Идеята е на Бойко Борисов, който на заседанието на МС е заявил, че е възложил задачата на своите колеги, от които иска да измислят как точно да стане това.
Искане за преустановяване работата на агенцията бе направено наскоро от гражданска инициатива „Временни обществени съвети на българите в чужбина“. Като мотив те изтъкнаха освен арестите от края на месец октомври и това, че тази институция на практика няма никакво отношение към живота на българите зад граница. Услугите, които тя извършва се предоставят на първо място от МВнР. Освен това за други дейности са отговорни още няколко ведомства – Министерствата на правосъдието, на образованието и на културата. От организацията се обявиха още за създаване на Обществени съвети към дипломатическите и консулските представителства, както и на изборен Национален съвет на българите в чужбина. Предложението е членовете на тези институции да се избират пряко от българските граждани, живеещи извън страната.
Според министър-председателя три институции трябва да дадат отговор на въпроса каква да бъде съдбата на ДАБЧ и това са: МВР, Министерството на правосъдието и експерти от президентството.
Да припомним, че в края на октомври Специализираната прокуратура влезе в ДАБЧ. Тогава бяха обискирани няколко адреса в София, Кюстендил и Плевен. Стигна се до ареста на председателя на агенцията Петър Харалампиев, на когото бяха повдигнати и обвинения, че е ръководил организирана престъпна група, занимаваща се с издаване на български документи за самоличност на кандидати за българско гражданство срещу пари. Наред с това зам.-главния прокурор Иван Гешев обяви, че ДАБЧ е забавила 20 хиляди преписки за около година, които са намерени в бидони.
Агенцията на българите в чужбина е създадена с Постановление на МС на РП № 180 от 1.Х. 1992 г. От 21 февруари 2000 г. получава статут на Държавна агенция, орган на Министерския съвет, за осъществяване политиката на държавата спрямо българите и техните общности по света. В този смисъл отговорността за институцията е на премиера.
За 26 годишното си съществуване държавната структура е имала десет директора. На официалния й сайт пише:
„Държавната агенция за българите в чужбина направи първите си крачки в зората на демократичните промени у нас. И от самото си създаване тя трябваше да покаже на довчерашните „невъзвращенци“ какъв драгоценен дар е събарянето на стената помежду ни и как насилствено поставената граница във времето на тоталитаризма между българите тyк и навън никога повече не може да съществува. Беше трудно да изкореняваме представи за това каква е ролята на институция като нашата, насаждани половин век. Поне с думи. Опитвахме се да го правим с работата си, вдъхновявани от свободата самите ние да възпроизвеждаме свобода, от мисията ни на откриватели, издирващи златните залежи на българската свяст в близки и далечни земи.“
Повече от очевидно е, че това е архаизъм от зората на демокрацията, който към 2018 г. звучи не просто нелепо, а смехотворно.
Факт е, че според неофициално запитване на Инфо-Портал BG много малък процент от българите зад граница знаят за съществуването на тази служба, в която на държавна работа са десетки служители. Бюджетът на институцията преди 3 години бе 642 хиляди лева.
Ако се разгледа детайлно страницата на агенцията човек може да остане с впечатление, че тази агенция не съществува от две години. Така например в раздел ДАБЧ в медиите последната информация датира от май 2016 г. От сайта не става ясно колко души работят в този отдел и каква на практика е тяхната функция.
И без нужната експертност може да се установи, че страницата се поддържа просто формално и пасивно.
Така също в сектор „Отчети“ последната актуална информация е отпреди 4 години – „Стратегически цели план 2014“.
Коментарът на президента Румен Радев, чиято институция също бе намесана в скандала, бе:
„Акции много, присъди малко“
От началото на ноември досега ДАБЧ е като футболна топка, която току се прехвърля в ново поле и се намесват нови играчи. От взаимните нападки между отделните институции не става много ясно кой е знаел за стотиците извършвани нередности през годините, кой е бил наясно за продажбата на български паспорти и подавани ли са и от кого сигнали до съответните институции, за да се извършат проверки и разследване.
Така например бивш зам.-министър на правосъдието още от кабинета на Пламен Орешарски преди 4 години заяви, че е сигналзирал за нередности още през 2014 г. Неговото твърдение до момента обаче не доведе до ново развитие. Обвинения бяха хвърлени и срещу вицепремиера Красимир Каракачанов.
Кълбото започна да се разплита. Дали обаче ще се стигне докрай? Ще последват ли нови обвинения и арести? Или това ще си остане просто попредният гръмък скандал с много дим и пушилка, предстои да видим в следващите месеци.
Още по темата:
Масови арести в агенцията за българите в чужбина
Нужен ли е общ център за българите в чужбина?
Отговорникът за българите в чужбина уволнен
Лидер на корупционна схема – това е обвинението към шефа на ДАБЧ
