Като запален и страстен човек, търсещ непрекъснато накъде да потегли и необичащ никак еднообразието реших, че е време да направя своята класация на най-уютните, най-пъстрите, най-чаровните, най-старинните, най-запомнящи се места в Бавария. От провинцията не ми остана много за опознаване – само няколко места в северната й част, но скоро се надявам и до тях да стигна.
Започвам с –
Динкелсбюл – Dinkelsbühl, не защото го поставям на първо място. В тази моя класация всички са първенци. За него казват, че е най-ярката спирка по Романтичния път. Запазен по време на 30-годишните войни и после пощаден и от бомбите през Втората световна война. Една легенда разказва, че Динкелсбюл е запазен благодарение на едно дете. Когато градът попада под владението на шведите едно момченце отишло при шведския генерал да го помоли за милост. Военноначалникът бил загубил скоро своя син и като видял другите деца, които придружавали смелото момче, едно от тях му напомнило на неговото. Така, макар да попаднал в чуждо владение, градът не бил разрушен. Пазещ зад стените си над 12-вековна история, просперира още от средновековието заради текстилната търговия. Опасан е от каменна стена с 16 кули и 4 порти, зад които се крият великолепни патрициански къщи и красиви площади, изградени с много отношение към детайла. Най-красива е немската къща, която се откроява със своята късноренесансова фасада и статуиите на Бога на виното Бакхус.
Бамберг – Bamberg, наричат го малката Венеция, напомня на Елзас, но и на Рим, заради това, че точно като вечния град е изграден върху 7 хълма, за това и честот му казват – Рим на франките. Бамберг обаче носи собствена атмосфера, която е невероятна през всеки сезон от годината. Независимо дали покрай реката или в градините на резиденцията, в долния или в горния град, Бамберг е магичен. Катедралата, кметството, дворецът – местата, които трябва да се видят са много. Любопитен детайл е, че има запазени и подземни тунели, които допреди 100 години са били мини за пясък, а след това по време на войната са използвани като бомбоубежища.
За Бамберг може да се разказва много. Тук всяка от 2400-те къщи, които са под закрила на ЮНЕСКО е една отделна книга. Бамберг обаче е най-добре да се изживее.
Ротенбург об дер Таубер – Rothenburg ob der Tauber
не са много градовете в Германия, за които ще чуете „романтичен“. Той е като построен декор за средновековен филм – автентичен и сякаш недокоснат от времето.
Не такова е било обаче неговото минало. Беден и никому неизвестен, с времето художници, писатели, творци преминавайки оттук се натъкват на неговата обаятелност и постепенно се превръща в притегателен център за туристите и пътешествениците.
Най-известното място, което е обиколило света като пощенски картички, това е площад Пльонлайн. То е второто баварско място (другото е замъкът Нойшванщайн), свързано с филмовата студия Уолт Дисни. Именно жълтата къща попада във филм за Пинокио, което носи допълнително слава и нови посетители.
Фюсен – Füssen казват, че това било романтичната душа на Бавария и случайно или не, но точно тук приключва известният Романтичен път, който тръгва от Вюрцбург. Фюсен е неподвластно на времето, а хората, които са решили да го създадат тук определено са имали вкус. В района освен изумрудените води на река Лех има и седем езера. В тях непрекъснато надзъртат високите алпийски борове. Времето във Фюсен не бърза заникъде, всичко тече на бавни обороти, за да се наслади човек с цялото си сърце и душа както на баварско-тиролския бит, така и на шарените къщи с разноцветни фасади, а още повече на местната кухня.
Митенвалд – Mittenwald, селска идилия, която грабне ли те, не искаш да пускаш. Ниски огради, тучни ливади, бели гиздави къщи с дървени кепенци, а по тях като вулкан избухнали алпийски мушкати. Тук-там религиозни порцеланови статуи надничат от фасадите. Катерички подскачат от дърво на дърво, похапвайки лешници. Освен природата Митенвалд е добил слава и с цигулките. Тук работи един от учениците на Страдивариус. Друга гордост за местните е Музеят на ракията. А наред с това Митенвалд е вероятно най-богатият град не само в Германия, но може би в глобален мащаб. Столицата Берлин му дължи колосалната сума от над 112 млн. евро, които с лихвите от 1562 г. се изчисляват в трудна за изписване сума с много, ама наистина много нули.
Ландсберг ам Лех – Landsberg am Lech, аричан още Горнобаварският Ротенбург. Добре запазен средновековен център Ландсберг е малко, но с аристократична осанка градче в прекрасния район Обербайерн, както често казват за него местните. Създаден е отново покрай река Лех, като някога тук са отсядали римляните. Градът играе и важна роля през Средновековието с позицията си на т.нар „Солен път“.
В миналото дори е бил известен като „градът на солта“ – снабдявал е цялата Мюнхенска околия с най-фината сол.
Налагал е тарифи и това му е носело добри икономически приходи. Твърди се, че точно на това място все още мога да се срещнат най-много хора, носещи титлата фон.
Партенкирхен – Partenkirchen, половинката на Гармиш е моята любимка заради най-красивата улица, която съм виждала в Германия. Лудвигщрасе – една улица, по която ти се иска да се изгубиш!
Тя е като открит урок по дърворезба, по живопис, по изработване на цели сюжети от ковано желязо – ръчни занаяти от почти всички калибри. Всяка къща има невероятни стенописи, изобразяващи историческо или религиозно събитие. Снежинки прехвърчат само за да превърнат и без друго приказното място в още по-приказно. Отвсякде надничат ангелчета, светии-покровители, принцове, каляски…
Лудвигщрасе в сърцето на Партенкирхен и е истински скъпоценен камък на алпийския регион.
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
за още теми и истории може да последвате страницата във ФБ – Германия отблизо
