Кога ли ще дойде времето когато да говорим за Ковид в минало време?
2020 определено ще остане в световната история като най-трудната година за хората, обичащи да пътуват. Още по-трудна ще бъде за милиони други, за които туризмът е не просто начин на живот, а препитание.
Как започна нашата лятна ваканция може да проследите тук:
От един от най-старите до един от най-малките или от Пловдив до Хум
Полуостров Истрия – рубин на име Ровин
Непознатите места в Хърватска – Бале
Истрия е най-големият полуостров в Хърватска, който е известен освен с прекрасната природа, но и с богата история. Неговата форма напомня на Индия и по тази причина понякога е наричан „Малката Индия“.
Някъде прочетох, че един от начините да се опознае Истрия е по маршрута на златния триъгълник: Пула, Ровин и Пореч, през красивите вътрешни градчета Грожнян, Мотовун и Хум до средновековния Пазин.
Нашият маршрут този път: Ровин-Пореч, с автомобил, около 35 км. независимо дали ще се шофира по магистралата или през националните пътища. Винаги когато бе възможно игнорирахме широката и удобна първокласна пътна мрежа. И я замествахме с китните вътрешни маршрути, които ни разкриваха нови хоризонти, докосвахме се до малки и прелестни селца и махали. Ако човек не разполага с автомобил може да се стигне и по вода или с автобус.
Ние сме с немската машина. Милата – тихо и кротко е стояла в гаража на един дядо-германец, докато не попадна в наши ръце. За 8-9 месеца по какви места имаше удоволствието да се разхожда само, със сигурност другите от нейния калибър биха й завидели.
Та с Мари-то, немската машина, елиминираме магистралата. Нея вече сме я виждали. Перфектно поддържана, но не „притежава“ забележителности. Накратко – скука!
Избираме си регионалната пътна инфраструктура, както би се изразил някой чиновник.
И се зареждат тия ми ти пейзажи. Къде е тази четка, къде е това платно, така ми се рисува, нищо че не съм го правила никога.
Зелено, диво, съхранено, но някак прецизно – има значение под чий „ботуш“ си бил. Или кои са ти съседите. Изглежда така, като че ли някоя германо-австрийска ръка е оформяла нивите и се е погрижила да няма и педя трънясало парче почва. Частни вилички, предлагащи нощувки с екологична нотка – как се добива зехтин или трюфели. Или пък велотурове в околността.
Прекрасните зелени гледки се редуват, а през прозореца се усеща и свежият морски бриз.
Маслинови плантации с каменни имения – и се питаш къде си, кой век е, да не би да се появиля отнякъде някоя машина на времето и да те е запратила няколко столетия назад?! Струва си човек да се впусне в изследване на хърватската провинция, която напомня на Тосканските пейзажи.
Красива природа, сини лагуни и величествени гори. Този, който е забъркал този невероятен коктейл от иглолистни гори с морски бриз, е имал невероятен усет и вкус.
бреговете на Адриатика в Хърватска 
из Истрия на две гуми 
цветвете на Адриатика
Намираме безплатен паркинг на около 6-7 минути пеша от централната част. Той е в кварталче с малки, но толкова кипри къщички, потънали в зеленина, бугенвилии, смокинови дръвчета, че няма начин на човек да не му се прииска да живее тук. Не знам как го правят тези хора, но освен за морето, залезите, изгревите, маслиновите горички, им завидях и за чистотата. Всичко просто буквално свети. Като се започне от това, което се предполага, че е ангажимент на държавата и общините и се стигне до двора на всеки един. Дупки по улиците няма. Дори и третокласните пътища изглеждат по-добре от нашите централни улици.
Пореч – чисто и зелено 
цикламените нотки в Хърватия са навсякъде 
в дворовете в Пореч – киви-асма 
бугенвилии красят навсякъде Адриатика 
къщите в Пореч – малки, но спретнати 
След малко сме вече на крайбрежната алея, а на нея ярко се кипри едно сърце с много сърца. Сладникаво, биха казали ироничните туристи. Аз обаче нося рокля и някак тези гледки ми правят впечатление. Симпатично е и го удостоявам с внимание за архива.
Слънцето трайно се е настанило и щедро показва надмощие на небето. Пред нас се открива и чудна панорама към старинните потайности.
Лутайки се из лабиринта на малките средновековни улички излизаме на пристанището. Небето е изпълнено с малки, пухени облаци, нарисувани току-що от най-талантливите детски ръце.
Нямаме конкретна цел, нито план. Отново се оставяме в ръцете на естествената непринуда.
Пореч
Всъщност беше изненада да науча, че това е билка, а в превод името и означава „лечебна краставица“. За първи път се среща в Средиземноморието, но по-късно се разпространява и в Африка, и в Иран. В Германия билката се използва и като подправка – за сосове и за салати. Напоследък все повече се утвърждава и маслото от това растение.
Но стига за билката, защото акцентът е върху градчето, чиято базилика е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Мен Пореч ме спечели със своя автентичен адриатически крайбрежен чар, а като добавка и 37 километровата брегова ивица, по която вероятно за по-малко от час би могло да се стигне до Словения – 30 км. делят града от границата.
