспивало…
Последното, с което очаквах да ме впечатли Шотландия е това. В моите представи, а вероятно и в много други, когато се спомене името инстинктивно ми изскача една конкретна мелодия на гайда, мъже в полички, дъх на уиски…, дъжд…, смели сърца… Може би не в този ред, а според предпочитанията.
Насладете се на магията на шотландската музика
Признавам си – последното, което очаквах от Шотландия бе, че пролетта ще е тук още в началото на март.
Признавам си и още нещо – тази част на Европа никога не ми е била притегателна сила.
Последното място, на което съм представяла, че ще отида е Шотландия. Обичам топлите места… ако може 360 дни слънце. 5 дни сняг за Коледа са ми достатъчни…, а в останалата част не отказвам и издържам на жега, бочкащо-парещ пясък, горещи хора, латино музика, но може и френски шансони или итилиански канцонети…
Сега, когато това пътешествие е вече в графата „минала хроника, чакаща своя разказ на белия лист“, изпитвам необяснима носталгия и ми се иска да се върна отново, за да изживея всяко едно местенце и пак, и пак, и пак… И със сигурност знам едно – жадувам да посетя и Ирландия, и Уелс. Бих се върнала и в Шотландия, като вече знам, че ще се отдам изцяло на природните й красоти и езерата…, на малките островчета-скали, пръснати из морето… и да – искам да видя тези уникални птици от природата Puffins или в превод – тъпоклюни кайри.
Уникални птици – тъпоклюни кайри
фото: youtube.com
Шотландия – няма начин да останеш безразличен към неповторимата й архитектура. Наред със своите стари, средновековни замъци, криещи какви ли не тайни от отминали славни времена, но и със своите каменни къщи, в които непрекъснато си с единия крак в миналото. Една смесица от класика, аристократизъм и елегантност.
Още на летището в Единбург ми направи впечатление чистотата. Обиколили сме доста европейски столици – и малки, и големи. За мен засега това е най-чистият главен град. Дори и покрайнините. Добре уредена инфраструктура – трамваи и автобуси се движат от аерогарата до вътрешността. И то не какви да е – нови, модерни. И снабдени с безплатен wifi. Както впрочем и на повечето спирки.
И тези още първи наблюдения ми подсказаха, че ще ни очаква едно непринудено и топло посрещане. И някак инстинктивно започнах да сравнявам с Мюнхен, който в сферата на интернет е поизстонал, да не използвам по-крайни определения. Особено на обществени места. Единбург изглеждаше аристократично щедър, а Мюнхен провинциално стиснат и някак снобско-претенциозен…
Малко битовизми, които биха били от полза на бъдещите пътешественици
Ако сте семейство най-изгодното пътуване е с дневна карта. Тя струва 8.50 и с нея могат да пътуват 2-ма възрастни и до 3 деца. Изключително изгодна, тъй като позволява пътуване и в покрайнините. Така например ние посетихме известното курортно селище – North Berwick без да заплащаме допълнително. Иначе цената на един билет е 1.70 паунда, за деца 0.80 лири. Пътуването гратис е невъзможно, защото в трамваите има постоянна контрола, а качването в автобусите става само през първата врата и така шофьорът има ангажимент да проверява за таксуването.
Набързо метнахме багажа в хотела и със същия трамвай, който ни „достави“ до хотела, се отправихме към центъра. Навън всичко беше потънало в дълбок мрак. Отдадох го на това, че бяхме в покрайнините. С напредването на спирките към централната част, наистина „просветна“, но все пак величествените сгради бяха слабо осветени, сякаш покрай тях бяха запалени газени фенери. Спомних си за Будапеща – все пак несравнима като стандарт на живот, икономика и всичко останало, която вечер е невероятно величествена под ярките светлини и прожектори. На следващия ден някъде из спирките мернах билборд, че това е част от нова енергоспестяваща програма.
Princes Street – в следващите няколко дни това се оказа нашата ключова спирка. Слизаме и пред нас се изправя величествена сграда. Още преди да прочета надписа съм сигурна, че това е галерията – Националната картинна съкровищница на Шотландия.
Улица Princes Street – Шанз-Елизе в Шотландия
Нагоре на върха, макар и слабо осветен, се виждат контурите на замъка, а под него са и градините. По улицата се движат множество автобуси, също така и трамвайната линия.
замъкът през нощта, погледнат от Proncess street
Беше петък вечер. Кипеше живот, а ние като видни бохеми попаднахме на най-точното място – във вихъра на нощните забавления. Улицата е успоредна на Princes street, която пък се смята за еквивалент на парижкия Шанз-Елизе. И от двете страни множество клубове с жива музика, ресторанти, кафенета… младежи, жадни да се потопят в света на купона.
