Бале или Бейл
Как започна това пътуване може да проследите тук: Полуостров Истрия – рубин на име Ровин
Не ме интересува ама изобщо кой ден сме днес. Времето само се мъчи да ни обърка плановете. Но не е познало. Мен няма какво да ме спре. Още от студентските ми години за да няма неприятни изненади се научих да работя минимум с три плана.
План А – разходка с корабче. Отиваме на брега, а морето още не се е събудило. Тук там някоя скромна вълна се мъчи да демонстрира характер.
Оказва се, че трябваше да преминем на план Б, тъй като корабчето същия ден нямало да излиза в открито море.
10 секунди по-късно на везните на план Б са Пула срещу Бале. Метеорадарът – другото най-добро техническо откритие след навигацията, според мен, ни казва, че ще вали. Представяте ли си какъв е бил светът преди 10 години, когато нямахме всичките тези онлайн-възможности в реално време да наблюдаваме как ни приближава някой облак. Не желая точно срещата ми с Пула да е мокра и джвакащо-подгизнала.
Още 10 секунди и вече сме на колата, а Бале се оказва от онези неоткрити места, на които винаги ми се е искало да попадна. Представете си каменните селца около френската ривиера от типа на Ез и Сейнт Пол дьо Ванс. Това е хърватското Бале. Малко, каменно, лишено все още от вниманието на тълпите. За негово щастие.
Паркингът, който случайно намерих в гугъл, ни отваря и първата панорама към града. А тя е впечатляваща и караща ме да се завтичам преди аха да е заваляло. Каменните къщи са подредени една до друга и като ги погледнеш си мислиш, че е трудно да ги пробиеш.. Къщите се издигат на един хълм, а в подножието се виждат маслинови дръвчета и лозя. Приказно!
Веднага след това във въздуха се носи аромат на баница и макар да е около 11 някои вече са на бира. Е, как да не ги почувстваш близки тези хървати.
Обичам местата като Бале, защото в тях просто се оставяш на повика на втория ти глас. Няма го това безкрайно тичане и препускане да видя всичко и на всяка цена.
Току навлизаме в дебрите на Стария град и започва да капе. Изгледи да е просто едно облаче, което тихо и кротко бързо ще си замине, няма. За това единият от нас се връща за чадър. Аз, разбира се кой друг, оставам да изследвам периметъра. Натъквам се на малка уличка с чудна къща, превърната в истинска ботаническа градина. Тогава срещнах за първи път и една малка къща, която ми заприлича на мини-параклис. Оказа се, че това е символът на Истрия.
символ на Истрия – тези малки кръгли къщи
Излизаме на централния площад, а оттам се оставяме на инстинкта да ни води. Той знае, опитен е и рядко ни предава. И този път е добричък и ни показва потайностите на това градче, което навярно би могло да се събере в шепата ми.
централната уличка на Бале, водеща към замъка
Разхождаме се под дъжда, а на една симпатична уличка забелязваме ключове на вратата. Звъним, а отвътре се подава една жена на зряла възраст. Сочим й, а тя като че ли само нас е чакала и започва да ни говори. Обиколила половин Азия, започва старателно да изброява и да реди като на лента епизод след епизод живота си. Един ден решила да се върне и отворила къща за гости. Стигаме и до така актуалната тема на 2020 – Корона-та.
Тя, мята ръка многозначително, казвайки – „Тук сме добре, ама доле у Далмация… кихнал Ковид, кихнал Ковид…“
Да, навярно ще да е балканска черта, опровергаваща тезата, че само българите вярват в конспирации.
из каменните улички на Бале, Хърватска 
След сладката раздумка с чадъри под ръка, продължаваме изследователската мисия. Натъкваме се и на една модерна инсталация, посветена на чумата на 2020.
арт-инсталация с маски, Бале 2020, Хърватска 
Бале, което напомня на каменните градчета във Франция 
Продължаваме да се носим безцелно и с бавни обороти из мокрите каменни улички на Бале. Стигаме до една врата, на която артистично са подредени ръчно изрисувани магнити. Звънецът също е арт. Дърпам го и очаквам някой да се покаже.
Това, което истински ме впечатли в Хърватска е качеството. От храната в ресторантите до магазинчетата – местно производство, излязло изпод ръцете на хората.
За жалост така и никой не ни отвори. Какво пък, казах си аз – щом са оставени навярно можем да си вземем, като просто оставим пари по наша преценка. Надявам се собствениците да са останали доволни.
И продължаваме нашият изследователско-мокър тур.
Енергията на Бале е поразяваща. Мисля си, че той е като едно платно, в което художникът е поставил началните щрихи. Нуждае се само от щипка фантазия и няколко цвята, за да се превърне в стойностна творба за ценители. Артистичната ми душа се е развихрила да подрежда сцени с жива музика, съчетани с места за всякакви занаяти – от рисуване на стъкло до преобразяване на стари и ненужни вещи. Арт-работилници за деца и възрастни, места за литературни срещи – точно това би била душата на Бале.
