Между хобито и професията
Първата ни среща в тази нова рубрика на Инфо-Портал BG е с:
Норето Смилянска – мнозина майки я познават от нейните работилнички с деца в „Детска Сръчна Академия“. Други са срещали на срещите на FrauenCafe. Живее в Мюнхен със семейството си от 3 г.
Макар да е завършила ТУ в София, при това профил от т.нар. професии на бъдещето, тя решава да се отдаде на хобито си – карвинг.
Ти си завършила Техническия университет – има ли допирни между професията и хобито ти?
На пръв поглед не, но ако разглеждаме програмирането като творчески процес, в такъв случай отговорът е да. Срещнах някъде една статия, където описва как инжинерните науки развиват чувство за симетрия. Ако това е вярно, би трябвало да допринася при гравирането, тъй като там е необходимо много симетрия и точност на детайлите.
- В момента има глад за IT специалисти – защо реши да избереш хобито си вместо една професия, от която можеш да печелиш доста добре?
Не мога да отговоря еднозначно. Когато завършвах бях много млада и неосъзната. Докато сега вече знам какво искам. И ако робувам на системата, само за да изкарвам пари, това ще ме съсипе. Това няма да съм аз.
- От колко години се занимаваш с карвинг и как се запали?
От 6 г. целенасочено, а иначе като се замисля… още от дете си правих малки декорации на сандвичите за рожденните дни, така че да са пъстри и неповторими. Просто не е имало кой да забележи талант в това нещо и да ме насочи в друга посока.
- Ръка на хирург, желязно търпение, богата фантазия – какво още се изисква за да се занимава човек с карвинг?
Любов към това, което правиш. Всеки може да се научи, стига да има желание – при това много.
- А не е ли опасно това хоби? Имаш ли инциденти?
Опасно е, ако използваш неправилни инструменти или грешна посока на рязане. Много често в клипчетата се показват погрешни движения, които за един начинаещ могат да се окажат доста неприятни. Така че, ако искате да се занимавате с това, по-добре се обърнете в началото към специалист, който да Ви научи на основни техники и чак тогава, когато владеете ръката си, гледайте видео уроци по интернет. Колкото до инцидентите, те не са много и не са фатални. Ножът е изключително тънък, като скалпел и не е толкова болезнено. Виж с длето е друга работа. Там трудно зараства и е изключително неприятно (затова изобщо не ги обичам J).
- Това означава ли, че вече си се наранявала и по-сериозно?
Не е нищо сериозно, само драскотинии убождания.
- Кой е най-трудният за обработка плод и колко време ти отнема?
Не мога да определя, зависи от конкретния плод или зеленчук, не от вида му. Понякога се случва дините да са с много дебела кора, която е трудна за рязане, друг път тиквата… Винаги е различно. С годините, човек се научава да си избира плодовете. Най-важното е да са по-скоро зелени, отколкото презрели. В противен случай се разпадат J
- А какво се случва след това с тази красота?
Нищо не се изхвърля. Винаги можеш да похапнеш от неуспеха си…, от успеха си също!
- Колко старо е това изкуство, от кога е познато и къде се заражда?
Преди около 800 години в Тайланд. На фестивала на фенерите, млада дама украсява своя фенер с цветя от гравирани плодове. Императорът е много впечатлен и я взима в двореца. Дълги години, това изкуство е скрито и остава само вътре в рамките на двореца, предназначено само за императора и неговото семейство. Практикува се само от специално обучени жени. Едва през 19 век, става достъпно извън двореца. В средата на 20в. навлиза в Европа.
- Лесно ли е човек да си намери работа ако се занимава професионално с карвинг?
Не! Противно на моите очаквания, в Германия изобщо не е лесно. Тук хората са доста практични и не отделят много внимание на детайлите.
https://www.youtube.com/watch?v=Xq_2_ugs2EA&t=6s
- Кои са твоите професионални места за изява?
Обикновено това са големите хотели с много богати бюфети, но по-скоро големите хотели по курортите. Там където хората са отишли, за да се забавляват. Бизнес ориентираните хотели залагат на други неща.
Иначе всякакви събития биха могли чудесно да допълнят украсата на масата или бюфета си с Карвинг елементи. Това е изкуство с неизчерпаеми теми и идеи, които могат да направят празника наистина уникален!
- Разкажи ни нещо за групичката, която водиш?
Това е друга част от хобитата ми J – да се занимавам с хлапета.
Групичката се казва „Детска сръчна Академия“. Тя е съвместна инициатива на мен и Бисерка Симеонова, с финансовата подкрепа на дружество „Единство“. Целта на нашата група е да предизвикаме творческите умения и креативност при децата. За всяка среща имаме различна тема, при която показваме многообразни техники и материали за украса, моделиране, изрязване и т.н. (или всичко което обхваща немската дума basteln :)). Всички тези дейности упражнявани от децата, развиват у тях фината моторика, търпение и най-вече усет към красотата на заобикалящия ни свят. Докато малчуганите творят, усъвършенстват и познанията си по български език, с песни гатанки и приятни разговори. Посещението при нас е време, в което можем да се отделим за малко от забързаното ни ежедневие и да се забавляваме заедно с нашите хлапета. При нас няма възрастови ограничения, тъй като подготвяме различни по сложност занимания, за различните възрастови групи.
- Имате ли много дечица?
Понякога се събират наистина много. Имали сме групички с по 25 хлапета. Има случаи, когато са 5-6. Всеки път е различно, но едно е сигурно – винаги е забавно и всички си тръгват с усмивка. Това е и целта ни!
- Един от въпросите, който ще задавам на всеки в тази рубрика. Какво е за теб носталгията?
Носталгията е странно чувство, много натрапчиво и понякога досадно. Вероятно би звучало нереално и глупаво, ако кажа, че при мен я няма. Аз възприемам нещата малко по- философски. Не правя драма от това, че живея в чужбина. Липсват ми приятелите, българската природа и вкусните домати. Запазила съм българския дух в сурцето си. Възпитавам децата си в духа на българските традиции и култура. Уча ги на български език и фолклор. Но ние си тръгнахме от България, защото с трърде много неща не успяхме да се примирим, а не от финансови причини.
Гледам позитивно на това, че сега сме тук. Всяко място и култура има своите прекрасни черти, които човек трябва да оценява, а не само да роптае и недоволства. Ако погледнем Земята от Космоса – там няма граници.
Възприемам живота си като трупане на опит. Ако постоянно си мислим какво сме оставили там и колко много ни липсва, или какво би било ако бяхме останали, то никога няма да бъдем щастливи. Никога няма да можем да продължим напред. Животът е твърде кратък, за такива мисли. Затова си го ЖИВЕЯ и му се наслаждавам.
- Би ли се върнала В България?
На този етап не. Децата трябва да завършат училище и да станат самостоятелни, тогава ще видим. Може да попътешестваме някъде по света и когато остареем, да си вземем малка селска къщичка в България и да си гледаме домати.
интервюто взе: Димитрина Пандурова
снимки – личен архив Елеонора Смилянска
още в рубриката:
Кралските бижута на Таня и пътят и до едно от най-големите изложения за бижута
