Home Германия отблизо Меерсбург – италианско-провански чар по бреговете на Германия

Меерсбург – италианско-провански чар по бреговете на Германия

1816
4
SHARE

Вероятно за мнозина звучи някак трудно да се направи асоциация между районите на Бургундия и Италия – там където лозовите масиви натежават, огрени от яркото слънце, и една друга страна в централна Европа, която по презумпция се възприема за не толкова интересна. Когато се каже хубаво вино, навярно последното място, което някой би посочил е федералната република. Има обаче един район, по склоновете, на който могат да се видят тези така типични италианско-френски пейзажи. От тях струи толкова живот, толкова енергия, спокойствие и усещане за безметежност.

лозята край Меерсбург се разстилат по склоновете над езерото, а над тях се извисява и замъкът

Сгушени между бреговете на езерото Констанц и под новия замък в средновековното малко градче Меерсбург. За германците този район отдава е познат като винен регион. Наоколо има големи масиви с лозя, от които се произвежда доста добро вино. По тази причина градчето е и домакин на фестивал на виното, който се провежда през есента – месец септември.

пристанището в Меерсбург

Меерсбург е наистина едно малко, но невероятно очарователно градче, което обаче живее в сянката на неговите по-големи събратя Констанц и остров Майнау. Доста често е подценявано, макар да е истинска скрита перла в цялата провинция Баден-Вюртенберг. Разположено е терасовидно по северния склон на езерото Боден.

Намира се в близост до Швейцария, а при хубаво време от неговото място се откриват гледки както към Швабско море или познатото повече като Бодензее, така и към близките върхове на Алпите.
Най-близкото летище е това на Фридрисхафен, само на 20 км., който пък е известен със своя Музей на цепелина (и май само с това). По диагонал от другата му страна е световноизвестният курорт Сейнт Гален. До най-големия водопад в Европа – Шафхаузен, пък го делят по-малко от 70 км.

Ако трябва да бъда честна надали щеше да има честта да го посетим, ако не търсехме местенце, където да хапнем. И ако го бяхме пропуснали, грешката щеше да е изцяло наша.

Посещаваме го в късния следобед в началото на октомври, прибирайки се от тропическия остров Майнау. Паркираме колата още в началото, тъй като по-късно разбираме, че много малка част от града е достъпна за автомобили, освен ако не става дума за местните или пък за гости на определени хотели. Спускаме се по единствената възможна уличка, която ни се изправя и тя ни очарова още от пръв поглед с китните саксии по прозорците, ярките цветове на сградите, които изглеждат сякаш току-що са прясно боядисани.

Меерсбург е все още толкова пъстър дори и през октомври

Излизаме на Обертор /Obertor/, или Горната порта, а веднага след това се озоваваме на Марктплатц, където е и кметството. То обитава сграда на пет века. Нещо типично май за този район. Наблизо е и друг пристанищен град – Линдау, чието кметство също датира от 500 години.

Линдау – друга прелест по Бодензее

Правим една бърза обиколка из уличките и се натъкваме на една нестандартна скулптура – огромна чиния с лъжица. Нестандартно артвиждане, на което за жалост така и не научихме историята.

нестандартна скулптура – чиния с плодове в Меерсбург

Докато обаче се въртим около него установяваме, че наистина сме освирепели от глад и набързо тръгваме в търсене на някое местенце, което да ни нагости. Намираме едно симпатично ресторантче, с очарователна атмосфера. Хапваме набързо и се отправяме с нови сили към опознаването на Меерсбург. С часовника сме вече в сериозна конфронтация – той бърза ли бърза…, а ние го гоним, опитвайки се да го изпреварим…, макар да знаем, че накрая ще ни победи.

Навън слънцето решава щедро да се раздаде, а под неговите лъчи всичко изглежда още по-харизматично и с особена привлекателност, която те омагьосва, която те привлича, която ти казвай – следвай ме! Спускаме се по една стръмна улица, която подозираме, че ще ни отведе до пристанището. От едната страна се издигат от онези къщи, с дървени греди, а покривите им изглеждат така сякаш си говорят и образуват нещо като арка над улицата.

Вляво се намира старият замък. Той датира още от 628 г., и е признат за най-стария непокътнат замък в Германия. Нямаме време за жалост да го посетим, но от бързата онлайн-справка научавам, че има около 30 стаи, в които са подредени различни предмети от времето далечното минало, свързани най-вече с военните действия, които са водени тогава. Освен това е бил дом на епископите на Констанц, които са живеели в него до изграждането на Новия замък. След това Анет фон Дросте-Хюлшоф, известна поетеса, го превръща в място за срещи на художници и писатели.

Меерсбург

Продължаваме да се спускаме и по път се натъкваме на сладоледаджийница, а във въздуха се носи аромат на хубаво кафе. Грабваме и от двете и продължаваме.

Меерсбург – малко, но незабравимо

Интуицията ни е била вярна. Излизаме на езерото, а там е дългата крайбрежна алея, на която е акостирал корабът Карлсруе. Навярно и вие пресмятате как пък се е озовал тук, имайки предвид къде се намира. Питам пак гугъл. Картата ми показва, че това е възможно, движейки се по река Рейн, която от Карлсруе се спуска надолу към Швейцария, достига до Базел, преминава и през Шафхаузен, а оттам се вие, отклонявайки се към Констанц. Влива се по-малкото езеро – Унтерзее. В такива моменти се чудя как са живеели едно време хората без виртуални карти и гугъл.

От тази точка се откриват две невероятни перспективи – едната към лозовите масиви, а над тях се издига новият замък. Честно казано отвън изглежда някак скучен, особено на фона на старинния си „колега“. А от другата страна е езерото, чийто води блещукат като кристали под есенното слънце. Връщаме се обратно и свиваме в една от малките улички. В центъра те стават тесни, а стъпалата се вият надолу и нагоре, свързвайки долния и горния град.

накъде ли ще ни отведе кораб Карлсруе, очакващ пътниците на пристанището в Меерсбург

Часът вече е напреднал ужасно много. Време е за заветните сувенири, които набързо купуваме от малко магазинче.

Меерсбург се оказа от онези неочаквано интересни места и мигновено съжалихме, че не можехме да му се насладим на спокойствие, а не на тагадък (дали така се пише тази дума, която иначе така често употребявам в разговорната реч) и трябваше да го напуснем.

Малък, но прелестен!

Меерсбург – италиански чар и още нещо

Как да си тръгнеш оттук?

За да не се чувстваме ощетени си обещаваме, че напролет ще се върнем отново. Още повече, че районът е популярен и със своите термални извори. Без преувеличение е подходящ дори и за седмична почивка – със сигурност даже и тя няма да е достатъчна!

Меерсбург – интересни и пъстри фасади

автор текст и снимки: Димитрина Пандурова

Авторска рубрика: Димитрина Пандурова

От един от най-старите до един от най-малките или от Пловдив до Хум

Полуостров Истрия – рубин на име Ровин

Непознатите места в Хърватска – Бале

4 COMMENTS

  1. Клагенфурт – австрийска приказка със словенски привкус | Info-PortalBG

    […] […]

  2. Доломитите – италианското очарование на севера | Info-PortalBG

    […] […]

Вашият отговор на Клагенфурт – австрийска приказка със словенски привкус | Info-PortalBG Cancel reply

Please enter your comment!
Please enter your name here