Терминът „Улиците на фюрера“ е една легенда, разкрива Welt
Години наред битува митът, че тяхната поява е заслуга на Хитлер. Всъщност това е една успяла пропаганда, която налагат националсоциалистите.
Архивите разказват как Хитлер прави символична първа копка на церемония по изграждането на нов път. Под публикуването снимка стои и заглавието: „Пътят на Адолф Хитлер“. Идята за тази манипулация е на Йозеф Гьобелс, който е министър на пропагандата, а целта е била да се убеди германският народ в изграждане на светлото бъдеще на страната. Другата Гьобелсова стратегия е била на мястото на „събитието“ да се изпращат тълпи от журналисти, които да снимат фюрера. Така много бързо се налага една лъжа, че Хитлер и неговата партия са носители на новата градивна енергия. Нека не забравяме, че постулатът „Една лъжа повторена 100 пъти става истина“ е изречена именно от Гьобелс.
Ето какво показват историческите справки за изграждането на пътищата и инфраструктурата в страната.
Любопитно:
Терминът „магистрала“ е използван за пръв път от Робърт Отзен, който през 1929 г. го предлага по аналогия с железопътната „магистрала“.
През 1929 г. по немските пътища са отчетени 5867 смъртни случая на пътя. Това е и причината да се мисли в посока на изграждането на друг тип пътища – без светофари
Първият път без светофари и кръстовища е дълъг 8.4 км. и става факт още през 1913 г. Неговото изграждане се финансира от богати германци и индустриалци. Те му дават и името Automobil-Verkehrs und Übungs-Straße или път за автомобилен трафик и упражнения.
Първата световна война спира удулъжаването му и дълго време той се използва основно като състезателна писта.
За начало на познатия днес „аутобан“ (магистрала) се смята построения участък между Бон и Кьолн. Той е с дължина 20 км. и допустима скорост за движение 120 км., макар все още по това време да няма автомобил, който да достига тази скорост. Максималната скорост е наполовина. Зад този проект стои Конрад Аденауер, който по това време е кмет на Кьолн (заема този пост от 1917 до 1933), а 17 години по-късно става и първият канцлер на ФРГ. Пътуването тогава е било платено – за 1 км. леките автомобили е трябвало да плащат по 5 пфенинга, а товарните двойно повече.
За първа обществена магистрала в Германия или наричана още „моторен път без кръстовище“ – се смята днешната А 3, в миналото е наречен трите петици – 555. Изгражда се три години и била по две ленти във всяка посока, което днес се счита за минималната скала за термина „магистрала.“
Първоначално националсоциалистите са били върли противници на изграждането на широколентовата пътна мрежа. Нещо повече – те се включват в бойкота като изтъкват тиражираната вече теза: „Германия е твърде бедна за „луксозни пътища“. Те дори саботират строителството им, като – твърдят, че „богатите евреи-капиталисти“ са тези, които ще печелят на гърба на „обикновените хора“, които пък нямат нужда от пътища.
През 33-та година когато вземат властта нацистите осъзнават, че аутобаните биха били идеални както за временни самолетни писти, така и за прехвърлянето на войски.
На автоизложението в Берлин през 1933 г. Хитлер обявява щедър план за пътищата, а през септември отваря първото ново разширение за Дармщат с церемонията за пробив в Франкфурт на Майн. Преди това обаче той се гаври с пътя на Аденауер като го понижава от аутобан до до селски път, за да може да претендира за славата, че е построил „първата магистрала“.
Това е само първата им крачка. Националсоциалистите си присвояват проекти още от 20-те години, които довчера са отхвърляли и хулили и започват строителство. Поставят си и цели – годишно да се изграждат по 1000 км. магистрали, а в строителството да се включат 600 000 цивилни граждани.
Дори след 1945 г. пътят на Аденауер, 1958 г. е класифициран като „магистрала“. Аденауер се оказва прав в тогавашната си оценка като казва, че: „Така ще изглеждат пътищата на бъдещето“. Друго желание на по-късния федерален канцлер: „Надявам се, че сега намаленото време и комфортът при шофиране ще доведат нови приятели от Германия и чужбина в Рейн и красотите на неговия пейзаж.“
С включването на хората Хитлер налага още една манипулация – ликвидирането на безраотицата. Истината е обаче, че в изграждането на аутобаните дори и в най-силните години не участват повече от 120 хиляди, като всички са били принудени насила да работят на базата на обявената от нацистите общогерманска трудова повинност. Тези работници са били своего рода каторжници – нямали са никаква техника, работили са по 60 часа на седмица и са имали норма за седмица от 12 метра (за една бригада) живеели са в крайно мизерни бараки без отопление, имали са тежки травми, гладували са, а парите, които са получавали не са стигали дори за един хляб. На по-късен етап германските работници за „изместени“ от заточените по концлагерите и затворници.
Оценката днес на историците е, че 4.5 км. от една германска магистрала на практика е равносилна на един човешки живот.
Да 41-ва година са завършени 3800 км. от пътната мрежа. Веднага след това строителството на практика спира по една основна причина – материалите като бетон и стомана, са използвани за изграждането на бомбоубежища. Освен това много малка част от населението притежава автомобили. Идеята за прехвърляне на войски и оборудване по тези пътища пък се оказва скъпа, използвана е железопътната мрежа.
1943 г. поради липсата на трафик магистралите са отворени за пешеходци и велосипедисти. Пропаганданата машина обаче продължава да подменя истината, разказвайки, със снимки и филми че всичко продължава постарому.
1940 г. е трябвало да бъде открита първата магистрална пътна връзка Франция-Германия. Заради Втората световна война обаче това се случва с 6 години закъснение.
За най-дълга магистрала днес в Германия се смята 7-та – 962 км., като за начало на строителството и се посочва 1934 г., а за край 2010. Свързва севера с юга. След нея се подрежда А 3 – 769 км. от северозападо до югоизток. Най-късата магистрала в Германия е 320 км. – А61.
Германия е може би единствената страна в Европа, за чийто 65 % от аутобаните няма ограничение на скоростта.
Към днешна дата Германия разполага с 13 хиляди км. магистрали.
заглавно фото: Die Welt
https://de.wikipedia.org/wiki/Autobahn
https://de.wikipedia.org/wiki/Autobahn_(Deutschland)
превод: Димитрина Пандурова