С интерес всъщност след завръщането ни в бунгалото в Рубин научих, че Бале е домакин на Last Minute Open Jazz Festival и че е вдъхновило не само мен, то е място за енергия на много художници, които живеят и работят в старинното средновековно градче.
Там някъде странен звук ме изважда от моята развинтена фантазия, в която подреждам парче по парче от пъзелчето с име Бале. Минаваме покрай една къща, в която въпреки дъжда цяло семейство се е заело да ремонтира къщата. Двете деца чувам, че говорят на немски с родителите си. Веднага имам и своята теория – те са семейство от Германия, което е било на почивка в района, стигнали са до Бале, което истински ги е пленило, както и нас, и са решили да си купят имот. Остава загадка – дали ще напуснат Германия, дали ще използват къщата само за ваканционен имот или ще я превърнат в дом за гости от света. Ако догодина стигна до тези места обещавам да проверя. Едно навярно би могло да бъде сигурно – били са привлечени от 2400 слънчеви дни в годината в района – нещо, с което за жалост Германия не може да се похвали.
дори и в сив и мрачен ден Бале пак сияе 
цветните кепенци на Бале, Хърватска 
романтична уличка, която може да напише поне една дузина истории 
душата на Истрия е в малките градчета като Бале
Нашата последна обиколка ни отвежда до най-артистичната уличка – „дом“ вероятно на местната бохема.
Ние правим своеобразен кръг около градчето и излизаме в началната му точка – крепостта Kaštel Soardo-Bembo. Увековечавам я за архива – и нея, и себе си.
Нека да вали 
оставила съм се фантазията да ме носи из Бале
И е време да опитаме какъв е вкусът на „Балийското кафе“. Изборът не е голям. В подножието на крепостта шепа смели посетители са се сгушили под огромния чадър. Решаваме да им правим компания. И макар душата ми да е сита бързо се предава пред вида на „Балийските сладкиши“. Избирам набързо два – в пълен контраст.
балийско кафе със сладкиш, Хърватска
И да знаете – и кафето, както и разходката в Бале си заслужават! Отдаде ли ви се шанс не ги пропускайте!
За всички, които обичат и историческите допълнения:
Забележителности и историческа информация:
Всъщност споменах ли, че името на градчето е Бале-Вале и е известно с това, че някога е било своеобразен щит за солниците в Пула.
Castrum Vallis – с това име е известен градът в миналото, когато е имал ролята да защитава търговския път между Пула и вътрешността на полуостров. Изграден е изцяло от камък върху варовикова скала.
Италианското наименование е „Вале“, което означава долина, а тя се простира между няколко хълма.
Бале, Хърватска
Крепостта Kaštel Soardo-Bembo – венецианско-готическа сграда, резиденция на Соардо Бембо. Нейната фасада впечатлява със своя готически и ренесансов стил; датира от 16 век.
В района около Бале има останки от стари сгради, римски пътища, резервоари за вода, кладенци, римски вили, преси за масло и какво ли още не.
Данни за съществуването на Бале има още преди римско време. Много останки свидетелстват за наситена със събития история на това място.
Църквата Света Дева Мария – построена е върху останки от по-стари църкви, части от които са запазени в критата. Днес в лапидариума се съхраняват каменни скулптури и фрагменти от различни предмети от античността до късното средновековие. В критата се пази и саркофаг от 1595 г. с останките на блажения Юлиан, закрилник на града.
Каджун – или овчарски къщи, така се казват мини каменните къщи, които са символ на цялата област. Недалеч от Бале има и цял парк с множество къщурки сред маслинови дръвчета.
Всъщност всеки, който не държи особено да прекарва часове наред под жежкото хърватско слънце може да опознава района с колело. Има създадени достатъчно добри условия, а гледките определено си заслужават.
….
След като заситихме и душата и небцето се върнахме обратно в нашия мини-дом. А следобедът беше решил да ни подари сериозна порция дъжд.
Аз обаче си бях взела своята дневна доза красота и нямах нищо напротив да помързелувам с лаптопа в издирване дали случайно не пропускам нещо в район Истрия.
Времето си знае работата. Понякога наистина няма нищо по-хубаво от лошото време, когато отдъхваш с книга в ръка, а капчука тихо нашепва и приглася.
Дългото бездействие обаче не е за мен. В късния следобед дъждът е решил да ни каже довиждане и ние излизаме да подишаме свеж въздух. Аз катеря скалите и си играя с вълните на „няма да ме опръскаш“.
Там някъде между скалите и брега ставаме свидетели и най-милата гледка. Демонстрация по скок от един невероятен четироног плувец.
Какъв по-прекрасен завършек на един иначе сив и мрачен ден.
Следва продължение – Пореч, Пула и още за хърватския трюфел
Авторска рубрика: Димитрина Пандурова
Ако да пътешествате може да прочетете още:
Италия
Доломитите – италианското очарование на севера
Испания
Приказка за европейската Шехерезада или къде е душата на Испания I