За първи път ми се прииска нашият 6-годишен наследник да е на 18… Китари звучаха отвсякъде, а от запотените прозорчета на клубовете се долавяше наистина очарователна атмосфера, на която вероятно и най-консервативните и сдържани хора не биха устояли.
Впрочем в тази част на града е трудно да се изгубиш, дори и да си на „Вие“ с ориентацията. Улиците са като шахматна дъска. Успоредна на централната – Princes Street е Rose Street, а след нея е George Str. Ако сте почитатели на кулинарните книги на Джейми Оливър тук се намира и неговият ресторант.
Ако и ви сте с дете то трябва да знаете, че не е разрешено посещение на барове за дегустация на алкохол. В някои от ресторантите също е забранено да влизат подрастващи. Бях предупредена и местата, които харесахме първо питахме. В едно от първите заведения, които ни допадна, още с влизането барманът беше буквално скандализиран, че в 20 часа вечерта в „неговия бар“ точно се е озовало дете. Той гледаше толкова втренчено и невярващо, повтаряйки само: „Child, child, child!“ сякаш това никога не се беше случвало. В крайна сметка така и не ми стана много ясно къде може и къде не, но комай заведенията, които са разрешени и за непълнолетни трябва да имат повече от една зала, така че хората с деца да бъдат отделени.
По отношение на кухнята същата вечер не мога да кажа, че с нещо бяхме впечатлени. Заложихме на тортила, стек, пилешко-зеленчукови шишове. Те обаче бяха сервирани с различни разядки, които даваха по-различен привкус. Това обаче, което ни впечатли бяха десертите. Уникално вкусни, сервирани по изключително изискан начин. И понеже сме си приказливци веднага намерихме тема на разговор с момичето, което ни обслужваше. Оказа се от южна Италия. Разбира се студентка в Единбург.
Време за вечеря – наистина безумно вкусна кухня
Тортиля по шотландски 
Пилешки шишове с гарнитура
След обилната вечер имахме нужда да изразходим малко калории. Навън обаче брулеше такъв вятър, че ако човек спада в графата манекен, със сигурност ще трябва да сложи по две павета в джоба да не бъде отнесен. Ние обаче сме солидни хора, които си тежахме на мястото – предимство в битката с климатичните промени. Продължихме по Rose street, потапяйки се дори и задочно в нощния Единбургски живот на развеселени младежи, на които вятърът и студът им беше абсолютно чужд. Не съм вярвала, че човек може да ходи бос на 7-8 градуса. Същата вечер бях убедена, че това се дължи на предварителна вътрешна загрявка с известно количество пареща течност. На следващия ден обаче видях толкова много хора с обувки на босо, включително и възрастни жени, макар вятърът да си бе все така сериозен. Тогава стигнах до извода, че местните просто са свикнали с тези температури. Нещо повече – на 15 градуса те наистина обличат летните дрехи, а на 20 сигурно са по плажовете…
градусите са някъде около 10-12 с постоянен вятър, хората обаче са с гореща кръв 
не само развеселени младежи видях да ходят по къси панталони, срещат се и възрастни хора
Излизаме отново на Princes Street. На спирката чакаме автобус, обаче той ни пропуска. Повтаря се и със следващия. Тръгваме пак пеша в нашата посока. Улисани в архитектурата наоколо, изминаваме още две спирки пеша, събирайки обаче и ценна информация – за да спре автобуса трябва да му дадеш знак.
Прибрахме се напълно очаровани от първата ни вечер.
Програмата за следващия ден беше доста амбициозна.
Следва продължение!
авторски текст и снимки: Димитрина Пандурова
Още от пролетен Единбург
Още в рубриката Култура и Туризъм:
Елате да поживеете малко само в Единбург и ще си смените мнението и впечатленията автоматично. През очите на турист за няколко дена много неща остават скрити. А особено пък за чистотата не искам дори да коментирам, напълно е възможно да е един от най-мръсните градове в света. За ваша информация децата тук си лягат в 19ч. И е крайно ненормално след този час особено през зимата, а тук е зима нищо че дърветата са цъфнали, да има деца навън по улиците, а в заведение да не говорим. Черните каменни сгради изобщо не олицетворяват културата и манталитета на местните, които в по-голямата си част се равняват на първобитно-общинен строй. Нещата съвсем не са такива, каквито изглеждат.