В Пореч пристигаме след дъжда, чийто следи все още могат да се видят из старите калдъръми, в които са се образували кристално-чисти локвички. Позирайки за снимка тук и там известно време ходих така сякаш да съм свършила нещо в късите панталони, но добре че беше топло и лятното слънце бързо заличи следите.
Летният дъжд е свалил всички маски. Пред нас Пореч ни се разкрива в истинския си и неподправен чар – иска ми се да запечатам всеки сантиметър в кадър. Правя някакъв семпъл опит!
Пореч – минало в съвремието
Жадно попивам с поглед всяка възможна педя и чувам морският бриз отнякъде да се обажда – „дяволски красиво е, нали!“
Потапяме се в атмосферата на старинното градче, а тя е толкова магична, че те поема в прегръдка, завърта те и ти предлага един шеметен танц.
китно, пъстро, галещо окото – Пореч
След като пообиколихме и направихме 2-3 дължини по основните улички в старинната част, имахме нужда от кафе, сладолед и следобедно питие. Бяхме си харесали едно местенце. Всъщност после установих, че в района имаше далеч по-привлекателни и уютни капанчета, на които бихме могли да седнем. Това обаче се отличаваше с най-енергичния управител. Този мъж с италиански темперамент и маниери, но с така характерните балкански черти, кипеше от енергия. Не спираше да снове и с усмивка да приканя всеки на една дузина езици. Неговите маси бяха разположени в тясна уличка, а в съседство жестока конкуренция от почти още 5-6 места. Само за 30 минути нямаше нито една свободна маса. А мъжът продължаваше да снове, да приема поръчки, да разговаря бодро с клиентите си, да се опитва да им даде най-доброто. Наблюдавах го с интерес и си казах – това не е просто управител, това е собственик – само той знае истинската цена на труда си.
Не сбърках. Пихме по кафе, коктейл, сладолед, а сметката беше толкова, колкото в Пула за солиден обяд с морски ястия. Но платихме с удоволствие, че и бакшиш оставихме – заслужаваше си всяко пени.
Не ни се тръгваше и отново се впуснахме в изследване на малките странични улички.
не е ли артистичен Пореч? 
Животът може да тече бавно!
Или бързо! Зависи къде си! Зависи с кого си!
Безвремие и безгрижност!
тук подозирам, че се случи онази работа с мокрите задни части 
Какъв голям вълшебник е животът!
Списъкът със забележителности за запалените пътешественици в Пореч не е голям, но за сметка на това има обект, част от Списъка на Юнеско.
Две хиляди години история – това е славното минало на Пореч, в което следи са оставили римляни, готови, франки, византийци, славяни, венецианци, австрийци…
в Пореч, която е бивша римска колония и тогава е известен с името Parentium. Благодарение на доброто си местоположение бързо се разраства и става богат.
През 3 век тук се появява християнската общност.
От 5-ти век до 13-ти век, след падането на Римската империя, градът постоянно е „предаван“ от ръка на ръка. През 13 век Пореч става част от Венецианска република и остана в състава си за 5 векове.
През 18 век Пореч вече е част от Австро-Унгария.
След Първата световна война Военният град станал част от Италия и това продължава до Втората световна война. След нейния край влиза в състава на република Югославия, което продължава до разпадането й през 1991 г..
Цялото градче е в автентичен вид, запазен от неговото създаване. Градските стени са построени между 12 и 18 век като те повтарят очертанията на древната римска крепост. По време на управлението на византийския император Юстиниан, Пореч достига своя най-висок връх. Доказателство за това е базиликата на Евразий.
Еуфразиева Базилика, построена между 543 и 554 г. от архиепископ Евразий и включва катедрала, атриум, зала за кръщенета, камбанария и Епископален дворец. важен религиозен център и архиепископско седалище; включена е в Списъка на ЮНЕСКО за Световното културно наследство както заради внушителната архитектура, така и заради това, че е най-цялостният запазен комплекс; построена е в средата на VI в. във византийски стил, а мозайките на предната и вътрешната част са наистина едно от най-красивите произведения на изкуството в света.
Северната кула, построена през 15 век и фрагменти от старото градски укрепления.
Петоъгълната кула е била построена около времето, когато е била построена и Кръглата кула. Била е разрушена по време на наполеоновата окупация в ранния 19-ти век.
Готическа къща. Сградата имаше 2 реда прозорци, украсени с много цветя. Построена през 1473 г., във венециански стил тя вероятно е била дом на заможно семейство от средновековен Пореч.
Къщата на двамата светци. Името идва от двете каменни фигури, имената им не са известни, предполага са, че са от колекцията, задигана от венецианците по време на техните нашествия с кораби из далечни земи.
Площад Марафор е най-старият в Пореч – в миналото на него е имало древен римски форум. Сега са разположени места за хапване и пийване.
Останките от Храма на Нептун, построен през 1-ви век от н.е.,
Останки от храма на Марс, най-големият римски олтар на източното адриатическо крайбрежие.
В следващия „епизод“ очаквайте – в търсене на делфини из Адриатика
авторска рубрика: Димитрина Пандурова
Ако обичате да пътешествате реално или виртуално:
Да прекосиш Босна и Херцеговина за 30 часа
Тунис – извън зоната на туристическия комфорт
Градът на влюбените, на художниците, на поетите – синьо-белият град
