Да се покаем и смирим
„Света Четиридесетница“ е периодът не само на телесно въздържание но и на духовно за православните християни.
Великият пост е най-продължителен от всички останали и започва винаги седем седмици преди Възкресение Христово. През този период са забранени църконите бракове, а въздържанието от блажна храна е по примера на Исус Христос, който прекарва 40 дни в пустинята в пост и подготока за трудното дело.
„Лекарство срещу врага“ – така е наречен постът от Свети Василий Велики.
Великият пост е най-важният от общо четирите постни периода през годината, като през този период всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност. Главното нещо обаче остава стремежът на християните към покаяние и и посвещение на милосърдие и любов.
През първата седмица от поста се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.
През втората седмица от Великия пост се чества Св. Григорий Палама – той развил учението за поста и молитвата.
Третата седмица е посветена на Светия Кръст.
Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол.
През петата събота се чества Пресвета Богородица, а в неделята – Преподобната Мария Египетска, която е пример за покаяние.
Съботата от шестата седмица е Лазаровден. Тогава Исус Христос извел Лазар извел от гроба и го върнал към живот.
Шестата неделя (Връбница) е посветена на тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим .
Според канона постенето е най-строго през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение – на 25 март.
И все пак постене не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и кърмачки.